Решение № 6659 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8059/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. С. Х. чрез неговия пълномощник срещу решение 2917/30.04.2024 г. по адм. дело 815/2023 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от различен съдебен състав на административния съд. Ответникът по касационната жалба С. О. Т. чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира присъждане на сторените от нея разноски. Ответниците по касационната жалба началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. София, К. Т. В., М. И. М., Е. И. И. и И. Б. Х. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК, право да обжалват решението имат страните, за които то е неблагоприятно. Б. С. Х. има правен интерес да оспори решението единствено в частта относно отхвърлянето на неговата жалба. Касационната жалба е подадена от Х. само в лично качество, а не и като пълномощник на Т. В., чиято жалба е оставена без разглеждане и производството прекратено в тази част от административния съд, или на К. Т. В., чиято жалба също е отхвърлена. В тази връзка уводната част на касационната жалба сочи за неправилна отхвърлителната част на постановеното решение по отношение жалбата на Х., но отправеното до съда искане е за отмяна на решението в цялост, т.е. недопустимо засягащо отхвърлителната му част по отношение на К. Т. В. и неговата прекратителна част, касаеща Т. В.. Предвид изложеното, касационната жалба, с която се оспорва решението в отхвърлителната му част по отношение на жалбата на К. Т. В. и в прекратителната му част по отношение на жалбата на Т. В., двете срещу заповед 18-13361/13.12.2022 г. на началника на СГКК гр. София, следва да се остави без разглеждане, както и относно възложеното на тях двете заплащане на разноски, тъй като е недопустимо да се търси защита на правата на трети лица. В останалата си част касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна и съдът дължи произнасяне по нея. За да се произнесе по съществото на касационната жалба в допустимата й част, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от Б. С. Х., лично и в качеството му на пълномощник на Т. В., и от К. Т. В. срещу заповед 18-13361/13.12.2022 г. на началника на СГКК гр. София, с която на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) по заявление на С. О. Т. е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. София, състоящо се в промяна на границите на сгради с идентификатори 68134.304.32.1, 68134.304.32.3 и 68134.304.32.4, коригиране очертанието на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 68134.304.32.4.4 и 68134.304.32.4.5, и нанасяне на самостоятелни обекти с проектни идентификатори 68134.304.32.5.1, 68134.304.32.5.2 и 68134.304.32.5.3, въз основа на представени документи и проект на правоспособно лице по ЗКИР. С обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Т. В. и е прекратил производството по делото в тази част, а жалбите на Б. С. Х. и К. Т. В. са отхвърлени като неоснователни. За да постанови този резултат, в обжалваната отхвърлителна част на съдебния акт спрямо Б. С. Х., решаващият съд е развил следните доводи: Процесната заповед съдът счита за постановена от компетентен орган по смисъла на чл. 54, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Съобразявайки приетата по делото съдебно-техническа експертиза достига до извод за съответствие на контура на сградите по извършеното изменение на КККР с действителното им положение на място, с документите за собственост и с одобрените инвестиционни проекти за тях от 2005 г. Приема за неоснователни възраженията, че представените от възложителката документи за собственост са с невярно задължение, тъй като проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни, е извън компетентността на административния орган или административния съд, съответно този въпрос може да бъде решен само по общия исков ред. Доколкото спор за материално право може да има само при наличието на конкуриращи се документи за собственост, отразяващи пресичащи се граници на съществуващи имоти, изменението на картата в съответствие с титулите за собственост и съществуващото на място положение обосновава извод за липса на спор за материално право на собственост. Така постановеното решение в оспорената му част е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Установява се по делото, че процесната заповед е издадена по заявление на пълномощник на С. О. Т., придружено от скица-проект, схема с измервания за определяне очертанията и площите на самостоятелните обекти от изменението на КК, обяснителна записка, извадка от кадастралния регистър и строителни книжа разрешение за строеж, конструктивно становище, обяснителна записка и инвестиционни проекти за сградите. Същата се легитимира като собственик с нотариален акт за покупко-продажба на нанесените в поземления имот сгради: магазин за мебели със застроена площ 105 кв.м., ателие за стъклопоставяне на две нива с площ на първо ниво 18,3 кв.м. и площ на второ ниво 10, 20 кв.м., офис помещение с четири броя складове, заедно със сервизно помещение (тоалетна), находящи се във вътрешния двор на същия адрес с площ на офиса 6 кв.м., склад с площ 20,63 кв.м., склад 2 с площ 9,54 кв.м., склад 3 с площ 13,18 кв.м. и склад 4 с площ 15,67 кв.м., ведно с 23,05% ид.ч. от общите части на сградата и 23,05% ид.ч. от дворното място, съставляващо УПИ V-25, кв. 214 по плана на гр. София. Б. С. Х., оспорващ административния акт, се легитимира като собственик на ид.ч. от дворното място, върху което са изградени процесните сгради и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.304.32.4.2. Спрямо установените и релевантни за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно § 1, т. 16 от ДР ЗКИР непълноти и грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Според разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред, като влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта без издаване на заповед по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Неоснователно е възражението на касатора за нарушаване на материалния закон при постановяване на обжалваното решение за отхвърляне на жалбата му срещу административен акт, поради недоказаност на правото на собственост на възложителя. В протеклата процедура по отстраняване на непълнота и грешка в кадастралната карта административният орган не разполага с правомощия да преценява валидността на представените пред него документи за собственост, извън извършването на формална проверка на външен вид за тяхната действителност. Това не е в компетенциите и на административните съдилища, а подлежи на разрешаване от граждански съд. Обстоятелството дали изградените в процесния имот сгради са законни или не, попада извън предмета на настоящия спор. В тази връзка незаконните строежи също подлежат на нанасяне в кадастралната карта и евентуално определяне на процесните сгради като такива не би довело до незаконосъобразност на заповедта за тяхното коректно нанасяне в кадастралната карта. Депозираното още в хода на административното производство възражение срещу изменението правилно е разгледано от съда като твърдение за наличието на спор за материално право. В тази връзка съдът е възложил на вещо лице да изготви съдебно-техническа експертиза, която да изследва точното съществуващо положение на процесните сгради с идентификатори 68134.304.32.1, 68134.304.32.3 и 68134.304.32.4 и помещенията им, като посочи границите, контурите на сградите, размерите и застроената им площ. В отговор на тези въпроси експертът е изготвил комбинирани схеми на действителното положение на място, действащата кадастрална карта, документите за собственост на заявителя Т., одобрените инвестиционни проекти от 2005 г. и предвиденото с оспорената заповед изменение. На тази основа е дал заключение за съвпадение на предвиденото изменение на границите и контурите на обектите на КККР в съответствие с действителното им положение на място, документите за собственост и одобрените инвестиционни проекти от 2005 г. (които не съответстват на действащата кадастрална карта). Първоинстанционният съд правилно е анализирал понятието за непълнота или грешка в кадастралната карта. Одобрената със заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на територията е създадена след представените данни за действителното разположение на границите на сгради с идентификатори 68134.304.32.1, 68134.304.32.3 и 68134.304.32.4, съответно контурите на новонанесените самостоятелни обекти в сграда с проектни идентификатори 68134.304.32.5.1, 68134.304.32.5.2 и 68134.304.32.5.3. Отразените в кадастралната карта граници са различни от тези по предхождащите я данни за собственост, без в тази връзка да се представят различни титули за собственост. Следователно, съдът е достигнал до правилен извод за наличие на предпоставките за извършване на изменението в КККР в хипотезата на отстраняване на грешка в границите по кадастралната карта. По отношение на възражението за спор за материално право, същото се явява неоснователно. Изменението на границите между имотите в кадастралната карта се извършва в съответствие с одобрените строителни книжа, което отговаря и на завареното на място положение. По настоящото дело не се установява застъпването на противопоставими титули на собственост, за да може да се изведе мотивиран извод за наличието на спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Предвид изложеното, спрямо обжалваното решение в оспорената му част не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна. Решението в тази част е материално законосъобразно и обосновано и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба С. О. Т. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,