Решение № 220 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 287/2008 г.

Решение № 220 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 287/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) Подадена е касационна жалба от А. Б. И. и Л. Р. И., двамата от с. О., област С. срещу решение на Силистренския окръжен съд по гр. д. № 185/2007 г. Ответниците по делото Ф. И., Д. И., двамата от с. О., Ц. Л. и М. Л., двамата от гр. С., не са взели становище по жалбата. След проверка, касационния съд установи следното: Дуловският районен съд с решение от 2.7.2006 г. по гр. д. № 457/2005 г. е отхвърлил иска на А. и Л. И. да се признае за установено по отношение на четиримата ответници, че ищците са собственици на 1/2 ид. ч. от селскостопански обект - обор за телета, със застроена площ 480 кв. м., ведно с дворното място върху което е построен, цялото с площ 1573 кв. м., съставляващо имот № 1* в землището на с. О., местност "К". Силистренският окръжен съд, с въззивно решение от 14.11.2007 г. по гр. д. № 185/2007 г. е оставил в сила решението на районния съд. Въззивният съд е счел за недоказани твърденията на ищците, че са придобили собствеността върху имота - 1/2 ид. ч. от сградата и терена, в резултат на търг за продажба на имуществото на ликвидираното ТКЗС с. О., и по давност. Изводите и решението на окръжния съд са правилни - обосновани от доказателствата по делото и съобразени със закона. По делото е установено, че сградата - обор за телета, е закупена от ответника Ф по договор за продажба на имущество по реда на ЗСПЗЗ, сключен на 25. 9. 1995 г. между ответника като купувач и представител на ТКЗС "Д", с. О. ликвидация. Установено е също, че земята с площ 1.572 дка, държавна собственост, е закупена от ответника Ф по договор, сключен на 15.5.1996 г. между него и продавачът - министъра на земеделието и хранителната промишленост. При тези доказателства, решаващият съд обосновано е приел, че ищците неоснователно претендират да са придобили спорния имот въз основа на търг. Съдът е взел предвид, представеният по делото, протокол № 2/23.06.1994 г. за проведен търг за предоставяне на имуществото на ТКЗС по реда на чл. 52, ал. 3 ППЗСПЗЗ и е констатирал, че ответникът Ф. И. е едно от лицата, спечелили търга. В това му качество, на него е продадена сградата по договора от 25.9.1995 г. Съдът точно е констатирал, че ищецът А не е доказал да е участвал в търга за спорната сграда - обор за телета, а още по-малко - да го е спечелил. Съобразено е, че няма данни търгът да е бил обжалван от ищеца и не се твърди, че ответникът И. е участвал в търга и действал като представител на ищеца. При това положение, искът правилно е бил отхвърлен като недоказан на заявеното в исковата молба основание - придобиване чрез търг на имущество на заличеното ТКЗС, с. О.. В мотивите на въззивното решение са изложени съображения, че ищците не са могли да придобият собствеността върху имота в резултат на давност. Тези констатации на съда нямат отношение към предмета на спора, тъй-като искът е предявен само на едно основание -придобиване на собствеността чрез търг. В хода на производството по делото, пълномощникът на ищците, адвокат Д, е излагала доводи за придобиване по давност, но такова изменение на основанието на иска не е направено съгласно изискванията на закона - чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.) и не може да бъде зачетено. Върховният касационен съд