Решение № 2114 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13571/2008 г.

Решение № 2114 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13571/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Лариса Арустамян, гражданка на Армения против решение № 549/17.09.2008 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС е отказал на Лариса Арустамян предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. Приел е, че лицето може да бъде върнато в Армения, която за нея е сигурна страна на произход. Мотивирал се, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата на чужденката за предоставяне на закрила по посочения материален закон, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидатката. Със становище рег. № 9403/4.09.2008 г., изготвено от старши експерт в РПЦБ - София в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение на Лариса Арустамян да бъде отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Въз основа на последното и след осъществена преценка на всички събрани и относими към искането доказателства, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от данните по делото жалбоподателката е гражданка на Армения. Родена е в гр. Сумгаит, Азербайджан, по народност арменка, разведена. Чужденката твърди, че е напуснала Армения през 1995 г. като е пристигнала в България по икономически причини. Молбата си за статут по ЗУБ мотивира с причини от личен и житейски характер. По време на административното производство е установено, че настоящата молба е последваща по смисъла на § 1 т. 6 от ДР на ЗУБ, като досега по нейни молби за закрила са провеждани четири производства като по последната подадена от жалбоподателката молба на за закрила в България е била отхвърлена с влязло в сила решение от 8.11.2007 г. по адм. д. № 3987/2007 г. на АС-София -град. Лариса Арустамян е мотивирала настоящата си молба за предоставяне на закрила по ЗУБ с причини от лично естество. Не посочва новонастъпили обстоятелства от вече изложените от нея по време на предишното административно производство. Потвърждава, че не е преследвана и осъждана в страната на произход, не е член на политическа партия или на въоръжена групировка. С оглед липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията й за наличие на условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, от административния орган обосновано е прието, че такива в случая не са налице. Действително от приложените в преписката данни не се установява наличие на никоя от причините по чл. 8 ЗУБ, за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради това обоснован е направеният извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 - 9 ЗУБ и правилно е постановен отказ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУБ. Решението е постановено при спазване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като административният орган обстойно е изяснил фактите, представляващи условия за предоставяне на искания от кандидата статут. Липсата на конкретни данни за преследване на лицето е преценена въз основа на относимите конкретни обстоятелства, които не потвърждават доводите на кандидата. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,