Решение № 175 от 22.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 46/2012 г.

Решение № 175 от 22.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 46/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Т. П. Н. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 19/31.01.2011 г., постановено по гр. д. № 835/2010 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен предявеният от Д. С. Н., Т. П. Н., П. Ц. И. и П. М. П. ревандикационен иск за разликата над 1/2 ид. част от дворно място с площ от 12.75 кв. м., представляващо реална част от ПИ с идентификатор * по КК на [населено място] и вместо това е отхвърлен така предявеният срещу И. В. И., починал в хода на производството и заместен от наследника си В. И. В. ревандикационен иск. В молбата за отмяна се поддържа, че след приключване на производството по делото молителката се е снабдила с ново доказателство-скица № 470/8.06.2011 г. на УПИ * в кв. *, издадена от [община], от която е видно, че ПУП-ПЗР на [жк] на [населено място] е одобрен с решение № 24-10/28.07.2009 г. на Общинския съвет на [населено място], което е от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Излага съображения, че същото съдържа данни за новооткрито обстоятелство, което пък е в противоречие със заключението на съда, че този ПУП не е одобрен и не е действащ. Ответниците по молбата за отмяна не изразяват становище. С определение № 44/6.02.2012 г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство, имащо значение за изхода на спора, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини, респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. В случая се поддържа, че такова ново доказателство представлява представената с молбата за отмяна скица № 470/8.06.2011 г. на УПИ * в кв. * с оглед извършеното в нея отбелязване, че действащия ПУП е одобрен с решение № 24-10/28.07.2009 г. на Общински съвет-гр. Д., т. е. бил е одобрен и действащ към момента на постановяване на въззивното решение, докато въззивният съд е приел, че изработеният въз основа на кадастралната карта ПУП, по който за двата имота /съответно на ищците и на ответника/ са отредени самостоятелни урегулирани поземлени имоти /УПИ * и УПИ */ не е одобрен, не е действащ и не следва да се има предвид при разрешаване на спора. В решението, отмяна на което се иска, действително е прието, че изработеният въз основа на кадастралната карта подробен устройствен план все още не е одобрен и не е действащ, което именно е послужило като съображение да се приеме, че ищците не се легитимират към момента на приключване на съдебното дирене като собственици на цялата претендирана част от съседния имот, поради което и искът е уважен само до 1/2 ид. част. Обстоятелството, че този подробен устройствен план е действащ е било прието за установено от първоинстанционния съд, което изрично е посочено в постановеното на 11.08.2010 г. решение. В изслушаното пред първоинстанционния съд заключение на допълнителна съдебно-техническа експертиза е посочено, че площта на имот с кадастрален идентификатор *, която се ползва от ответника, е част от имота на ищците по действащата кадастрална карта и по действащия регулационен план. Действително това обстоятелство не е било съобразено от въззивния съд, но доколкото, както вече беше отбелязано, това обстоятелство е било известно по делото, не може да се приеме, че представената с молбата за отмяна скица представлява ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят е разполагал с възможност да въведе довод за неправилност поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при обжалване на постановеното от въззивния съд решение, като с изтичането на срока за обжалване, респ. с произнасянето на ВКС по подадената касационна жалба, тези доводи се преклудират и не биха могли да бъдат обсъждани в производството по чл. 307 ГПК. Освен това обстоятелството, че ПУП е одобрен и заповедта за одобряването му е влязла в сила е било известно и на молителя и ако същият е считал, че това обстоятелство има съществено значение за изхода на правния спор, вкл. с оглед наведените с въззивната жалба оплаквания, следвало е да представи доказателства за неговото установяване, ако е считал, че намиращите се в кориците на делото не са достатъчни за установяването му, както и да въведе съответните правни доводи чрез позоваване на вече събраните по делото доказателства. Липсата на подобно позоваване би могла да обоснове наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение само ако по делото бъде установено, че се дължи на обективни, независещи от молителя причини, а такива доказателства с настоящата молба за отмяна не са представени, нито са наведени доводи за съществуването на подобни причини. И тъй като представеното с молбата доказателство не съдържа данни за осъществяване на факти, които да не са били известни на страната и на съда и да не са били съобразени поради тази причина при постановяване на решението, настоящият състав приема, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и подадената от Т. П. Н. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение