Решение № 3801 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14494/2009 г.

Решение № 3801 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14494/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Анатоли Силянов Миланов от гр. Левски срещу решение № 389 от 25.06.2009 г. по адм. дело № 624/2007 г. на Административен съд Плевен, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответникът по касационната жалба Стефан Маринов Стоянов чрез адв. Кузев изразява становище за нейната неоснователност. Останалите ответници по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна Върховният административен съд, второ отделение в настоящия състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Анатоли Силянов Миланов от гр. Левски срещу заповед № ДК-02-ПН-01 от 16.07.2007 г. на началника на РДНСК Плевен, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ пристройка "офис-сграда и навес" към съществуващ навес, находящ се в УПИ ХХV-702, кв. 13 по плана на гр. Левски. Установено е по безспорен начин, че към съществуващ навес изграден през 1998 г. е пристроена "офис - сграда и навес", която по своята характеристика е монолитна сграда, с бетонови основи, тухлена зидария, покрита с ламарина, на границата с УПИ ХХII и ХХVII. До съществуващия навес е изграден нов такъв с метална конструкция, със стоманени колони и покрита с двойно теобразни греди, като покривът е покрит с ламарина. Установено е, че строежът е извършен през 2005 г. без одобрени строителни проекти и разрешение за строеж, в нарушение на действащия ПУП, който е одобрен със заповед № 130/1991 г. Тези обстоятелства, които са отразени в констативния акт, предхождащ заповедта и представляващ неразделна част от нея не са опровергани както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция от жалбоподателя. В представеното удостоверение № ТОУ-у-1491 от 12.08.2009 г. на главния архитект на община Левски пред настоящата инстанция не се съдържа идентично описание на обекта с този, предмет на оспорената заповед. Посочената годината на построяването на обекта е в противоречие на събраните по делото доказателства и установеното по делото обстоятелство, че строежът предмет на заповедта е извършен през 2005 г. В удостоверението изрично не е посочено, че се касае за търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, поради което с него не се опровергава извода до който е стигнал съда, наложен след анализ на относимите за спора доказателства, че строежът е незаконен. Съдът правилно е приложил материалния закон. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което