Решение № 14824 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6662/2014 г.

ВАСIII отделение10.12.2014 г.докладчик Емилия Георгиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 803 от 14.02.2014 г., постановено по адм. д. № 6806/2013 г. на Административен съд София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14824 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6662/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - ДФЗ, чрез юрисконсулт Таня Николова срещу решение № 803 от 14.02.2014 г., постановено по адм. д. № 6806/2013 г. на Административен съд София-град, с което по жалба на Димитър Михайлов Нейчев от гр. Каварна е обявена нищожността на Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. с изх. № 01-6500/5369 от 08.05.2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за недопустимост, алтернативно за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от касационния съд да го отмени, като незаконосъобразно и необосновано. Ответникът - Димитър Михайлов Нейчев от гр. Каварна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд София-град за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: С решение № 803 от 14.02.2014 г., постановено по адм. д. № 6806/2013 г. Административен съд София-град е обявил за нищожно Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. с изх. № 01-6500/5369 от 08.05.2013 г., с което се отказва заплащане на субсидия за 2009 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. Съдът е установил, че Димитър Михайлов Нейчев е подал общо заявление за плащане на площ за кампания 2009 г. с уникален идентификационен номер 08/230509/28405, в което са посочени схемите и имотите, с които кандидатства за подпомагане. По това заявление на Нейчев е оторизирана сума за подпомагане в размер на 10 206,56 лв. по СЕПП и 4 747,81 лв. по СНДП. Независимо от това били извършени допълнителни проверки от административния орган, резултатите от които дали основание на изпълнителния директор на ДФЗ да намали годната за подпомагане площ, в следствие на което оторизираната сума в размер на 14 954,37 лв. била приета за недължимо платена, за което бил издаден акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/. С влязло в сила съдебно решение този АУПДВ бил отменен като незаконосъобразен. АССГ е приел, че оспореното пред него уведомително писмо представлява индивидуален административен акт и носи белезите на чл. 21 от АПК, тъй като с него се засягат права и законни интереси на земеделския стопанин във връзка с общото му заявление за подпомагане за кампания 2009 г. С обжалваното писмо административният орган е приел, че независимо от влязлото в сила съдебно решение, с което се отменя АУПДВ за оторизираната по общото заявление сума, след като съдът изрично не е изложил в мотивите си, че подпомагането е допустимо, то тази сума подлежи на възстановяване, тъй като не се променя фактическия извод за недопустимост за подпомагане на заявените площи. Поради това, уведомява земеделския стопанин, че изплатената за кампания 2009 г. сума за подпомагане в размер на 14 954,37 лв. е недължимо платена и с оглед наддекларирането по двете схеми от 77,20% е наложена санкция за бъдещ период в размер на 4 46,81 лв. по СЕПП и 2 068,53 лв. по СНДП на основание чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. При така установените обстоятелства, АССГ е приел, че административният орган е възобновил административното производство по подаденото общо заявление за подпомагане с УИН 08/230509/28405. Възобновяване на административното производство се допуска само на някое от посочените в чл. 99 от АПК основания. В оспореното пред АССГ писмо не е посочено основанието на което е възобновено производството. Освен това съдът е приел, че не е спазен и срокът, в който може да се възобнови производството по издаване на административни актове, тъй като при всички случаи на административния орган са му били известни обстоятелствата за възобновяване още към датата на издаване на отменения АУПДВ. Като следващо основание за нищожност на административния акт, АССГ е посочил, че с обжалвания акт се цели пререшаване на въпрос, по който има влязло в сила съдебно решение. Настоящият касационен състав не споделя направените от АССГ правни изводи. Обжалваното решение е правилно, като краен резултат, но при други мотиви. Оспореният административен акт е нищожен не защото не е съобразен с влязло в сила съдебно решение. В него не е изрично посочено, че подлежи на възстановяване оторизираната на земеделския производител сума от 14 954,37 лв., която е предмет на отменения АУПДВ. Освен това, с него се налага и санкция за бъдещ период в размер на 4 46,81 лв. по СЕПП и 2 068,53 лв. по СНДП. Следователно, не е налице идентичност в предмета на двата административни акта, за да се приеме, че поради обвързаността със силата на пресъдено нещо по отношение на едните обстоятелства е недопустимо новото им установяване от административния орган. Съдът не споделя и извода, че актът е нищожен, тъй като е издаден в производство по чл. 99 от АПК. Производството по възобновяване се провежда, за да се преодолее формалната законна сила на издадения и влязъл в сила административен акт. Това означава, че се поставят същите материалноправни въпроси, които са били предмет на производството по издаване на акта. В случая се установи, че няма идентичност във фактическите обстоятелства, които са установени от административния орган при оторизиране на сумата по подаденото от жалбоподателя общо заявление за подпомагане и тези, по издаване на процесния административен акт. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че оспорения пред АССГ административен акт е нищожен, защото е издаден при липса на основание, в производство, което не е нормативно регламентирано, както от националното, така и от общностното право и в несъответствие с целта на закона. При оторизиране, респективно при възстановяване на недължимо платени суми, приложими са съответните разпоредбите на националното законодателство, както и разпоредбите на Регламент № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. В чл. 58 и чл. 60 от този регламент са предвидени намаленията и изключванията, които се предвиждат при свърхдеклариране, както и при умишлено свръхдеклариране, като разпореждането за съответното прихващане или изключване на земеделския стопанин от получаване на помощ се издава след провеждане на съответното производство по установяване на обстоятелствата по чл. 58 и чл. 60 от Регламент № 1122/2009 г. В случая, на Димитър Нейчев му е изплатена сумата от 14 954,37 лв. по общо заявление, за която се твърди, че е недължимо изплатена. Възстановяването на тези суми се урежда в чл. 80 от Регламент № 1122/2009 г., според който земеделският производител възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена в съответствие с § 2. Задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Въпреки това, ако грешката се отнася до фактически елементи по изчисляване на плащането се пристъпва към възстановяване, само, ако решението за него не е било съобщено 12 месеца след плащането. Установи се по делото, че издавайки оспореното пред АССГ уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г., изпълнителният директор на ДФЗ не е приложил нито производството по чл. 58, чл. 60 във връзка със свръхдеклариране, нито производството по възстановяване на недължимо платени суми по чл. 80 от Регламент № 1122/2009 г. Издаден е административен акт при липса на основание и извън регламентираните в националното и Общностното право процедури. Освен това издаденият акт е в пълно несъответствие с целта на закона да се оторизират суми от европейските фондове за подпомагане на земеделските производители по различните схеми и мерки, за които кандидатстват при установяване на релевантните обстоятелства. При изложените мотиви, решението на Административен съд - София-град е правилно и законосъобразно, като краен резултат. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

1