Решение № 11226 от 1.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1869/2010 г.

Решение № 11226 от 1.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1869/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "ЕМ СИ АЙ - СЛАВИ СЛАВОВ", със седалище гр. Ямбол, представляван от едноличния собственик Слави Милчев Славов против Решение № 75 от 27.11.2009 г. по адм. д. № 5599/2009 г. на Административен съд София - град. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което да бъде отменена Заповед № РД-01-450 от 17.06.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за прекратяване правата, произтичащи от Лиценз № 03398, издаден на ЕТ "Ем Си Ай - Слави Славов" за извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република България. Ответната страна Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез процесуалния си представител оспорва жалбата в писмено становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени законосъобразността на оспореното решение, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, приема следното: С обжалваното решение Административен съд - София град отхвърля жалбата на ЕТ"Ем Си Ай - Слави Славов" срещу Заповед № РД-01-450 от 17.06.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са прекратени правата, произтичащи от Лиценз № 03398, издаден в полза на едноличния търговец за извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република България. Изводите на съда са обосновани от преценка за наличието на компетентност на органа, издал процесната заповед, както и за спазването на приложимите процесуални и материално-правни норми. Установеното по делото неизпълнение на императивното изискване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАП за времето от 01.04.2009 г. до 12.05.2009 г., което е предвидено като изрично основание за прекратяване на лиценза с разпоредбата на чл. 11, т. 1, б. "б" от ЗАП, налага за съда извод за законосъобразност на заповедта. Като съобразява служебната инициатива на органа и извършените от него действия по уведомяване на адресата на заповедта с изрично писмо, с което му е указано кои законови разпоредби е нарушил и какви доказателства следва да представи за опровергаване на констатациите, както и проведеното съдебно обжалване, първоинстанционният съд приема, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено и евентуално допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила с факта на невръчване на писмото, не опорочават акта до степен налагаща неговата отмяна. Жалбоподателят, за когото е доказателствената тежест за установяване на факти, от които черпи положителни правни последици, не е представил в съдебното производство доказателства, оборващи констатациите на административния орган, че за процесния период 01.04.2009 - 12.05.2009 г., в предприятието на търговеца не е назначено компетентно лице за ръководител на транспортната дейност. Настоящият касационен състав намира обжалваното решение съобразено с приложимите материалноправни норми и обосновано с оглед на събраните по делото доказателства. Заповедта, предмет на съдебното оспорване е издадена на основание чл. 11, т. 1, б. "б" във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за автомобилните превози и чл. 15, т. 2 във връзка с чл. 9, т. 1, б."г" и "д" от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Лиценза, правата по който са предмет на прекратявяне, както и преписката по издаването му, не са събрани като доказателства, но представените и обсъдени доказателства по делото в достатъчна степен обосновават изводите на съда. Съгласно трудовия договор, сключен на 08.04.2008 г., Симеон Иванов приема да изпълнява длъжността "управител" в предприятието на едноличния търговец. На името на Симеон Иванов е издаденото Удостоверение за професионална компетентност за международен автомобилен превоз на пътници № 3544 от 29.11.2006 г., предвидено като изискване за издаване на лиценза по чл. 7, ал. 2 от ЗАП. Удостоверението отговаря на изискванията на образеца, предвиден с приложение № 2 към чл. 6, ал. 2 от Наредба № 33/1999 г. Представеното по делото Удостоверение за професионална компетентност от Държавна автомобилна инспекция Серия К № 27575 на Слави Милчев Славов, удостоверяващо, че той е издържал изпита за професионална компетентност за превозвачи на пътници, не удовлетворява изискванията на чл. 7, ал. 2 от ЗАП, предвид специалните изисквания, предвидени в ал. 5 на чл. 7 от ЗАП, на които то не отговаря. Придобитите квалификации и компетентност на едноличния собственик не могат да заместят професионалната компетентност на Симеон Иванов, послужила като основание за издаване на лиценза. Факта на прекратяване на трудовото правоотношение между ЕТ "Ем Си АЙ - Слави Славов" и Симеон Иванов Иванов на 01.04.2009 г. е безспорен по делото. Следователно, с прекратяване на трудовия договор на Симеон Иванов, едноличният търговец като титуляр на лиценза, не отговаря на изискването на чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗАП за професионална компетентност. Този юридически факт представлява основание за прекратяване на лиценза по т. 1 "б" на чл. 11 от ЗАП, което обуславя законосъобразността на изводите на първоинстанционния съд относно правилността на обжалвания административен акт. Позоваването от първоинстанционния съд на разпоредбата на ал. 1 на чл. 10 от ЗАП, която не се съдържа като основание в обжалваната заповед, не опорочава решението, с което е извършена преценка на релевантните факти спрямо основанията, на които е постановена заповедта. Предвид изложените съображения, касационният състав намира недоказани твърдените основания за отмяна на съдебното решение. Съдът не констатира основания за отмяна и при служебната проверка на съдебния акт. Водим от горното Върховният административен съд, състав на седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс