Решение № 11499 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1806/2018 г.

Решение № 11499 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1806/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството по делото е по реда на чл. 209 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Билд енд Метал Трейд" ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. [адрес], № [номер], ет. [номер], ап.[номер], представлявано от Й. Андреев - управител, срещу решение № 7236/30.11.2017 г., постановено по адм. д.№ 3058 по описа на Административен съд – София град /АССГ/ за 2017 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството подадена срещу ревизионен акт № Р-22221016000975-091-001/22.08.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София и потвърден с решение № 198/13.02.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, с който са установени задължения в общ размер на 88 365 лв. и лихви, произтичащи от задължение за внасяне на ДДС. Касаторът иска отмяна на постановеното от АССГ решение, като твърди че мотивите на съдебния акт са неаргументирани и неправилни. Освен това заявява, че при разглеждане на делото пред първата инстанция не е бил надлежно призован и поради тази причина не е представил всички необходими документи във връзка с изложеното в подадената жалба срещу ревизионния акт. Неправилно според касатора, решаващият състав на АССГ е приел, че "Вега 3" ЕООД не разполага с работна сила и необходимото техническо оборудване за посочения период, които да позволяват извършване на фактурираните СМР. Възразява и срещу направените от съда изводи, че приемо-предавателните протоколи са подписни от неидентифицирани лица. Намира, че след като в счетоводството му са налице всички доказателства за извършените дейности и счетоводните документи на дружествата, с които е работил могат да се проверят необосновани се явяват изводите на ревизиращите органи и съда, че доставчиците не са могли да извършат съответните услуги и доставки. Ответникът по касационната жалба поддържа становище за неоснователност, като намира, че решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице касационните отменителни основания на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплакания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, поради което се дължи разглеждането й по същество. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт №Р-22221016000975-091-001/22.08.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 198/13.02.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София, с който на "Билд енд Метал Трейд" ЕООД са определени задължения по ЗДДС за периода от 20.11.2015 г. до 31.12.2015 г. в размер на 88 365 лв. Задължението е формирано въз основа на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 88 365 лв. по фактури издадени от "Вега 3" ЕООД относно извършени СМР; от "ЕР ДИ Дизайн" ЕООД за рекламни услуги; за наем на строителна механизация издадени от "Глобал Метал Груп" ООД и за придобиване на строителни машини и за ремонтни услуги, издадени от "Автосервиз корект" ЕООД. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден при спазване на установените в ДОПК процесуални правила и прилагане на относимите материално-правни разпоредби на ЗДДС. Постановен е от компетентен орган по приходите при спазване на изискванията за форма. АССГ е обосновал изводите си с фактът, че липсват безспорни доказателства, които да установяват, че дружествата от чието име са издадени фактурите са автори на документирани с тях сделки. Напротив, налице са преки и косвени доказателства относно това, че доставчиците не са разполагали с ресурс да извършат описаните в протоколите СМР, като същите тези протоколи са подписани от неизвестни лица. По тази причина не е съобразена и тяхната доказателствена стойност. По отношение на фирмата осъществила рекламната дейност също не се установява с оглед обема на фактурираните количества канцеларски материали да е разполагала с необходимите й ресурси да осъществи доставката. Същото положение е констатирано и по отношение на "Глобал метал груп" ЕООД, която не е притежавала верижен багери и валяк, които да предостави под наем за ползване от касатора. Не са представени доказателства, че фирмата е придобила техниката, няма посочени нейни индивидуализиращи данни, не е ясно и къде се е намирала тази техника. Идентични констатации е направил решаващият състав и по отоншение на "Автосервиз корект" ЕООД, тъй като не са представени доказателства за притежаване на машини или тяхното закупуване, за да бъдат препродадени в последствие на ревизираното лице. Първоинстанционният съд е посочил и защо не възприема като реално извършени плащанията между ревизираното лице и доставчиците му. Обсъдена е и липсата на доказателства относно реалността на фактурираните доставки, което е основание за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора, че е налице нарушение на правилата за призоваване, довело до засягане правото му на защита и ограничило възможностите му за представяне на доказателства. Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство, е подадена от управителя на дружеството-Й. Андреев.Посоченият адрес в нея е [населено място], бул. [адрес]", № [номер], ет. [номер], ап. [номер]. Това е и адресът, на който се намира седалището на дружеството по удостоверение за актуално състояние. Пред Националната агенция по приходите относно е посочен този адрес за кореспонденция. На този адрес е връчено съобщението до дружеството за оставяне на произвоството по делото "без движение". Лицето получило книжата е В. Костадинов, а дружеството е предприело необходимите действия за изпълнение указанията на съда. След отстраняване на нередовностите, по подадената пред АССГ жалба на 27.04.2017 г., съдията докладчик е конституирал страните и е дал общи указания на оспорващия да ангажира доказателства. Призовката за насроченото открито съдебно заседание, с вписани в нея указания е връчена на адреса посочен в жалбата и на който се намира седалището на дружеството. Получател отново е лицето В. Костадинов, което се е подписало като секретар. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 29.09.2017 г. касаторът не е изпратил свой представител. С протоколно определение съдията докладчик е дал последна възможност за ангажиране на доказателства за установяване на изложение при обжалването твърдения, като е посочил и срок, в който това следва да бъде направено. По аргумент от чл. 137, ал. 7 от АПК, изпращането на последваща призовка до ревизираното лице, в качеството му на вече редовно призована страна, не е необходимо. При провеждане на второто по делото съдебно заседание отново не се явява представител на жалбоподателя, като не са представени доказателства и не са заявени писмено никакви искания за събиране на такива или изслушване на експерти. При тази пасивност на жалбоподателя съдът е счел делото за изяснено и го е обявил за решаване. Въз основа на горните констатации настоящата инстанция намира, че не са допуснати процесуални нарушения във връзка с призоваването и уведомяването на лицето относно проведените съдебни заседания и предоставената му възможност за събиране на доказателства. В съответствие с процесуалните правила съдът е приел, че жалбоподателят е редовно призован и е дал ход на делото по същество. Ето защо настоящата инстанция намира, че постановеното решение не страда от релевирания касационен порок. Непопълването на делото с доказателства не се дължи на неспазване на съдопроизводствените правила от страна на решаващия състав, а на пасивното поведение на жалбоподателя, който носи доказателствената тежест в процеса. Неговото процесуално бездействие не води до неправилност на постановеното съдебно решение. Решението е постановено въз основа на наличните по делото доказателства, водещи до извода, че данъчните задължения по ЗДДС за процесните периоди са правилно определени. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. Не се споделя твърдението поддържано от касатора, че неправилно не са кредитирани представените по делото приемо-предавателни протоколи, тъй като са подписани от неидентифицирани лица. Видно от съдържанието на приемо-предавателните протоколи, те не съдържат необходимата информация, от която да се направи извод за реалност на доставките. Документите, които обичайно се представят в ревизионното производство са частни такива /фактури, договори, споразумения, приемо предавателни протоколи, разписки и др./ и те не се ползват с материална доказателствена сила, поради което следва да бъдат преценявани във връзка със всички събрани по делото доказателства. Ето защо, за да имат представените писмени доказателства тежестта, която касатора цели следва да са ясни и коректно оформени, така че безпротиворечиво да налагат извод за реалност на осъществените доставки. При извършената преценка на събраните по делото доказателства съдът правилно е обосновал извод, че по отношение на "Билд енд Метал Трейд" ЕООД не е възникнало право на данъчен кредит във връзка с осъществени доставки по фактури за СМР от "Вега 3" ЕООД; за рекламни услуги, издадени от "ЕР Ди Дизайн" ЕООД; за наем на строителна механизация издадени от "Глобал Метал груп" ООД и относно придобиване на строителни машини за ремонтни услуги издадени от "Автосервиз корект" ЕООД. Обсъдена е реалността на доставките по отделно, като е прието, че по отношение на нито една от фирмите не е установена възможност да осъществи вписаното във фактурите. Правилна е преценката на съда, че "Вега -3" ЕООД не разполага с ресурси, които да позволяват извършването на фактурираните СМР. Тази преценка е извършена след съвкупен анализ на представените по делото доказателства. Изложени са мотиви и по отношение на това, че липсата на ресурси у доставчика препятства осъществяването на фактурираната доставка на рекламни материали от "Ер Ди Дизайн" ЕООД. По отношение на "Глобал Метал груп" ООД е посочено, че не разполага с строителна техника, която да отдава под наем, като същото е констатирано и по отношение на предоставените ремонтни услуги и просажва на строителна механизация от "Автосервиз корект" ЕООД. Вярно е, че според трайната практика на ВАС и решения на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, липсата на техническа и материална обезпеченост на доставчиците не е основание да бъде отказано право на данъчен кредит, тъй като не може да се иска от ревизираното лице да установява възможностите на своите доставчици, но това се отнася до хипотезите, в които са налице достатъчно други доказателства, от които да се направи извод, че се касае за реални доставки. В конкретния случай това не е така. Преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност) съгласно нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (аргумент от т. 31 и т. 32 от решение на СЕС по дело 285/11). Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките. Съдът е длъжен да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките по спорните фактури. В случая съвкупната преценка на доказателства води до извод за липсата на реално извършени доставки. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 180.95 лв., определени по реда на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така Върховният административен съд, състав на Осмо отделение