Решение № 71 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1073/2008 г.

Решение № 71 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1073/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на К. М. К. и Й. М. М. против решение № 2* от 13.12.2007 г., постановено по гр. д. № 762 по описа за 2007 г. на Окръжен съд - Враца, с което е оставено в сила решение № 40 от 27.07.2007 г. по гр. д. № 795/2006 г. на Врачанския районен съд за отхвърляне на предявените искове по чл. 108 от ЗС и чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) от К. М. К. и Й. М. М. против Б. Г. П. относно имот № 9* и нотариален акт № 62, том I, нот.дело № 212/1995 г. и против И. Л. Й. относно имот № 9* и нотариален акт № 88, том III, нот. дело № 1798/1995 г., като ищците са осъдени да заплатят направените от ответниците разноски по делото. В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на предявените искове с присъждане на направените разноски. Ответниците по касационната жалба Б. Г. П. и И. Л. Й. не изразяват становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), намира следното: Съдът е сезиран с ревандикационни искове, съединени с искане по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), основани на твърдението, че на ищците, като наследници на М. Г. М. е признато правото на възстановяване на собствеността върху ливада от 9 дка и лозе от 6 дка в местността "Веслец", землището на гр. В., попадащи в територия по § 4 от ЗСПЗЗ; имотите с обща площ от 15 дка били индивидуализирани и отразени в помощния план с № 42, като по одобрения през 2005 г. план на новообразуваните имоти процесните площи били заснети с № 9* и № 9* и записани съответно на името на всеки от ответниците въз основа на констативни нотариални актове за придобиване на собствеността по давност, с които последните са се снабдили през 1995 г. Ищците претендират предаване на владението на имотите от всеки от ответниците и обезсилване на констативните нотариални актове, тъй като им е възстановено правото на собственост и имотите не са могли да бъдат придобивани по давност преди отмяната на чл. 29 от ЗСГ и съответно преди да бъдат индивидуализирани чрез изработване на план с графичното им изображение и определяне на границите им. Възражението на ответниците е било, че са собственици по давностно владение, като за закупили без необходимата от закон форма имотите от Й. Ц. П., който ги е придобил по замяна по ЗТПС. Врачанският окръжен съд е приел, че наследодателката на ищците е била собственик на процесните имоти към момента на образуване на ТКСЗ, като същите са част от общия имот от 15 дка, признат за възстановяване на ищците с решение № 96 от 6.01.1993 г. на Общинска служба "З." - гр. Враца. През 1995 г. ответникът Б. П. се е снабдил с нотариален акт за собственост по давност на лозе от 0.930 дка в местността "Ш.", а И. Й. - с нотариален акт за собственост по давност на полски имот от 0.970 дка в местността "Ш.". Обсъдени са представените доказателства, че на Й. Ц. П. е дадена в собственост ливада от два декара в местността "Ш.", срещу собствения му парез от 2 декара, получен от ДЗС-Враца с решение на комисията по ПМС от 26.08.1954 г. за земеустрояването на ТКЗС, ДСЗ и др. (отм.), препращащо към ЗТПС (отм.). Изложени са съображения, че по тогава действащото законодателство замяната е била юридически факт, пораждащ право на собственост, обсъдени са събраните гласни доказателства и е прието, че Б. П. и брат му са платили на Й. Ц. за процесния имот и след 1990 г. никой не им е пречил да го владеят като свой, поради което в полза на ответниците е изтекла десетгодишна придобивна давност по чл. 97 от ЗС. Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - липса на преценка от страна на съда на релевантните към спора обстоятелства, на отделянето на спорните от безспорните факти и необсъждане на относимите доводи на страните. В резултат на допуснатите процесуални нарушения неизяснено е на какъв етап е административната процедура за възстановяване собствеността на ищците. След като по делото се претендира собственост върху земеделски имот, притежаван от наследодателката на ищците и внесен в ТКЗС, то към настоящия момент собствеността може да се легитимира само с влязло в сила решение на съответната Общинска служба "З.", в което имотът е конкретно индивидуализиран. Правото на собственост би могло да бъде защитено и при наличие на неприключила процедура по възстановяване на собствеността, когато спорът е от значение за произнасянето на административния орган, но не и ако е налице влязъл в сила отказ от възстановяване правото на собственост по административен ред, респективно обезщетяване при наличие на визираните в закона пречки за възстановяване на собствеността. Ако ищците се легитимират като собственици, от значение за правния спор е и как са идентифицирани старите реални граници на имота на наследодателката им. В нарушение на чл. 157 от ГПК (отм.) въззивният съд не е поставил на вещото лице задача да изследва посочените обстоятелства, нито е изискал от административния орган копие от преписката по възстановяване на собствеността. Допуснато е нарушение и на чл. 188 от ГПК (отм.), тъй като не са обсъдени доводите на ищците, че е налице законова забрана по ЗСГ за придобиване на имотите по давност. Не е преценено правното значение на твърдението на ответниците, че са завладели имотите след устна уговорка и заплащане на цената на Й. Ц. през 1971 г., нито са изложени съображения защо се приема, че е могло след 1990 г. да се придобие по давност собствеността върху имот в терен, за който се прилага ЗСПЗЗ. Не са изложени мотиви и защо съдът приема, че полученият от Й. Ц. в замяна по реда на ЗТПС имот е идентичен с процесните и как приемането на ЗСПЗЗ се отразява върху вещноправния ефект на замяната по реда на ЗТПС. С оглед допуснатите процесуални нарушения, довели до липсата на твърдения на страните, доказателства по делото и мотиви на съда относно съществените за спора въпроси, въззивното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на Окръжен съд-Враца за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 218ж от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение