Решение № 4267 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 449/2011 г.

Решение № 4267 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 449/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Атанасов Василев, представляван от адв. Стефан Москов, против решение № 2274 от 5.11.2010 г., постановено по административно дело № 2578 по описа за 2009 г. на Административен съд - Варна (АСВ). Както с първоначално подадената касационна жалба от 30.11.2010 г., така и с последващите я "допълнение към касационна жалба" от 14.02.2011 г., касаторът и неговият пълномощник поддържат възражения за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - чл. 209, т . 3 от АПК.

Конкретните възражения против обжалваното решение са, че съдът:

• на първо място, е постановил своя акт при противоречиви мотиви, тъй като от една страна приема, че решение № 3199/30.10.2007 г. на Районен съд - Варна, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 790/9.08.2004 г. на кмета на община Аврен, е влязло в сила между страните, а от друга, че отмяната на заповедта не е окончателна, доколкото със съдебното решение е разпоредено издаването на нова заповед със същия предмет, но с различно материалноправно основание;

• на второ място, необоснован е изводът на съда, че неиздаването на заповед за учредяване на сервитут върху имота на Василев е изцяло в негова полза, защото при отсъствие на учредено право на преминаване с цел водоползване, то никой няма право на достъп до имота на това основание. Посочено е, че именно липсата на решение с проблема с безконтролното преминаване доказва наличието на установените в решението неимуществени вреди;

• на трето място, съдът неправилно е приложил чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като е приел, че влизането в сила на акта, причинил вредите, е релевантно обстоятелство;

• на четвърто място, че съдебния извод за съотношението между вредите от акта и вредите от лицата, преминаващи без основание през имота, е несъстоятелен и не се подкрепя от събраните по делото доказателства;

• на пето място е посочено, че съдът е нарушил принципа за равнопоставеност на страните в исковото производство, като е обсъждал доказването на факти, които не се били оспорвани от ответната страна по иска.

По отношение на разноските, касатора претендира присъждането на такива и за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - Община Аврен, не се ползва от правото си на участие в процеса.

Представителят на Върховната административна прокуратура, изразява становище, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Посочва се, че първоинстанционното решение е правилно, като съдът обосновано е приел, че не е доказано реално претърпяване на твърдяните вреди и причинно-следствената връзка между отменения акт и вредите.

Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима като редовно подадена, в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Варна се е произнесъл по искът на Василев против община Аврен за причинени му неимуществени вреди в размер на 1000 лева, предявен като частичен от общ в размер от 20 000 лева, причинени му от изпълнението на отменената като незаконосъобразна заповед № 790/9.08.2004 г., които вреди са настъпили в периода от 9.08.2004 г. до 23.09.2009 г., както и присъждане на законната лихва от тази дата до окончателното й изплащане. Съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска на Василев като е приел, че същия не провел дължимото пряко и пълно доказване на своята претенция. Прието е, че съдебно решение № 3199, постановено по гр. д № 3946/2004 г., не води до окончателна отмяна на заповед № 790/9.08.2004 г., издадена от кмета на община Аврен, тъй като постановява отмяна на акта и връщане на административния орган за нова произнасяне, а така се достига до междинна фаза в производството по издаване на нова заповед, което обаче не е приключило. Освен това е прието, че ищецът не е доказал твърдяното от него обстоятелство, че обжалваната по съдебен ред от него заповед № 790/9.08.2004 г. е била изпълнена въпреки суспензивния ефект на подадената жалба. Съдът е посочил, че доколкото в периода от издаването до отмяната на заповедта, същата не е породила нито правни, нито фактически последици, то не е и предизвикала промяна в правната сфера на ищеца. Допълнителен довод на съда е, че не е налице причинно-следствената връзка между недоказаното изпълнение на незаконния акт и реално претърпените вреди, но причинени от преминаващите през имота му трети лица. С оглед на възприетата неоснователност на главния иск, съдът е приел за неоснователен и акцесорния такъв за заплащане на законната лихва за забава на заплащането на дължимото обезщетение.

Решението е правилно като краен резултат, но при съобразяване с изложените от настоящата инстанция мотиви.

По делото е безспорно установено, че заповед № 790/9.08.2004 г., издадена от кмета на община Аврен, която е сочена като причина за настъпването на увреда в патримониума на ищеца, не е влязла в сила, тъй като след издаването й е била оспорена от Василев по съдебен ред пред Варненския районен съд. Съгласно приложимото към онзи момент правило на чл. 23, ал. 2 от ЗАП (отм.) оспорването е суспензирало влизането в сила на административния акт. Впоследствие, с влязло в сила съдебно решение, заповедта е и отменена.

По делото също е безспорно установено, че спрямо процесната заповед не е било допуснато предварително изпълнение по надлежния ред - по чл. 23, ал. 3 от ЗАП (отм.), както и че същия не е подлежал на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт.

При това положение, се налага изводът, че издаденият и отменен впоследствие акт, никога не пораждал своето правно действие, търсено от административния орган при издавено. Тоест, макар и насочен към правната сфера на ищеца, актът не я е засегнал.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав не споделя възраженията на касатора, че изследването на факта дали административният акт е влязъл в сила е ирелевантен при изследване на хипотезата чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С издаването на индивидуален административния акт (независимо от неговата форма ) се цели да бъде предизвикана промяна в правната сфера на адресата на акта като бъде създадено, установено, изменено, зачетено или прекратено право или задължение. Тази промяна настъпва обаче не по силата на материалното съществуване на документа, обективизиращ изразеното от административния орган властническо волеизявление, или в случаите на мълчалив отказ - с изтичане на срока за произнасяне, а едва след като това волеизявление придобие изпълняемост, т. е. породи правен резултат. Изпълняемостта от своя страна е присъща единствено на влезлите в сила актове. Такива са актовете, които не са били надлежно оспорени по административен или съдебен ред; или тези, които въпреки че са били оспорени, то суспензивния ефект на жалбата е преодолян; или за които по закон е допуснато незабавно или предварително изпълнение; или с друг, нарочен административен или съдебен акт е допуснато предварително изпълнение.

Тук е мястото да бъде разгледано възражението на касатора, че отменената заповед № 790/2004 г. е била изпълнена и същата е причинила вредоносен за него резултат. Първоинстанционният съд правилно и обосновано, с оглед приетите по делото доказателства е приел, че изпълнение на заповедта не се установява, а доколкото е установено, че трети лица са преминавали през имота на ищеца, то това не може да бъде обосновавано с действието на цитирания по-горе административен акт. При условие, че е установено, че заповедта не е изпълнена от органа по изпълнение, то как нейното издаване е повлияло на трети лица и е възприето от тях е обстоятелство неотносимо към предмета на спора.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, то следва да бъде проведено пряко и пълно доказване на предявения иск, включващо установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт, настъпването на преки и непосредствени вреди от действието на акта и причинно-следствена връзка между действието на акта и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат. В случая безспорно са установени единствено незаконосъобразността на заповед № 790/2004 г., както и настъпването на вреди, но ищеца не се е справил с тежестта да докаже причинно - следствената връзка между акта и вредите.

За прецизност следва да бъде отбелязан и факта, че отговорността на общините за вреди, причинени на гражданите е ангажирана от законодателя с изменението на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите публикувано в ДВ, бр. 30/11.04.2006 г.

Що се касае до останалите възражения на касатора, същите не са лишени от основателност без това да води до отмяна на съдебния акт, поради което не следва да бъдат разглеждани.

С лед изход на делото, искането на касатора за присъждане на разноски следва да бе неоснователно.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,