Решение № 358 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13236/2013 г.

Решение № 358 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13236/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от министъра на околната среда и водите и кмета на Община Ямбол против решение № 10645 от 15.07.2013 г. по адм. д. № 8698/2012 г. на Върховния административен съд. В касационните жалби се поддържа неправилност на постановеното решение. Наведени са касационните основания, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението. С частна жалба на министъра на околната среда и водите е оспорено и Определение № 11400 от 2.09.2013 г. по адм. д. № 8698/2012 г. на Върховния административен съд, с което е на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК е осъдено Министерството на околната среда и водите да заплати на Сдружение "Движение с екологична насоченост", със седалище с. Дражево, община Ямбол разноски пред първата инстанция в размер на 810 лева. Ответникът - Сдружение "Движение с екологична насоченост", със седалище с. Дражево, община Ямбол, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите. Претендират се разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неправилност на съдебното решение. Според прокурора, предвид забраната за фактически установявания, съгласно чл. 220 АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане на тричленен състав на ВАС. Върховният административен съд счита жалбите за допустими - подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предвид направените доводи и данните по делото, приема за установено следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд по реда на чл. 145 и сл. АПК е решение № 36 - ПР/2012 г. от 17.05.2012 г. на министъра на околната среда и водите, с което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение (ИП) "Изграждане на линейни елементи на техническата инфраструктура на Регионално депо за неопасни отпадъци от общините Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа" - първи етап (клетка 1) в землищата на с. Хаджидимитрово и с. Дражево, община Тунджа, област Ямбол, с възложител Община Ямбол. С посочения административен акт на осн. на чл. 93, ал. 2 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС), чл. 31, ал. 4 и 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), чл. 40, ал. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за ИП "Изграждане на линейни елементи на техническата инфраструктура на Регионално депо за неопасни отпадъци от общините Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа" - първи етап (клетка 1) в землищата на с. Хаджидимитрово и с. Дражево, Община Тунджа, област Ямбол, с възложител Община Ямбол, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. С обжалваното решение, тричленният съдебен състав на ВАС е отменил решение № 36 - ПР/2012 г. от 17.05.2012 г. на министъра на околната среда и водите и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ИП касае изграждане на линейни елементи на техническата инфраструктура на регионалното депо за неопасни отпадъци от общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа, и попада в обхвата на Приложение № 1, т. 2, поради което подлежи на задължителна ОВОС, съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗООС. Съдът е преценил, че в противоречие с материалния закон е предложеното в административния акт тълкуване на чл. 91, ал. 2 от ЗООС, а липсата на такава оценка съставлява нарушение на изискванията на ЗООС и чл. 31 ЗБР. Формиран е извод от решаващия съд, че в резултат на непроведено производство по ОВОС и неизвършена преценка на вероятната степен на отрицателно въздействие на ИП по смисъла на чл. 31 ЗБР, становището на административния орган, че не съществува такава вероятност, не е обусловено от експертно изследване, поради което се явява необосновано. Решението е неправилно. Оценката на плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на ЗООС, се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на ЗООС и при спазване на специалните разпоредби на ЗБР и наредбата по чл. 31а от същия закон. От друга страна, на основание чл. 92, ал. 1 ЗООС оценка на въздействието върху околната среда задължително се извършва на: 1. инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1; 2. инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии с трансгранично въздействие върху околната среда съгласно приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, съставена в Еспо (Финландия) на 25 февруари 1991 г., ратифицирана със закон (ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; попр., бр. 89 от 1999 г.). Най-сетне, случаите, при които е предоставено на компетентния орган да прецени необходимостта от извършване на ОВОС са изброени в чл. 93, ал. 1, т. 1-5 ЗООС. В конкретния случай ИП се отнася до изграждане на линейни елементи на техническата инфраструктура на регионалното депо за неопасни отпадъци от общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа, поради което не попада в обхвата на Приложение № 1, т. 24 и т. 25. Това е така, тъй като ИП не касае изграждането на "Регионалното депо за неопасни отпадъци от общини Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа - първи етап /клетка/", а изграждането на "линейни елементи на техническата инфраструктура" на депото. Същността и характеристиките на ИП го отличават от предложенията, посочени в т. 24 и т. 25 от Приложение № 1 на ЗООС, а именно - Инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци чрез изгаряне, химично третиране или депониране, съответно за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или химично третиране, която има капацитет от над 100, т. на денонощие. В случая изграждането на охранителен канал, трасе на канализация от стопански двор, трасе на система за движение на инфилтрата - гравитачна тръба, напорен тръбопровод, трасе на подземен ел. кабел, басейн, не представлява нов самостоятелен етап (респ. нова клетка) на депото и се различава от ИП по Приложение № 1, т. 24 и т. 25 (още повече от тези по т. 2 от Приложение № 1 - както е посочено в оспорения съдебен акт. Следователно изводът на решаващия съд, че ИП попада в обхвата на Приложение № 1 от ЗООС е необоснован. Легалната дефиниция на "депо за отпадъци" е дадена в § 1, т. 4 от НАРЕДБА № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (отм., бр. 80 от 13.09.2013 г., в сила от 13.09.2013 г.) и това е съоръжение за депониране на отпадъци, върху земята или под земята, вкл. вътрешни площадки за депониране на отпадъци на територията на предприятията (т. е. депа, където причинителят на отпадъци извършва обезвреждане на отпадъци на мястото на образуването им) и самостоятелни площадки, предназначени за временно съхраняване на отпадъците, които се експлоатират за срок, по-дълъг от една година. Данните по административната преписка сочат, че предвид съществените характеристики за вида на процесното съоръжение, се касае за елементи на техническата инфраструктура, които не попадат в обхвата на посочената по-горе дефиниция. Решаващият съд не е взел предвид и не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и по-конкретно приложените по делото уведомление по чл. 10 от Наредбата за ОВОС, както и уведомление за ИП по чл. 31, ал. 1 ЗБР. В Становище от 14.05.2012 г. на Дирекция "Национална служба за защита на природата" към Министерство на околната среда и водите изрично е посочено, че на основание чл. 40, ал. 3 от Наредбата за ОВОС и въз основа на критериите по чл. 16 от същата е извършена преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие, според която посоченото ИП няма вероятност да окаже значително въздействие върху природните местообитания, популации и местообитания по видове, предмет на опазване в защитени зони BG0002094 "Адата-Тунджа" и BG00001192 "Река Тунджа 1". Видно от становището, терените, предвидени за изграждане на линейните елементи на техническата инфраструктура се намират извън териториите на защитени зони, поради което няма вероятност от пряко унищожаване или увреждане на природни местообитания, популации и местообитания по видове, предмет на опазване в най-близко разположените защитени зони от екологична мрежа "Натура 2000". От друга страна, на основание чл. 39, ал. 3, респ. чл. 40, ал. 3 от Наредбата за ОВОС се извършва преценка на вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони по критериите на чл. 16 от същата. Тази преценка се взема предвид при постановяване на решението за преценяване необходимостта от ОВОС или на писмото за потвърждаване на задължителната ОВОС, както и при постановяване на решението по ОВОС. Следователно изводът на решаващия съд за непроведена процедура по оценка за съвместимост и неизвършена преценка на вероятна степен на отрицателно въздействие по смисъла на чл. 31 ЗБР е неправилен. С оглед гореизложеното са налице релевираните с жалбата основания по чл. 209, т. 3 АПК за касиране на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се отмени и т. к. спорът е изяснен от фактическа страна, делото следва да се реши по същество с отхвърляне жалбата на Сдружение "Движение с екологична насоченост", със седалище с. Дражево, община Ямбол, срещу решение № 36 - ПР/2012 г. от 17.05.2012 г. на министъра на околната среда и водите, с което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение "Изграждане на линейни елементи на техническата инфраструктура на Регионално депо за неопасни отпадъци от общините Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа" - първи етап (клетка 1) в землищата на с. Хаджидимитрово и с. Дражево, община Тунджа, област Ямбол, с възложител Община Ямбол. Относно присъдените разноски с Определение № 11400 от 2.09.2013 г. по адм. д. № 8698/2012 г. на Върховния административен съд и предвид изхода на правния спор, настоящият състав приема, че съдебният акт следва да се отмени. С оглед разрешаване на правния спор е безпредметно настоящият съд да се произнася по искането на министъра на околната среда и водите, обективирано в молба от 13.11.2013 г., за допускане на основание чл. 167 АПК на предварително изпълнение на решение № 36 - ПР/2012 г. от 17.05.2012 г. на министъра на околната среда и водите. Предвид изхода на правния спор, въз основа на направеното от процесуалните представители на касатора - министърът на околната среда и водите, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Министерство на околната среда и водите съдебни разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,