Решение № 10626 от 7.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10003/2013 г.

Решение № 10626 от 7.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10003/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Ивелина Илиева, в качеството й на процесуален представител на Жана Димова Лачева, управител на "Пинокио" ООД, срещу решение № 1030 от 13.05.2013 г. по адм. дело № 303 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 241103662 от 30.09.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение 1265 от 27.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, в частта относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 83 495.82 лв. и начислена лихва за забава в размер на 19 716.09 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения ревизионен акт. Процесуалният представител адв. Детелин Линев представя писмена защита и претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от процесуалния представител юрисконсулт Рашко Стоянов. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 241103662 от 30.09.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение 1265 от 27.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на "Пинокио" ООД по прилагането на ЗКПО и ЗДДС за ревизиран период 1.01.2007 г. - 31.12.2009 г., по първия закон и за ревизиран период 1.09.2006 г. -28.02.2011 г. по втория закон, като с него е отказано право на данъчен кредит в размер на 83 495.82 лв. и начислена лихва за забава в размер на 19 716.09 лв. по фактури, издадени от "Делев" ЕООД и "Димакс 62" ЕООД, с предмет "пшеница", "слънчоглед" и "ечемик". Ревизионният акт е обжалван по административен ред само в частта по повод облагането по реда на ЗДДС. В мотивите подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, а именно, че на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 48 951.14 лв. по фактури № 309 от 29.07.2008 г., с предмет на доставката ечемик, № 396 от 31.08.2008 г. с предмет на доставката "слънчоглед", № 403 от 30.09.2008 г. с предмет на доставката "слънчоглед", № 461 от 30.10.2008 г. с предмет на доставка "слънчоглед", № 497 от 8.12.2008 г. с предмет на доставката "пшеница" и № 673 от 20.07.2009 г. с предмет на доставката "ечемик". Тези фактури са издадени от "Делев" ЕООД. Съдът подробно е описал същите, предмета им, посочването по вид и количество на стоката, осъществено плащане по тях в броя, освен фактура № 396, предходен доставчик и представени доказателства в ревизионното производство, включително приемо-предавателни протоколи към всяка от тях без първата № 309. Не е установяване начисляването на данъка в счетоводството на доставчика и са представени част от изисканите счетоводни документи. Отказано е право на данъчен кредит в размер общо на 34 544.68 лв. по фактури № 1074 от 25.10.2010 г. с предмет "пшеница", № 1075 от 26.10.2010 г. с предмет "пшеница", № 1076 от 29.10.2010 г. с предмет "пшеница", № 1077 от 8.11.2010 г. с предмет - непосочен (пшеница, според експерта по СЧЕ), № 1078 от 12.11.2010 г. с предмет "пшеница" и № 1081 от 30.11.2010 г. с предмет "пшеница". Фактурите са издадени от "Димакс 62" ЕООД. По отношение на този доставчик съдът също подробно е описал фактурите, предмета, посочване вида и количеството на стоката, осъществено плащане, предходен доставчик. Констатирано е, че тези фактури са включени в дневника за продажби и справките-декларации за съответния месец, т. е. данъкът е начислен и е осъществено плащане в брой. Управителят на този доставчик е декларирал, че транспортът е за сметка на получателя и е осъществяван от него и негови шофьори. Натоварването е извършвано машинно с редлери и елеватори, собственост на дружеството - доставчик в мелничен комплекс в с. Белозем, което притежава и товарен автомобил "Шкода Европа". Предходен доставчик е "Делев" ЕООД, който е извършил доставки към "Димакс 62" ЕООД по 6 броя фактури. Експертът по съдебно-счетоводната експертиза е посочил, че само по една фактура № 1074 от 25.10.2010 г., издадена от "Димакс 62" ЕООД и то за част от нея, предходен доставчик се явява "Делев" ЕООД. В мотивите на съдебното решение е обсъдена съдебно-счетоводната експертиза, като са изброени подробно поставените задачи на експерта, както и обстоятелството по събиране в производството пред него на писмените доказателства, по които той е работил. Същите са 129 и са представени, и приети по опис. По искане на жалбоподателя за ангажиране на доказателства относно осъществени ревизионни производства на доставчиците е констатирано, че по отношение на "Димакс 62" ЕООД е налице висящо съдебно производство, а по отношение на "Делев" ЕООД има издаден РА за ревизиран период м. 01.-м. 11.2010 г., който е влязъл в сила. Допуснати са двама души свидетели при довеждане, но впоследствие същите са заличени и гласни доказателства не са събирани. Първоинстанционният съд е направил извод за неоснователност на жалбата, съответно за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Според него основният спорен момент е установяването реалността на доставките, като усилията на жалбоподателя са били насочени съм събиране на доказателства и относно счетоводното отразяване на същите, наличието на трудов ресурс за действителното им реализиране и конкретно установяване прехвърлянето на правото на собственост. Съдът е анализирал чл. 6, чл. 68, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, като е приел, че изложената от него фактическа страна по спора, че жалбоподателят не е доказал твърденията си и не е обосновал извод за реално осъществени доставки. Настоящият съдебен състав не споделя изложените правни съображения на съда при така установената фактическа обстановка по отношение на процесните фактури издадени от "Делев" ЕООД и "Димакс 62" ЕООД. По делото е установено, че фактурите са издавани въз основа на договори, сключени между страните. Към тях са представени приемо-предавателни протоколи, като е осъществено плащане по тях. Фактурите са осчетоводени при ревизираното лице и данъкът е начислен, но само при доставчика ""Димакс 62" ЕООД. От представените доказателства и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се констатира, че предметът на доставките е реализиран чрез последващи облагаеми доставки от ревизираното дружество към "Феникс М" ЕООД, "Ахат 1" ЕООД, "Терра транс" ЕООД, "Борени" ООД, "Лост сити" ООД и "Аякс 95" ООД. Установена е също материалната и техническата обезпеченост на доставчика "Димакс 62" ЕООД, понеже същият притежава мелничен комплекс и товарен автомобил. При същия има и назначени работници. С оглед на това по фактурите следва да се признае правото на данъчен кредит. Правото на данъчен кредит може да бъде признато, независимо че данъкът по някои от доставките не е начислен, понеже има данни, че регистрираното лице - доставчик "Делев" ЕООД не е изпълнил задължението си по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС да начисли данъка, като няма данни такъв да е бил начислен. Няма пречка, а и в последствие същият ще бъде начислен. По делото има данни, че на това дружество е съставен ревизионен акт, но за периоди след 1.10.2010 г. Освен това касаторът представя и удостоверения от 31.03.2006 г. до 31.03.2009 г. на Националната служба по зърното към МЗХ, от които е видно, че ревизираното дружество е било регистрирано като търговец на зърно, и не е ситуативен участник в този пазар, каквото понятие употребява в писмената си защита. Такива данни има и за другите две търговски дружества - преки доставчици, регистрирани търговци на зърно, като в изпълнение на изискванията на чл. 23 от Закона за съхранение и търговия със зърна, само в това качество всичките те могат да осъществяват стопанската си дейност по закупуване на зърно с цел преработка или продажба в първоначален, преработен или обработен вид. Обжалваното решение следва да се отмени, като се постанови решение по съществото на спора, който се явява фактически изяснен. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски общо за двете инстанции в размер на 6 843.75 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, държавни такси, такси за преписи и възнаграждение за вещо лице. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение