Решение № 4029 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13412/2015 г.

Решение № 4029 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13412/2015 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. А. Д. от гр. София против решение № 6384/27.10.2014 г., постановено по адм. дело № 4088/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което са отменени задължителни предписания по т. 1 и т. 2 по протокол № ИТ-П-3984/31.03.2014 г., съставен от инспектори при дирекция "Инспекция по труда" гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и допълнителни писмени бележки моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против посочените задължителни предписания. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – Сдружение [ЮЛ] – [населено място], представлявано от пълномощника адв. Галя Динкова, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на направените разноски. Ответниците по касационната жалба – проверяващи лица - старши инспектор и инспектор в дирекция "Инспекция по труда" – гр. София, оспорват жалбата чрез пълномощник юрисконсулт Стоянова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК и съобразно доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд София – град, по жалба на Сдружение [ЮЛ] – [населено място], са отменени задължителни предписания по т. 1 и т. 2 по протокол № ИТ-П-3984/31.03.2014 г. на проверяващи органи – старши инспектор и инспектор при дирекция "Инспекция по труда" гр. София. За да постанови това решение съдът е приел, че посочените предписания са незаконосъобразни, като издадени в нарушение на материалния закон. Така постановеното решение е недопустимо. Производството по настоящото дело е образувано след като с решение № 12699/26.11.2015 г. по адм. дело № 11171/2015 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, по искане на Г. А. Д. е отменено по реда на чл. 237 и сл. АПК, на основание чл. 239, т. 5 АПК, влязлото в сила съдебно решение № 5350/12.05.2015 г. на ВАС, шесто отделение, постановено по адм. дело № 15267/2014 г., с което е оставено в сила решение № 6384/27.10.2014 г. по адм. дело № 4088/2014 г. по описа на Административен съд София – град. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд са задължителни предписания по т. 1 и т. 2, обективирани в протокол за извършена проверка изх. № ИТ-П-3984/31.03.2014 г., съставен от контролни органи в дирекция "Инспекция по труда" - гр. София - старши инспектор Е. Х. и инспектор Е. В.. Оспорените предписания са издадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за предотвратяване и преустановяване на констатирани нарушения на трудовото законодателство и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. С определение от 30.05.2014 г. по адм. дело № 4088/2014 г. първоинстанционният съд е конституирал страните по делото, както следва: жалбоподател - Сдружение [ЮЛ]– [населено място], ответник - проверяващи лица – старши инспектор и инспектор в дирекция "Инспекция по труда гр. София, заинтересовано лице – Г. А. Д.. От списъците на лицата за призоваване, изготвените призовки по делото, както и съдържанието на съдебните протоколи по делото и на съдебното решение и съответно – изпратените съобщения за това решение, е видно, че като ответници по делото са призовавани и са участвали проверяващи лица – страши инспектор и инспектор в дирекция "Инспекция по труда" гр. София, които са извършили проверката, в резултат на която са издадени оспорените пред съда задължителни предписания. Ответниците в първоинстанционното производство са конституирани неправилно, което е довело до постановяване на съдебния акт по отношение на ненадлежни страни. Съгласно чл. 399 КТ осъществяването на цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности е предоставено на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Дирекциите "Инспекция по труда" като поделения в системата на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. В разпоредбата на чл. 404, ал. 1 КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. т. 1 - 9, като в т. 1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство и други. Функциите на контролен орган по чл. 404 КТ се изпълняват от длъжностни лица с правомощия на инспектори в дирекцията "Инспекция по труда". При издаването на актове на посочените основания инспекторите упражняват не свои частни или публични правомощия, а тези на дирекция "Инспекция по труда", която е надлежно овластеният от закона държавен орган за осъществяване на контрол за спазване на трудовото законодателство. Дирекцията притежава юридическа обособеност и протоколът за извършена проверка с дадени задължителни предписания към проверения работодател е издаден от нейно име. Служителите в дирекцията, които са извършили проверката за спазване на трудовото законодателство не притежават самостоятелна публична правосубектност. Поради това издаденият от тях акт подлежи на оспорване по административен ред не пред ръководителя на същата дирекция, а пред изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", който е по-горестоящият административен орган. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК, като ответник по делото съдът е следвало служебно да конституира дирекция "Инспекция по труда" гр. София, чиито контролни органи са издали оспорения пред съда административен акт. Физическите лица, изпълняващи длъжността "старши инспектор" и "инспектор" в дирекцията, не са надлежни ответници в съдебното административно производство. Тези лица не са едноличен административен орган по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР АПК, нито частноправен субект, на който са възложени административни правомощия. Затова конституирането на старши инспектор и инспектор в дирекция "Инспекция по труда" като ответници по делото е неправилно. В този смисъл е установената съдебна практика по дела със сходен предмет, изразена например в решение № 13705/15.12.2015 г. по адм. дело № 4420/2015 г. на ВАС и във всички посочени в него решения, също на ВАС. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно – без участието на надлежна страна, доколкото има значение за спорното материално правоотношение, като се отчете действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на предоставената правна защита. Затова, конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът следи служебно за допустимостта на съдебното решение. Поради това и с оглед констатираната недопустимост на обжалваното съдебно решение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало, с участието на надлежния ответник. Поради недопустимостта на съдебното решение настоящият състав не се произнася по останалите касационни основания. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство. Възлагането им следва да бъде разрешено при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,