Решение № 14292 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12283/2010 г.

Решение № 14292 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12283/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 145 във вр. с чл. 146, т. 3 и 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "АЛЕКСАНДРА ЕСТЕЙТС" ЕАД - с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, кв. "Лозенец", ул. "Черноризец Храбър", № 3, бл. 7, партер, представлявано от Вера Стойкова - изпълнителен директор против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 20/15.05.2009 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ). С акта на основание чл. 32, т. 18 във вр. с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионната дейност, вр. с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 ДОПК, Решение на СЕМ съгласно протокол № 19/26.03.2009 г. и при условията на чл. 24, ал. 1 АПК, на "ТУИНС КО" ЕАД - със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Черноризец Храбър" 3, бл. 7, представлявано от Вера Стойкова са определени задължения в размер общо на 7 623,29 лева за периоди от 16.06.2006 г. до 31.12.2008 г., подробно описани в акта, заедно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. В акта е отбелязано, че дружеството притежава индивидуална лицензия, издадена от ДКД № 441 - 00312/11.01.2001 г. за осъществяване на радиодейност като търговски оператор, а разпоредбата на чл. 102 ЗРТ предвижда радио - и телевизионните оператори да заплащат първоначални лицензионни такси, както и годишни лицензионни такси, чиито размер се определя в Тарифата за таксите за радио - и телевизионна дейност (обн. ДВ бр. 49/2006 г.). Оспорващото дружество твърди, че не притежава лицензия и никога не е извършвало подобна дейност, което се потвърждава от описания в устава му предмет на дейност. Такава дейност е притежавало "ТУИНС КО" ООД, но правата и задълженията, произтичащи от цитираната по - горе лицензия никога не са били фактически упражнявани и реализирани, защото то не е осъществявало дейност, свързана с производството и разпространението на радио - и телевизионни продукти. СГС е вписал промяна в предмета на дейност и по този начин е отпаднал предишният предмет, касаещ производството и разпространението на радио - и телевизионни продукти. Оспорващото дружество твърди чрез представителя си, че НСРТ и СЕМ не са изпълнили задълженията си за надзор по изпълнение на закона свързани с изискванията на издадената индивидуална лицензия, по който начин грубо са нарушили ЗРТ. Вместо да бъде наложена санкция или да се отнеме лицензията на "ТУИНС КО" ООД, СЕМ е допуснал дружеството да притежава лицензия в продължение на осем години, без то да изпълнява условията по нея. Оспорващото дружество моли за отмяна на индивидуалния административен акт и присъждане направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването - СЕМ, го е оспорил с доводи изложени от юрисконсулт З. Георгиева в подробни писмени бележки и поддържани в съдебно заседание. Счита жалбата за неоснователна, тъй като актът е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗЕС, в изискуемата писмена форма и при правилно приложение на материалния закон. Критерий за осъществяване на дейност е наличието на лицензия или регистрация. Таксата се дължи до момента на прекратяване или отнемане на лицензията, по арг., изведен от чл. 8, ал. 4 на Тарифата за ТРТД.

Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, законосъобразността и валидността на оспорения акт прие за установено следното:

Оспорването е подадено в срока по чл. 149 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

С решение № 2/19.07.2000 г. СГС е вписал в регистъра за търговски дружества по партидата на "ТУИНС КО" ООД промени, изразяващи се в прехвърляне на дялове и нов предмет на дейност (производство и разпространение на радио - и телевизионни продукти). С решение № 3/22.02.2001 г. е вписано заличаването на Христо Серафимов като съдружник и добавянето на нов предмет на дейност. С решение № 7/5.05.2005 г. по партидата на "ТУИНС КО" ЕООД са вписани промени, изразяващи се в увеличение на капитала с непарична вноска и промяна на предмета на дейност. С решение № 8/9.10.2006 г. градският съд е вписал преобразуването на "ТУИНС КО" ЕООД чрез промяна на правната му форма в "ТУИНС КО" ЕАД, с едноличен собственик и представител Вера Стойкова. С решение № 9/28.08.2007 г. СГС е вписал в регистъра за търговските дружества следните промени:

1. Преобразуване на "АЛЕКСАНДРА ЕСТЕЙТС" ЕАД чрез вливането му в ЕАД "ТУИНС КО" ЕАД.

1. Прекратяване без ликвидация на "АЛЕКСАНДРА ЕСТЕЙТС" ЕАД поради преминаване на цялото му имущество върху ЕАД "ТУЙНС КО" ЕАД при условията на общо правоприемство.

1. Промяна в наименованието на "ТУИНС КО" ЕАД на "АЛЕКСАНДРА ЕСТЕЙТС" ЕАД.

1. Заличаване като чл. на СД Гено Марков.

1. Вписване като чл. на СД Димитър Боев.

1. ЕАД "ТУИНС КО" (с ново наименование "АЛЕКСАНДРА ЕСТЕЙТС" ЕАД) управлява отделно преминалото върху него имущество на "АЛЕКСАНДРА ЕСТЕЙТС" ЕАД за срок от 6 месеца.

По делото са приложени индивидуална лицензия за радиодейност № 441 - 00312/11.01.2001 г., издадена на "ТУИНС И КО" ООД, както и устав на "ТУИНС КО" ЕАД. Ива Минкова - счетоводител в дирекция "финансова" и на основание т. 11 от Вътрешните правила за установяване на публични вземания от СЕМ е изпратила справка до Председателя на СЕМ. С протокол № 15/10.03.09 г. СЕМ е решил да започне изпращането поетапно на уведомления за размера на възникнали и изискуеми задължения на операторите, които не са изпълнили доброволно в срок задълженията си. Няма данни дружеството да е направило искания за прекратяване на индивидуалната лицензия.

При така установената фактическа обстановка тричленният състав на ВАС, I А отделение формулира следните правни изводи.

Оспорването е предявено от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно.

Процесният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган. Таксите за радио - и телевизионна дейност представляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, тъй като са установени по основание със закон. Съгласно текста на чл. 166, ал. 1 ДОПК, установяването на публично държавно вземане се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Според чл. 166, ал. 2 ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на АУПДВ и орган за издаване на акта, то се установява по основание и размер по реда на АПК от ръководителя на съответната администрация. Имайки впредвид, че основанието за събиране на таксите за радио и телевизионна дейност е ЗРТ като чл. 32, ал. 1 от закона оправомощава СЕМ да осъществява надзор върху дейността на радио и телевизионните оператори за спазване на този закон, то се налага извода, че СЕМ е органът, издаващ АУПДВ за дължими такси за радио - и телевизионна дейност, неплатени при неспазване изискванията на ЗРТ. Индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ, годишни регистрационни такси, които се дължат от регистрирания телевизионен оператор за негова лицензирана програма, относно които той не осъществил доброволно плащане. При липсата на специален ред в ЗРТ за издаване на акта, същият е постановен в съответствие с общите приложими правила на АПК. Размерът пък е изчислен в съответствие с изискванията на ТТРТ.

При издаване на административния акт не е допуснато нарушение на материалния закон. По този повод оспорващият е направил две възражения, а именно че лицензията е издадена на "ТУИНС КО" ООД, както и че това дружество и неговият правоприемник не са осъществявали дейност по издадената радиолицензия. Съдържащите се в ЗРТ и ТТРТД хипотези са за недължимост на годишните такси за радио - и телевизионна дейност, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран. В подкрепа на този извод е чл. 8, ал. 4 ТТРТД по силата на която в случаите на отнета или прекратена преди края на годината индивидуална лицензия, дължимата годишна такса се изчислява като част от съответната такса по ал. 1, пропорционална на календарните дни от началото на годината до датата на влизане в сила на решението на СЕМ за отнемане или прекратяване на лицензията. Упражняваният от СЕМ надзор е върху дейността на всички радио - и телевизионни оператори, респективно колективният орган не е длъжен да следи конкретно на коя дата определен оператор започва да излъчва програма и на коя дата той спира нейното изпълнение. Според настоящият касационен състав на ВАС, I А отделение, критерият за осъществяването на дейност е наличието на лицензия или регистрация. По аргумент, изведен от чл. 8, ал. 4 ТТРТД таксата се дължи до момента на прекратяване или отнемане на лицензията, съответно до момента на заличаване на регистрацията по аргумент от чл. 12, ал. 4 от тарифата. При условие, че лицензията не е била прекратена или отнета то правоотношенията между страните се подчиняват на установения режим в ЗРТ. При непрекратена лицензия липсва обстоятелство, изключващо действията на СЕМ във връзка със субективното право на органа. Това е така, защото лицензирането представлява форма на държавно регулиране на дейността на лицензираните оператори. Поради това такса в случая се дължи. Освен това видно е, че в търговския регистър е бил вписан предмет на дейност на "ТУИНС КО" ООД - производство и разпространение на радио - и телевизионни продукти. При последващата промяна е вписан предмет на дейност, без изричното отбелязване, че се заличава дейността, представляваща разпространение на радио - и телевизионни продукти. Нещо повече, в решение № 7/05.05.05 г. и в устава се съдържа израза: "както и всяка друга дейност, незабранена от законите в РБ". Това обстоятелство, преценено в съвкупност с факта, че притежателят на индивидуалната лицензия не е подал заявление до СЕМ, за нейното неупражняване, съответно липсата на искане за прекратяването й, потвърждава извода, че лицензията е била действаща за процесния период от време, поради което се дължат определените с административния акт суми. Индивидуалният административен акт е издаден в съответната писмена форма, съдържа фактически и правни основания и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила.

С оглед на резултата по делото в полза на СЕМ следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение