Решение № 4967 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1084/2014 г.

Решение № 4967 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1084/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град против решение № 7526/2.12.2013 г. по адм. дело № 9750/2013 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 7, ал. 6 от Наредбата за използване труда на работниците и служителите през свободното време и на граждани, незаети в общественото производство (отм.), чл. 9, ал. 8 и ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Диана Христова Ботева, от гр. София изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 7526/2.12.2013 г. по адм. дело № 9750/2013 г. Административен съд София-град е отменил решение № РО 693 от 2.09.2013 г. на директора на ТП на НОИ София-град и е изпратил делото като преписка на административния орган за издаване на акт съобразно дадените му указания. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден при неточно прилагане на материалноправни разпоредби - основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 АПК. Посочил е, че с разпоредбата на чл. 7, ал. 6 от Наредбата за използване труда на работниците и служителите през свободното време и на граждани, незаети в общественото производство (Наредбата), на която се основават актовете на пенсионните органи е неприложима, тъй като регламентира правоотношения по допълнителен трудов договор с предприятието, с което работникът или служителят е на постоянна работа, а в настоящия случай лицето е заето по втори трудов договор с друга организация. Административният съд е приел, че приложение следва да намери чл. 8 от Наредбата и чл. 20, ал. 5 от Инструкция № 1 на Комитета по труда и социалното дело, издадена в приложение на Наредбата. От разпоредбата на чл. 20, ал. 5 от Инструкция № 1, съдът е обосновал извода, че е необходимо да бъде изследвано обстоятелството доколко чл. 9, ал. 8 КСО е приложима или това правило се прилага само в случаите по § 4 от ПЗР на КСО. По аргумент от това съдът е приел, че е трябвало да бъдат събрани доказателства за продължителността на дневното работно време в НУИ "Професор Веселин Стоянов" - гр. Русе, поради което е върнал преписката на директора на ТП на НОИ София-град. Решението е неправилно. По делото е установено, че с разпореждане № 5109185356 от 18.07.2013 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при Столично управление "Социално осигуряване" на Диана Христова Ботева е отказано преизчисление на отпуснатата й от 30.12.2011 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от друг 3-годишен базисен период от последните 15 години осигурителен стаж до 1.01.1997 г. - за периода от 1.01.1986 г. до 15.12.1988 г. Разпореждането е потвърдено с решение № РО 693 от 2.09.2013 г. на директора на ТП на НОИ София-град. Спорът между страните дали новозаявеният тригодишен период е по-благоприятен за лицето, е детерминиран от въпроса следва ли да бъде включен в него дохода от УП-2 № 195/03.04.2013 г. на НУИ "Проф. Веселин Стоянов" - гр. Русе за периода от 1.01.1986 г. - 15.12.1986 г., в който Диана Ботева е работила по втори трудов договор и върху възнаграждението от който осигурителят й е внесъл осигурителни вноски за всички осигурителни случаи. Правните изводи на административния съд, че по аргумент от разпоредбата на чл. 20, ал. 5 от Инструкция № 1 на Комитета по труда и социалното дело (обн., ДВ, бр. 21 от 1985 г.) е необходимо да бъде изследвано обстоятелството доколко чл. 9, ал. 8 КСО е приложима норма или това правило се прилага само в случаите по § 4 от ПЗР на КСО не отчитат характера на спора и са неточна интерпретация на решение № 9968 от 22.10.2007 г. по адм. дело № 4447/2007 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, където се касае за случай различен от настоящия. Спорът по настоящото дело не касае възникването на право на пенсия, каквато е хипотезата на чл. 9, ал. 8 КСО, а размера на осигурителния доход, от който следва да бъде преизчислена отпуснатата на страната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По делото няма доказателства Диана Ботева да е придобила какъвто и да било осигурителен стаж от първа или втора категория труд и въпросът за приложението на § 4 от ПЗР на КСО е неотносим. В своята константна практика по дела със сходен предмет (Виж решение № 7359/09.09.2004 г. по адм. дело № 2065/2004 г., ВАС, I, о.; решение № 4246/27.04.2007 г. по адм. дело № 1135/2007 г., ВАС, VI о.; решение № 12940/28.11.2008 г. по адм. дело № 11414/2008 г., ВАС, VI о.) Върховният административен съд еднозначно е приемал, че съгласно чл. 70а, ал. 1 КСО средномесечният осигурителен доход, от който се изчислява пенсията, се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или са дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4 КСО, а за самоосигуряващите се лица - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. За периода от 1.01.1949 г. до 14.01.1985 г. осигурителната вноска на лицата, подлежащи на осигуряване за случаи на трудова злополука, е в същия размер като осигурителната вноска за всички осигурени социални рискове. С ПМС № 69/1984 г. (ДВ, бр. 3 от 1985 г.) в сила от 15.01.1985 г., е приета Наредбата за използване труда на работниците и служителите през свободното време и на граждани, незаети в общественото производство. При условията на тази наредба могат да бъдат привличани лица за работа по допълнителен или втори трудов договор (включително и вътрешно съвместителство), както и по договор за непълно работно време. Съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредбата работниците и служителите, когато работят при условията на наредбата, подлежат на осигуряване само за трудова злополука. Във връзка с тази разпоредба трудовите възнаграждения или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за всички осигурителни случаи за периода след 15.01.1985 г. на лицата, които са подлежали на осигуряване само за случаи на трудова злополука, не следва да се вземат предвид при изчисляване размера на пенсията. Изложеното се отнася само за случаите, когато по основното трудово правоотношение, както е и в случая лицето е осигурено за всички осигурителни случаи при пълна заетост на работното време. При тези съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено, а оспорването на актовете на органите на НОИ отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение