Решение № 55 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9486/2009 г.

Решение № 55 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9486/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Валентина Прокот е подала касационна жалба, в която моли да бъде отменено решение от 2.6.2009 г. по адм. д. № 934/2008 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата й против ДРА № 17-507/16.12.2003 г. на ДП - Витоша в частта, с която са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за периода 1998 г. - 2001 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против ДРА в тази част да бъде уважена, като й бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на Валентина Прокот против ДРА № 17-507/16.12.2003 г. на ДП - Витоша в частта, с която са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за периода 1998 г. - 2001 г. В мотивите си съдът е приел, че предметът на делото обхваща определените задължения по ЗОДФЛ (отм.) за периода 1998 г. - 2001 г., предвид отменителното решение на ВАС, постановено при първото касационно разглеждане на спора. Съдът е приел, че ДРА е издаден от компетентен орган и е потвърден мълчаливо от ответника при обжалването по административен ред. В отменителното решение на ВАС са дадени указания жалбоподателката да докаже, че не е получавала доходи от наем по приложените договори с Посолството на Холандия и Американската агенция за международно развитие, за да обори фактическите констатации за обратното в ДРА. Съдът е приел, че не са представени доказателства, оборващи констатациите по ДРА, за получени доходи от наеми. В писмо на Американската агенция за международно развитие е посочено, че плащанията по наемния договор с касаторката са извършвани от САЩ по сметка на касаторката в Германия, а договорите за наем са сключени със Сандра Ан Малколъм като физическо лице, а не с агенцията. От Холандското посолство са отказали на съда информация относно плащането на наеми по договора от 5.5.1999 г. и съдът е приел, че не са оборени констатациите в ДРА по чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) и е отхвърлил жалбата против ДРА. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и правилни правни изводи. Доводът на касаторката, че неправилно е извършена ревизия по чл. 109 ал. 1 т. 1 и 2 ДПК (отм.) е неоснователен. Страните не спорят, че Валентина Прокот не е подала годишни данъчни декларации за доходите си от наеми на наследствената й къща в кв. Княжево, което е обстоятелство се обхваща от чл. 109 ал. 1 т. 1 ДПК (отм.) предвид чл. 6 от СИДДО с Федерална република Германия, по който доходите от наеми на недвижимо имущество са облагаеми в държавата, където се намира имуществото. При ревизията са събрани писма от Холандското посолство и Американската агенция за международно развитие, договори между касаторката и Сандра Ан Малколъм и между касаторката и Холандското посолство, които съставляват достатъчно основание да се приеме, че е налице и хипотезата на чл. 109 ал. 1 т. 2 ДПК (отм.). Данъчните органи на основание чл. 109 ал. 2 ДПК (отм.) са определили данъчната основа за облагане по наемните цени посочени в договорите за процесните периоди. Доводът на касаторката, че единият договор не е подписан от нея се опровергава от писмото от 25.10.2001 г. до нея за прекратяване на наемния договор, подписан от нея и Холандското посолство, считано от 1.12.2001 г. Обосновано съдът е приел, че не са оборени констатациите по ДРА по чл. 108 ал. 8 ДПК (отм.) и е отхвърлил жалбата против ДРА. Доводът, че констатациите в ДРА са необосновани е неоснователен. При определяне на данъчната основа по чл. 109 ал. 2 ДПК (отм.) данъчните органи изследват всички обстоятелства, имащи значение за нейният размер, но е свободен да я определи по своя преценка, съобразно събраните доказателства, както е постъпил в случая. При наличието на изрично писмо за прекратяване на наемния договор от Холандското посолство, считано от 1.12.2001 г., оспорването на факта, че е плащан наем по договора не е достатъчно, за да обори констатациите по ДРА за обратното, както правилно е приел съдът. В договора със Сандра Ан Малколъм изрично е посочена банкова сметка в Германия на касаторката, по която да се превежда наемът. За да обори констатациите в ДРА относно плащането на наема по тази сметка касаторката следваше да представи доказателства, че никога не е притежавала посочената банкова сметка в цитираната банка в Германия, което не е направено по делото и констатациите в ДРА за плащане на наемите по този договор не са оборени в производството пред съда. Доводът за нарушение на чл. 111 ДПК (отм.) също е неоснователен. За задълженията от 1998 г. данъчната декларация е следвало да се подаде през 1999 г., а ревизията е могло да започне до края на 2005 г., който срок е спазен след като актът за възлагане на ревизията е връчен на касаторката на 29.9.2003 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на касаторката за присъждане на разноски е направено едва при в първата касационна жалба, поради което не могат да се присъдят разноските съответни на уважената част от жалбата при първото разглеждане на делото в СГС, тъй като не са били поискани. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно на основание чл. 130 ал. 4 ДПК (отм.) за 996, 57лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,