Решение № 7164 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12591/2011 г.

Решение № 7164 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12591/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Илия Димитров Спасов и Марта Илиева Денева от гр. Свищов, /първият-починал в хода на настоящото производство и заместен в процеса от своята законна наследница- втория жалбоподател/, против решение № 263/30.06.2011 г., постановено по адм. дело № 200/2011 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена тяхната жалба против Заповед СА-02-11-2/08.02.2011 г. на Областния управител на Област Велико Търново, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на гр. Свищов, местността "Стъклен", кадастрални единици 78 и 80, в частта за имот № 417.23, в местността "Стъклен", кадастрална единица 80. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като от изложеното в обстоятелствената й част могат да се извлекат доводи за нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В нея се твърди, че процесният имот "погрешно" е отразен като стопанисван от общината, при положение, че първият касатор го е закупил през 1985 г., а вторият - че го владее и "има категорични намерения да го има". Моли Върховният административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и да реши спора по същество като отмени заповедта на областния управител в обжалваната й част. Претендира присъждане на разноски по процеса. В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явява и не изпраща представител. Ответникът - областният управител на област с административен център Велико Търново оспорва касационната жалба с писмено становище, в което моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана, както и да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Заинтересованата страна -Кметът на община Свищов, не изпраща представител или становище, а писмо от община Свищов, адресирано до Марта Илиева Денева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Посочва, че са обосновани правните изводи на съда по предмета на спора, касаещ производство по реда на § 4к ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ и че правилно е прието, че не е установено прехвърляне на собственост чрез продажба, като договорите от 1976 г. не съответстват на изискването за нотариална форма. Намира, че съгласно решение от 09.04.1985 г. на ИК на ОНС се установява право на ползване, но при липса на искане за заплащане на цената по § 5 от ПЗР ППЗСПЗЗ в срока, предвиден от закона, правото на трансформиране на ползването в право на собственост е погасено. По тези съображения намира, че при установените обстоятелства съдът е приложил правилно материалния закон като приел, че посочването на общината като ползвател по чл. 19 от ЗСПЗЗ е съобразено с доказателствата по делото. Намира жалбата за неоснователна, поради което предлага решението да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирани страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения С обжалваното решение административният съд, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящите касатори против заповед № СА - 02 - 11 - 2/08.02.2011 г. на областен управител на област Велико Търново в частта за имот № 417.23, в местността "Стъклен", кадастрална единица 80. Твърденията били, че имотът погрешно е отразен в регистъра като стопанисван от Община Свищов, въпреки, че е закупен от Илия Димитров Спасов и съпругата му Мелетия Андреева Спасова от продавача Томайца Иванова Ламбева, която преди това го е закупила от Али Исмаилов Дакдъдов, Фатме Исмаилова Дакдъдова и Абибе Асанова Дакдъдова, като стойността на земята е заплатена на Томайца Ламбева, и че от 1985 г. имотът се владее и обработва от купувачите и дъщеря им - Марта Илиева Денева. Съдът приел, че жалбоподателите имат правен интерес да обжалват заповедта в процесната част, тъй като претендират собственост върху имот, отразен в плана като стопанисван от общината, поради което счел възражението на ответника за липса на правен интерес като процесуална пречка за разглеждане на оспорването, за неоснователно. Съдът установил, че в регистъра на имоти от помощния план, предоставени за ползване, като ползвател на имот 417.23 в землището на гр. Свищов, с площ 1 942 кв. м. е отразена Община Свищов. Обсъдил представените по делото писмени доказателства. По отношение на молба от 25.07.2005 на втората оспорваща, подадена до кмета на Община Свищов, за закупуване на имота в местността "Стъклен", приел, че няма данни за произнасяне по тази молба, а и тя е подадена далеч след изтичане на определения за това краен срок - 31.01.1998. Обсъдил двата договора, представени от оспорващите, съответно от 30.10.1976 г. и от 02.11.1976 г., първият - за продажба от Али Исмаилов Дакдъгов, Фатме Исмаилова Дакдъгова и Абибе Асанова Дакдъгова, на Рафаил Филипов Рафилов, Александър Пенков Александров, Петър Луков Проданов и Томайца Иванова Ламбева, на части от имот - лозе в местността "Стъклен", с обща площ 4,7 дка, като Томайца Ламбева купува от Фатме Исмаилова Дакдъгова и Абибе Асанова Дакдъгова 1,5 дка от лозето, а вторият, по силата на който Фатме Исмаилова Дакдъгова и Абибе Асанова Дакдъгова продават на Томайца Иванова Ламбева път до лозето с широчина 1,60 м. и дължина 93 метра. Приел че те не установяват прехвърлянето на вещни права, тъй като не са извършени в предвидената от чл. 18 на ЗЗД нотариална форма, която е за действителност на сделки от посочения вид. Обсъдил Решение № 36 от протокол № 4/09.04.1985 г. на ИК на ОбНС - Свищов за предоставено правото на ползване на земеделска земя в землището на гр. Свищов, местността "Стъклен", с площ 1 500 кв. метра, като приел, че не са представени доказателства, установяващи обстоятелството, че ползвателят е заплатил цена на земя по предвидения за това ред - § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, респ. § 62 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съобразил, че случая не се установява жалбоподателят да е отправил валидно искане за придобиване на собствеността върху въпросния имот, както и че за такова заявление не може да се приеме молбата от 25.07.2005 г. до кмета на Община Свищов, предвид подаването й много време след определения краен срок, посочен по-горе. Съдът обсъдил приложимата редакция на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по тези съображения приел, че жалбоподателят законосъобразно не е отразен като собственик в регистъра към ПНИ, защото не е измежду лицата, включени в трите категории, които се вписват като собственици в ПНИ. От тук извел извод, че жалбоподателят няма право да бъде отразен като собственик на спорния имот № 417. 23, приел оспорената заповед за законосъобразна и отхвърлил жалбата срещу нея. Така постановеното съдебно решение е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. При напълно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразни правни изводи. Не е налице твърдяното нарушение на материалния закон. Съгласно § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определят с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е посочено, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ЗСПЗЗ. Следователно, с посочените планове се устройват териториите, върху които са придобили собственост по реда на § 4а, 4б техните ползватели. Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. От анализа на тези разпоредби се налага изводът, че правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост, чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР наППЗСПЗЗ (понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като процедурата по придобиването на собствеността върху предоставения за ползване въз основа на някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. На обжалване съгласно § 4к, ал. 6 подлежи планът на новообразуваните имоти във всичките му части, включително в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за собствеността на имотите. В производството в частта на регистъра обаче съдът проверява само верността на отразените в него данни съобразно представените доказателства за установена вече собственост, а не признава правото на собственост, нито разрешава спорове за собственост. Освен това в изработените и одобрени по реда на § 4к, ал. 1 - ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ планове на новообразуваните имоти, следва да бъдат отразени имотите на три категории лица: ползватели, на които по предвидения в закона ред, след заплащане на определената цена на ползваните от тях земи, са придобили право на собственост върху тях, бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия, от общинска служба по земеделие и гори или от общинска служба по земеделие право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест такива, които никога не са изгубвали своето право на собственост върху земите. В случай, че липсват данни за лица и от трите посочени категории, какъвто е настоящият случай, имотите се записват на съответната община, която ги стопанисва по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. С оглед посоченото по-горе е неоснователно твърдението, че съдът неправилно не възприел довода, че имотът "погрешно" е отразен като стопанисван от общината. Първоинстанционният съд правилно е установил, че жалбоподателят не твърди и не представя доказателства да е бивш собственик с възстановено право на собственост върху земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ. В мотивите на атакуваното решение правилно е прието, че Илия Димитров Спасов не е и ползвател с надлежно преобразувано право на ползване в право на собственост. По делото няма спор между страните, че жалбоподателят не е подал заявление за придобиване на право на собственост върху процесния имот в срока по § 4а, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно не е извършена експертна оценка на земята и не е заплащана нейната стойност по реда на ЗСПЗЗ, като твърдяното "заплащане" с разписка от 13.05.1985 г./л. 104 от делото/не променя този извод. С оглед на нереализирането на правата на ползвателя да ги преобразува в право на собственост, имотът законосъобразно е вписан в регистъра към ПНИ като стопанисван от общината, а не като собствен на жалбоподателя. Следващото твърдение, развито пред първата инстанция и поддържано в настоящото производство, че касаторът е собственик на процесния имот по силата на двата договора от 30.10.1976 г. и от 02.11.1976 г. е неоснователно, тъй като те не установяват прехвърлянето на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижим имот, което следва да се извърши съгласно чл. 18 на ЗЗД с нотариален акт. Противно на твърдението на касационния жалбоподател, съдът правилно е приел, че нейният баща не е придобил собственост върху земеделската земя, поради което същият не се легитимира като собственик, имащ право да се впише като такъв в ПНИ. Твърденията на касатора, че владее имота с "категорични намерения да го има" са неотносими към спора, а и не държат сметка за забраната за придобиване по давност на имоти, които са държавна и общинска собственост, съгласно чл. 86 от Закона за собствеността. Предвид изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 от АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,