Решение № 3077 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10189/2010 г.

Решение № 3077 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10189/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Кмета на Столична община моли да бъде отменено решение № 2224/5.07.2010 г. по адм. д. № 8077/2009 г. на АССГ, с което е отменен акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци № РД-22-35/28.09.2009 г. на временно изпълняващ длъжността кмет на СО като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Ответникът по касационната жалба Министерство на отбраната по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци № РД-22-35/28.09.2009 г. на временно изпълняващ длъжността кмет на СО, с който за периода 2004 г. - 2008 г. е определена такса битови отпадъци за внасяне 68 059,72 лв с лихви, за недвижими имоти, представляващи земя и сгради на ул. Граф Игнатиев № 40, на бул. Васил Левски № 20, на ул. Дякон Игнатий № 3 и два имота в местността Южен парк, вторият от земя и складове. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че имотите попадат в района на сметоизвозване, извършвано от общината през ревизирания период. Правилно съдът е отхвърлил възражението, че проверката не обхваща имота на ул. Дякон Игнатий № 3 като опроверган от съдържанието на доклада, издаден след проверката. За имота на ул. Граф Игнатиев № 40 по акт за частна държавна собственост от 1999 г. на ответника е предоставено право на стопанисване и управление. За имота на ул. Дякон Игнатий № 3 по акт за държавна собственост от 1958 г. на ответника е предоставено право на ползване. За останалите имоти не са представени доказателства, удостоверяващи собствеността и основанието за ползване. Извършени са прехвърляния на собствеността върху имотите в Южния парк и на имота на ул. Граф Игнатиев № 40 от областния управител, като в актовете е посочено, че са били предоставени на ответника, който няма качеството на собственик на имотите. Съдът е приел, че не са представени доказателства ответника да е собственик или титуляр на ограничено вещно право на ползване върху процесните имоти, за да е задължено лице за такса битови отпадъци. Съдът е приел, че ответникът не е задължено лице за такса битови отпадъци по чл. 64, ал. 1 и чл. 11 ЗМДТ и актът е незаконосъобразен. През ревизирания период действа редакцията на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ от ДВ, бр. 119/2002 г., според която таксата се заплаща от собственика на имота, а при учредено вещно право на ползване - от ползвателя. Неправилно съдът се е позовал на чл. 11 ЗМДТ, който урежда данъчно задължените лица за местни данъци и няма отношение към задължените лица за заплащане на местни такси по Глава трета от ЗМДТ за ревизирания период до края на 2008 г. Правилно съдът е приел, че задължени лица по чл. 64 ЗМДТ за периода са титулярите на право на собственост и на ограничено вещно право. Неправилно съдът е приел, че предоставеното по чл. 14 ЗДС право на управление върху недвижимите имоти, държавна собственост не е вещно право по своя характер. За 2004 г. по чл. 14 ЗДС в приложимата редакция от ДВ, бр. 124/1998 г. държавните юридически лица упражняват правото на държавна собственост върху предоставените им за управление недвижими имоти от свое име, за своя сметка и на своя отговорност. По ал. 2 държавните имоти се ползват и управляват съобразно предназначението им. По чл. 15, ал. 1 ЗДС в приложимата редакция от ДВ, бр. 124/1998 г. имотите - държавна собственост се използват за нуждите на ведомствата, каквито по § 2 ЗДС са и министерствата. По чл. 15, ал. 3 ЗДС имотите публична държавна собственост се предоставят безвъзмездно за управление на ведомствата. По чл. 15 ППЗДС в приложимата за 2004 г. редакция от ДВ, бр. 70/2000 г. (Отменен с приемането на новия ППЗДС (ДВ, бр. 78/2006 г.), предоставеното право на управление върху имоти държавна собственост включва правото на държавното юридическо лице да ги ползва и владее от свое име за своя сметка и на своя отговорност. В текста са изпуснати ведомствата, но по аргумент за по-силно основание следва да се приеме, че обема на правото на управление при ведомствата е същия. По чл. 15, ал. 2 ППЗДС предоставените за ползване имоти не могат да предоставят под наем, да се обременяват с ограничени вещни права. По чл. 56 ЗС правото на ползване включва правото да се използва вещта по нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея. По чл. 57 ЗС ползвателят заплаща разноските, свързани с ползването, включително данъци такси, длъжен е да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване, не може да отчуждава своето право. Сравнени двата режима очертават почти еднакъв обем на правата на правото на управление, предоставено на ведомства и държавни юридически лица с правата, предоставени по учредено вещно право на ползване върху недвижим имот по ЗС. Забраната по чл. 15, ал. 2 ППЗДС да се отдава под наем държавния имот, предоставен за управление според ал. 1 и за ползване - според ал. 2 води до извод за по-тесен обем на правото на ползване върху предоставените за управление държавни имоти, но не отменя неговият характер на ограничено вещно право на ползване върху имота, с по-тесен обем от това по чл. 56 и 57 ЗС. Съдът като е приел, че чл. 64 ЗМДТ не обхваща ведомствата ползватели на държавни имоти през 2004 г. е нарушил материалния закон и решението в тази част е неправилно и следва да бъде отменено. За 2005 г. - 2008 г. ЗДС и ППЗДС са изменени с ДВ, бр. 32/2005 г., като в приложимата редакция по чл. 14, ал. 1 ЗДС министрите управляват предоставените имоти държавна собственост, а по ал. 2 тези имоти се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин. По чл. 15 ЗДС в същата редакция имоти държавна собственост се предоставят безвъзмездно на ведомствата при условия и по ред, определен в правилника. За 2005 г. е приложима цитираната по-горе редакция на чл. 15 ППЗДС от ДВ, бр. 70/2000 г., която води до извод, че обемът на предоставените права определя предоставеното право на ползване върху държавните имоти като ограничено вещно право с по-тесен обем от ограниченото вещно на ползване по чл. 56 и 57 ЗС, поради което за 2005 г. съдът неправилно е отменил акта. За 2006 г. - 2008 г. е приложим чл. 12, ал. 1 от новия ППЗДС /ДВ, бр. 78/2006 г., според която управлението върху имоти държавна собственост включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят от името на държавата за своя сметка и на своя отговорност. По чл. 12, ал. 2 ППЗДС имотите се завеждат в баланса на ведомството, на юридическите лица на бюджетна издръжка и на държавните предприятия по чл. 62 ТЗ. С тази промяна също не може да се приеме, че предоставените права на ведомството да държи и ползва имота за своя сметка нямат характер на ограничено вещно право, с по-тесен обем от правото на ползване по чл. 56 и чл. 57 ЗС. Решението и в тази част е неправилно. В писмената защита на ответника се поддържа, че имотът на ул. Граф Игнатиев № 40 е продаден на 14.07.2008 г. Видно от акта, предмет на делото, това обстоятелство е отчетено при издаване на акта, с който за този имот е определена за внасяне такса смет до 31.07.2008 г. За имота на бул. Васил Левски № 20 ответникът поддържа, че е заменен на 29.12.2006 г. За този имот в акта е определена такса 101,29 лв. с 32,16 лв. лихви за първото тримесечие на 2007 г. По делото е приложен договор 29.12.2006 г. за замяна на имот на ул. Васил Левски № 73, като по делото не са представени доказателства за идентичност на имота на № 73 с имота на № 20 на същата улица, нито са дадени указания на министерството да представи доказателства за изясняване на това обстоятелство. Ответникът е поддържал, че имотите в Южния парк са прехвърлени по замяна от областния управител на "Никми" АД на 29.12.2005 г. Възражението не следва да се обсъжда, тъй като в акта такса смет за тези имоти е определена до края на 2005 г. Към писмената защита са представени авизо по бюджетни платежни нареждания от 24.3.2005 г. и от 7.04.2006 г., за които се поддържа, че установяват плащане на такса битови отпадъци за имотите по акта. В настоящото производство не може да се извърши проверка на представените авизо. В жалбата до съда не е имало твърдения, че част от дължимата такса битови отпадъци е платена. Съдът е дал конкретни указания на министерството само по наведените в жалбата основания за отмяна на акта. По чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените доказателства да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания, посочени в чл. 146 АПК. По цитирания текст е предвидено преклудиране на всички възражения за незаконосъобразност на акта от силата на присъдено нещо на съдебното решение. Видно от доклада в него не са отразени спаднати суми поради плащане от министерството, но в акта са посочени и спаднати внесени суми за такса битови отпадъци за всеки от имотите. Следваше съдът да даде указания на жалбоподателя по чл. 171, ал. 4 АПК да представи доказателства за незаконосъобразност на акта. Като не е изпълнил задължението си по цитирания текст е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка относно действителния размер на дължимите такса и лихви, поради непопълване на делото с доказателства за плащане на таксата, и с доказателства за идентичност на имота на ул. Васил Левски № 20 с имота на същата улица на № 73. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Разноските следва да се определят от съда при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,