Решение № 3655 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11665/2017 г.

Решение № 3655 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11665/2017 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. П. К. от гр. С. против Решение № 5204 от 10.08.2017 г. постановено по адм. д. № 4300 от 2017 г. по описа на Административен съд С. - град, Т. отд., 20 състав. С обжалваното първоинстанционно решение съдът е отхвърлил жалбата на Р. П. К. срещу решение № 2153-21-58 от 14.03.2017 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) С. град, с което е оставена без уважение жалбата на Р. П. К., вх. № 1012-21-139/31.01.2017 г. по регистъра на ТП на НОИ С. град, срещу разпореждане № 550714/213 от 13.12.2016 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ С. град. И. са съображения за необоснованост и неправилност на обжалваното съдебно решение, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Страната моли същото да бъде отменено и да бъде уважено искането му за преизчисляване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - С. град не е взел становище по делото в открито съдебно заседание на 07.03.2018 г. Депозира писмено становище от дата 01.03.2018 г. и моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване, тъй като административният съд е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р. П. К., с вх. № 1012-21-360 от 28.03.2017 г. по описа на регистъра на ТП на НОИ С. град и с вх. № 9231/04.04.2017 г. на съда, в частта и срещу Решение № 2153-21-58 от 14.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ С. - град. С последното е потвърдено разпореждане № 550714/213 от 13.12.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване ("ПО"), издадено на осн. чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. С цитираното разпореждане е отказано да бъде извършено преизчисляване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя, по съображения, че не следва да бъде зачетен стажа на лицето за периода от 31.07.1990 г. - 01.07.1993 г. Не е кредитиран в този смисъл издадения удостоверителен документ - УП-2 изх. № 11 от 08.10.1993 г. и УП -3 № 12 от 08.10.1993 г. от "Завод хладилна мебел". От фактическа страна се установява, че с разпореждане № 1 от 04.07.2001 г. на Р. П. К. е отпусната на осн. чл. 101 КЗОО социална пенсия за инвалидност. На основание Експертно решение № 3870 взето на заседание № 119 от 20.06.2001 г. компетентните длъжностни лица му определят 91 % загубена работоспособност без чужда помощ. Лицето е отправило предложение за пенсиониране до Управление "Социално осигуряване", Дирекция "Пенсионно осигуряване" на 09.10.2001 г. като е помолило да се отпусне пенсия на осн. чл. 101, ал. 3 от КЗОО. Към това заявление прилага и цитираното по - горе решение на ТЕЛК. Издадено е ново разпореждане № 5507146925/34 от 24.10.2001 г., с което считано от 09.10.2001 г. му е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, наред с получаваната социална пенсия за инвалидност. Пенсионният орган е зачел осигурителен стаж до датата на инвалидизиране - 21.05.2001 г. в размер на 24 години 10 месеца и 23 дни. Издадено е разпореждане за осъвременяване на социалната пенсия за инвалидност на лицето, считано от 01.06.2002 г. и от 01.06.2003 г. С Експертно решение на ТЕЛК № 6590 от заседание № 208 от 15.12.2004 г. на жалбоподателя е определена 79% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години. Въз основа на това експертно решение е издадено ново разпореждане № 5507146925 от 28.03.2005 г. С разпореждане от 01.06.2004 г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е спряна. Издадени са допълнителни разпореждания за осъвременяване на пенсията. С ново Експертно решение на ТЕЛК от 21.11.2007 г. на лицето е определена 79% трайно намалена работоспособност. Аналогична е и ситуацията въз основа на Експертно решение на ТЕЛК № 3266 от 16.11.2010 г. на жалбоподателя е определен нов срок на инвалидността от 01.11.2013 г. и трайна намалена работоспособност от 78%, респ. с Експертно решение на ТЕЛК № 2963 от 10.10.2013 г. срокът на определената трайно намалена работоспособност е до 01.10.2016 г., а същата е 78 % . С разпореждане от 01.07.2016 г. за осъвременяване на пенсията на Р. П. К. е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО в размер на 203,16 лв., и социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО в размер на 31,08 лв. Жалбоподателят е подал заявление за преизчисляване на пенсията на 01.06.2016 г., въз основа на което е издадено разпореждане от № 5507146925 от 01.07.2016 г. С ново Е. Р. на ТЕЛК № 2603 от 26.09.2016 г. се установява, че на жалбоподателя е определена неработоспособност 78 % с начална дата на инвалидност от 21.05.2001 г. за срок от 3 години до 01.09.2019 г. Приложено е Решение на НОИ от 18.10.2016 г., с което е потвърдено Експертното решение на ТЕЛК № 2603 от 26.09.2016 г, в частност оценката на трайно намалената работоспособност, датата на инвалидизиране и срокът за това. Ръководителят на "ПО" е издал въз основа на това експертно решение и разпореждане № 109492 от 24.10.2016 г., с което е отпусната пенсия за инвалидност в размер на 288,47 лева. Определено е въз основа на експертното решение и трайно намалена неработоспособност, степен на увреждане до 01.09.2019 г. Със заявление вх. № 2110-21-725 от 27.10.2016 г. жалбоподателят отново е поискал преизчисляване на личната му инвалидна пенсия поради общо заболяване, на осн. чл. 21, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за нов тригодишен срок, въз основа на документи представени от него при предходно подадено заявление, вх. № 137952/21.11.2014 г., а именно: удостоверение обр. УП-3, изх. № 12/08.10.1993 г. и удостоверение обр. УП-2, изх. № 11/08.10.1993 г. от "Завод хладилна мебел" за периода 31.07.1990 г. - 01.07.1993 г. и удостоверение обр. УП-2 № 37/05.04.2001 г. издаден от ОБФ"Бузекс" за периода 01.07.1993 г. - 02.08.1993 г. В отговор на искането е издадено разпореждане № 550714/213/13.12.2016 г. от Ръководителя по пенсионното осигуряване, с което е отказано преизчисляване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на оспорващия от осигурителния доход за друг тригодишен период, а именно от 31.07.1990г до 01.01.1993 г. В резултат на извършена след представяне на удостоверение образец УП-3, изх. № 12/08.10.1993 г. от "Завод хладилна мебел, , - гр. С., служебна проверка на "З. Х. мебел" (понастоящем "Фриго-ХМ"АД), приключила с констативен протокол № 2/27.04.2015 г., лицето не фигурира в разчетно - разплащателната ведомост за посочения период. Констатира се поради това от ръководителя на "ПО", че жалбоподателят не е работил във фирмата, поради което осигурителен стаж не следва да му бъде зачетен за този период и съответно да се извърши преизчисляване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С Решение № 2153-21-58 от 14.03.2017 г. директорът на ТП на НОИ С. - град отхвърля жалбата, с вх. № 1012-21-139/31.01.2017 г. на Р. К. срещу разпореждане № 550714/213 от 13.12.2016г на ръководителя по "Пенсионното осигуряване" като неоснователна. Пред първоинстанционния съд се представят и са приети като писмени доказателства такива относно компетентност на органа, издал атакуваното по административен ред разпореждане и оспореното решение. В хода на съдебното производство пред първата инстанция съдът е приобщил към доказателствата по делото осигурителна книжка на лицето № 13330 от 20.12.1981 г. В представеното по делото копие в графите на лист 70 от делото, не е посочен работодател, каква длъжност заема лицето и на коя дата е постъпило. Заверен е само трудов стаж за 6 месеца. От лист 71 до лист 74 в кориците на първоинстанционното дело, част от осигурителната книжка е заверена от ТП на НОИ С. град за периода от януари 1991 г. до юни 1993 г. В описа представен от жалбоподателя по делото, е видно, че тази осигурителна книжка е издадена, когато лицето е едноличен търговец, поради което записите в нея за спорния период от време не се отнасят до работодателя "Фриго-ХМ"АД. Приети са от първоинстанционния съд копия от молба до директора на "Завод за хладилна мебел" - гр. С., от 27.3.2017 г. с последващ отговор от 12.4.2017 г., декларация от 14.12.2015 г., писмо от Коларовски районен народен съвет до Завод за хладилна мебел от 29.7.1986 г. за прекратяване на дейността на завода, протокол на ЗХМ - С., от 1991 г. Видно е от Удостоверение УП - 2 от 08.10.1993 г. издадено от "Завод за хладилна мебел", че за периода от 01.07.1990 г. до 01.07.1993 г. жалбоподателят е работил като леяр. Макар и в УП да се сочи като текст, че в графа "9" е включена основна заплата и наднормен труд, респ. върху брутната сума е начислен и прибавен ДОО, респ. спазен е § 111 от ППЗП отм., то в графа "9" от удостоверението, фактически нищо не е отразено от работодателя. Същият под страх от наказателна отговорност се е подписал с текста, че удостоверението е издадено въз основа на изплащателните ведомости. Приет е като доказателство пред административния съд и Констативен протокол вх. № 2 от 27.04.2015 г. видно от който компетентните органи на ТП на НОИ С. област след проверка, установяват, че жалбоподателят не фигурира в разчетно - платежните ведомости на "Фриго -ХМ"АД (старо "Завод за хладилна техника"). Органите на НОИ на осн. чл. 35 и чл. 36 от АПК в хода на извършените проверки служебно са събрали доказателства и са установили, че издадените УП - 2 от 08.10.1993 г. и УП-3 от 08.10.1993 г., на които се позовава жалбоподателя, по съдържание не отговарят на първичните документи, в случая в записите на разчетно - платежните ведомости. Удостоверение УП-2 № 11 от 08.10.1993 г. и УП-3 № 12 от 08.10.1993 г. са издадени при действието на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, отменен с § 1, т. 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 30 на Министерския съвет от 10 март 2000 г., който предвижда в чл. 101, ал. 1, че трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация; в ал. 2 е предвидено, че документът се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги, като в б. б. "а" - "в" е регламентирано съдържанието на документа. В чл. 101, ал. 3 ППЗП (отм.) е регламентирано как се удостоверява трудов стаж и трудово възнаграждение в случаите, когато изплащателните ведомости или партидните книги липсват, а в ал. 4 - когато няма данни за получаваното възнаграждение. В сега действащата нормативна уредба разпоредби с подобно съдържание се съдържат в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в разчетно - платежните ведомости и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Този извод недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС, респ. от чл. 101, ал. 2 от Правилника. В конкретната хипотеза досежно жалбоподателя се установява, че посоченият стаж, който иска да му се признае за преизчисляване на пенсията му за периода от 01.07.1990 г. - 01.07.1993 г., не е оформен според нормативните изисквания, в приложената по делото трудова книжка № 38 от 03.07.1972 г. Поради това записът в УП -2 № 11 от 08.10.1993 г. няма достоверна дата по отношение на ТП на НОИ С. град по смисъла на чл. 181 от ГПК. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че жалбоподателят не фигурира вьв ведомостите за заплати на "Завод за Хладилна мебел" в периода 31.07.1990 г. -01.07.1993 г. В този смисъл, след като липсват записи за жалбоподателя във ведомостите за заплати, където се написват възнагражденията на всички работници и служители, респ. стажът, длъжността и получаваното възнаграждение за същия период, не е вписан в трудовата книжка № 38 от 03.07.1972 г., може да бъде направен обоснования извод, че жалбоподателят не е полагал труд при посочения работодател през процесния период, и поради това този период не може да бъде зачетен за осигурителен стаж. В чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е предвидена възможността пенсиите да се преизчисляват при представяне на нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др., ако това е по-благоприятно за пенсионера. По същество лицето има право да поиска изменение на вече реализирано субективно материално право на пенсия, което се реализира чрез изменение, в случая на размера на отпуснатата по - рано пенсия. При липса на законови ограничения в тази насока следва да се приеме, че лицата с вече отпусната пенсия могат да поискат изменение на нейния размер по пътя на представянето на нови доказателства вкл. и в хода на съдебното производство пред първата инстанция. Жалбоподателят е имал тази процесуална възможност, но не е ангажирал доказателства, които да сочат на безпотиворечив извод, че на лицето следва да се зачете стажа в периода от 31.07.1990 г. до 01.07.1993 г. на длъжност "леяр", която е от първа категория труд, защото е притежавал осигурителен доход за този тригодишен период до 1 януари 1997 г., който е по-благоприятен за него. Правният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на жалбата на Кръстев, не се променя и от представените от жалбоподателя доказателства по - рано, че за същият период лицето се е осигурявало и като едноличен търговец. Доказаният осигурителен стаж като едноличен търговец от 01.08.1990 г. до 30.06.1993 г. е бил взет предвид от ТП на НОИ С. и зачетен на основание заверената осигурителна книжка. Обжалваното съдебно решение на Административен съд С. - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на чл. 102 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 21, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), ред. ДВ бр. 54 от 2016 г. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,