Решение № 11413 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5739/2009 г.

Решение № 11413 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5739/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Бургас срещу решение № I-103 от 15.01.2009 г. по адм. № 1374 от 2008 г. на Административен съд Бургас, като са изложени доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност. Ответниците по касационната жалба изразяват становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменен като незаконосъобразен мълчаливия отказ на община Бургас за издаване на разрешение за поставяне на преместваем търговски обект по заявление № 26-00-1257 от 23.07.2008 г. до община Бургас на "ПМ Спорт" ООД Бургас, а преписката е върната на общината за произнасяне по същество. За да постанови съдебния си акт съдът е обсъдил доводите на страните и относимите за спора доказателства. Установено е, че със заявление вх. № 26-00-1257 от 23.07.2008 г. на "ПМ Спорт" ООД Бургас дружеството е поискало от общината издаване на разрешение за поставяне на временен преместваем търговски обект № 1 за сърф и кайт училище с площ от 6 кв. м. Във връзка с направени искания и с протокол № 14 от 20.05.2008 г. комисията по Наредбата за преместваемите обекти на търговски и други обслужващи дейности и елементи на гражданско обзавеждане на територията на Бургас е взела решение да отложи разглеждането на постъпилите заявления за издаване на разрешителни за разполагане на обекти по чл. 56 от ЗУТ на територията на морски плажове Бургас, тъй като е било констатирано, че площта на обектите е завишена спрямо разрешената от МРРБ схема. В изпълнение на цитираното протоколно решение концесионерът, който е участвал в производството като заинтересувана страна е представил на общината с копие до главния архитект писмо с одобрена схема от зам. министъра на МРРБ и обяснителна записка. На 24.04.2008 г., полагайки своя подпис върху съответните приложения, представляващи графични изображения, главният архитект фактически е съгласувал схемата. При теза доказателства, които не са опровергани от община Бургас както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция правилен е изводът на съда, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен. Не е съществувала законова пречка да се издаде разрешение за преместваемия обект само за площта по съществуващата схемата. В тази посока са изложени от съда обосновани мотиви, които се възприемат от настоящата инстанция. Изводът на съда за незаконосъобразност на мълчаливият отказ е наложен в съответствие с представените по делото доказателства. Във връзка с решението в частта му, с която преписката е върната на общината за ново произнасяне следва да се добавят следните мотиви от настоящата инстанция. Указанията на съда до административния орган за издаването на нов административен акт по заявлението на "ПМ Спорт" ООД за издаване на разрешително за временен преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ, тъй като са за поискания период от време - от 22.07.2008 г. до 22.07.2011 г. практически са неизпълними. Периодът от време, за който е поискано разрешителното частично е изтекъл, поради което административният орган не би могъл да издаде разрешение за минало време. Такова може да бъде издадено само за предстоящ период от време и при положение, че одобрената от главния архитект схема за обектите на територията на община Бургас се явява непроменена. Тези обстоятелства следва да се преценят от административния орган след получаване на преписката обратно и при произнасяне по същество по направеното искане. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение приема че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК