Решение № 12609 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6710/2011 г.

Решение № 12609 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6710/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Начо Костадинов Начев, Димитър Костадинов Начев, Костадинка Христова Абрашева и Димитър Костов Абрашев, от гр. Бургас чрез техния пълномощник срещу решение № 257/1.03.2001 г. по адм. д. № 2517/2010 г. на Административен съд гр. Бургас. Считат обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - община Бургас не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторите за обявяване нищожността на заповед № 670/12.08.2002 г. на заместник-кмета на община Бургас. С цитираната заповед е одобрено изменението на ПУП-ПРЗ, което се състои в отреждане на УПИ VII за имот пл. № 65, собственост на касаторите и УПИ ХII за поземлен имот, планоснимачен № 9, както и корекции на границите и предвидената застройка според предвидения чертеж. За да постанови отхвърлителен диспозитив, съдът е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган, при наличието на нормативно регламентирани предпоставки, изискуема форма и липса на съществени процесуални нарушения, годни да повлияят върху крайния акт по същество. Така постановеното решение е материалнозаконосъобразно: Административният акт не е нищожен, тъй като е издаден от компетентен орган. Компетентността е нормативно призната способност на даден орган да издаде определен акт и в случая същата е налице при условията на делегирана компетентност по § 1, ал. 2 ДР ЗУТ. Оспореният акт има своята законова опора, поради което не е налице порок, който да сочи на висока степен и тежест на недействителност на административния акт в хипотезата на материална такава. При постановяването на административния акт не са допуснати нарушения на процедурата, годни до обусловят краен акт с друга разпоредителна част. Пред вид изложеното не е налице съществено нарушение изискванията за законосъобразност на атакувания административен акт, обуславящо неговата нищожност, поради което решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да се остави в сила. Що се касае до твърденията в касационната жалба, същите са насочени към евентуалната унищожаемост на акта, но не и към неговата нищожност и не са допустими за обсъждане. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение