Решение № 1319 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8944/2012 г.

Решение № 1319 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8944/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йорданка Венциславова Първанова, от гр. Монтана, чрез процесуалния представител Павел Първанов, против решение от 08.05.2012 г., постановено по адм. дело № 679/2011 г. по описа на Административния съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата й срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 15.09.2010 г., на главен инспектор при дирекция "Инспекция по труда" - гр. Монтана, в частта, с която, като е обявено съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателката и частен съдебен изпълнител (ЧСА) Ани Василева Янакиева, е предписано сключването на трудов договор с начална дата 15.09.2010 г. Спора по делото е относно датата от която е обявено съществуването на трудовото правоотношение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Монтана, не ангажира становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба - Ани Василева Янакиева - частен съдебен изпълнител, с рег. № 747 по описа на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд гр. Монтана - също не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - гр. Монтана, по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ) е оспореното от Йорданка Венциславова Първанова постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 15.09.2010 г., издадено от главен инспектор при дирекция "Инспекция по труда" - гр. Монтана, в частта му, в която не е вписана за начална дата на възникване на трудовото правоотношение - 01.12.2009 г., а е посочена датата 15.09.2010 г. С постановеното решение жалбата на касаторката срещу оспорената част от административния акт е отхвърлена като неоснователна. Административният съд - Монтана, е приел, че за периода 01.12.2009 г. - 15.09.2010 г. не се установявали съществени елементи от съдържанието на трудовото правоотношение, а Първанова осъществявала дейности по подписаните граждански договори. Извел е извод, че съществуването на трудовото правоотношение (ТПО) може да бъде обявено от датата на подаване на искането, но не и за минал момент, тъй като нямало доказателства, установяващи престирането на работна сила при наличие и на останалите елементи от съдържанието на ТПО през посочения период. Така постановеното решение е неправилно. Административното производство е започнало с жалба, подадена от Йорданка Венциславова Първанова до дирекция "Инспекция по труда" - гр. Монтана, с искане за съдействие по реда на чл. 404, ал. 2 от КТ за издаване на индивидуален административен акт по реда на чл. 405а от КТ за отстраняване на допуснати спрямо нея от работодателя й Ани Янакиева - ЧСИ, рег. № 747 по описа на КЧСИ, нарушения на трудовото законодателство, изразяващи се в неоформяне като трудово правоотношение на възникналото между тях отношение по изпълнение на работа от страна на жалбоподателката. След извършена проверка и издаден констативен акт от 15.09.2010 г., контролните органи са издали постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от същата дата между касаторката и Ани Янакиева - ЧСИ, рег. № 747 по описа на КЧСИ като са издали и протокол с предписания. Не се спори, че за периода 01.02.2010 г. до 31.07.2010 г. са сключени граждански договори, а след 31.07.2010 г. Йорданка Венциславова Първанова няма никакъв договор с частния съдебен изпълнител. От свидетелските показания се установява, че от началото на месец декември 2009 г. до края на месец януари 2010 г. Йорданка Венциславова Първановава е посещавала кантората на ЧСИ Ани Василева в гр. Лом. Свидетелите обаче заявяват, че същата не е извършвала трудова дейност в кантората, а се е запознавала с работата на техническите сътрудници. В тази връзка съдът неправилно е кредитирал изцяло свидетелските показания на Емилия Янакиева - която от 2006 г. до настоящия момент продължава да работи за ЧСИ Ани Василева и тези на Вилияна Димитрова, бивш неин служител, които не са безпристрастни. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза е установено, че за месец декември 2009 г. попълването на изходящите документи под конкретно посочени номера са извършени лично от Първанова. Вещото лице посочва, че след 01.01.2010 г. входящите и изходящи дневници на ЧСИ Ани Василева вече са във вид на електронен носител, а не на хартиен и не би могло да се изследват извършените записи в тях след 01.01.2010 г. Съдът е обсъдил съдържанието на представените по делото граждански договори между Йорданка Венциславова Първанова (изпълнител) и ЧСИ Ани Василева Янакиева, гр. Монтана (възложител) и неправилно е приел, че естеството на действията на Йорданка Венциславова Първанова отговаряло на естеството на гражданския договор. Независимо от факта, че формално в договора не фигурират реквизитите, задължителни за трудовия договор - работно време, наименование на длъжността, трудово възнаграждение, действителната воля на страните и съдържанието на действителното правоотношение е изпълнението на функции по трудово правоотношение. Същественото в случая е, че между ЧСИ Ани Василева Янакиева и Йорданка Венциславова Първанова е уговорено престиране на работна сила, а не постигане на определен резултат или възлагане на работа, определена по обем и като краен резултат, като същевременно изпълнителят по договора няма самостоятелност при изпълнение на дейността, а действа под ръководството и контрола на ЧСИ Ани Василева Янакиева, поради което правилно възникналото правоотношение е определено от контролните органи като трудово. Съдът обаче неправилно е приел, че през времето от 01.12.2009 г. - 15.09.2010 г. Йорданка Венциславова Първанова е осъществявала дейности в кантората в изпълнение на граждански договори. Още повече, че осъществяваната от нея дейност към датата, от която е прието, че е възникнало трудовото правоотношение - 15.09.2010 г., е била идентична с тази, която е осъществявана от Йорданка Венциславова Първанова през спорния период, за част от който е имала и сключени граждански договори. С постановлението е установено едно съществуващо в деня на проверката (и преди нея) трудово правоотношение, поради което отношенията между страните до издаване на постановлението се уреждат като при действителен трудов договор. Представените граждански договори не може да обусловят извод за изпълнение на работата по граждански договор. При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства категорично се установява наличието на всички елементи на трудово правоотношение - наличие на работно място и работно време, дължимо трудово възнаграждение за престирания труд, изисквания за спазване на трудова дисциплина. Налага се извода, че Йорданка Венциславова Първанова е предоставяла работна сила като технически сътрудник, за което е бил наета от ЧСИ Ани Василева Янакиева, без за това да е сключен писмен трудов договор. Както се посочи по-горе, от съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение или по граждански договор, е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението. Категорично се установи, че през спорния период - преди посочената дата, на която според контролните органи е възникнало трудовото правоотношение, лицето вече е осъществявало определени трудови функции - извършвала е дейност като технически сътрудник - приемала е, съхранявала е и е предоставяла на ЧСИ постъпилите документи и книжа. Извършвала е многократно повтарящи се едни и същи действия без постигане на определен резултат, което по своето естество представлява предоставяне на работна сила по трудово правоотношение и през времето от 01.12.2009 г. - 15.09.2010 г. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата на Йорданка Венциславова Първанова срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 15.09.2010 г. на дирекция "Инспекция по труда" - гр. Монтана, е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което оспореният административен акт бъде отменен в частта относно датата, от която следва да се счита за възникнало съществуването на трудовото правоотношение между Йорданка Венциславова Първанова и частен съдебен изпълнител Ани Василева Янакиева. На основание чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 174 от АПК преписката делото следва да бъде върнато във вид на преписка на компетентния административен орган на въпроса по същество съобразно дадените в мотивите на решението указания. При този изход на спора касационната жалбоподателка има право на разноски за производството пред всички инстанции. Тези разноски са както следва, 10 лева - заплатена държавна такса за издаване на две съдебни удостоверения (лист 142 от делото); 5 лева - заплатена държавна такса за издаване на едно съдебно удостоверение ( лист 162 от делото); 75 лева - заплатена такса за призоваване на свидетели (лист 248 от делото); 150 лева - заплатена такса за изготвяне на експертиза (лист 249 от делото); 1 000 лева - заплатено реално адвокатско възнаграждение (лист 11 от делото); 51 лева - доказани разходи за гориво при обезпечаване на свидетели пред първата инстанция; 60 лева - доказани разходи за гориво при първото разглеждане на делото от ВАС; 60 лева - доказани разходи за гориво при настоящото разглеждане на делото от ВАС и 5 лева - заплатена държавна такса по настоящото дело. Или общата сума на всички направени разходи от касаторката по делото за всички инстанции възлиза на 1 306 лева която следва да бъде възложена в тежест на ответника по касация - дирекция "Инспекция по труда" - гр. Монтана. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2, чл. 222, ал. 1, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,