Решение № 3345 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12969/2009 г.

Решение № 3345 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12969/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчноосигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д"ОУИ") против Решение № 897/29.06.09 г. по адм. д. 2431/08 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с който е отменен Ревизионен акт (РА) № 2600800484/06.10.08 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Хасково, потвърден с Решение № 840/05.12.08 г. на Д "ОУИ". В касационната жалба са изложени твърдения, че съдебното решение е "погрешно" като съдържа необосновани изводи и неправилно приложение на закона. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебното решение и бъде постановено друго, с което да се потвърди РА. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Т. С." ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. С обжалваното Решение № 897/29.06.09 г. по адм. д. 2431/08 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с който е отменен РА № 2600800484/06.10.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Хасково, потвърден с Решение № 840/05.12.08 г. на Д "ОУИ" относно допълнително начислено начисления ДДС в размер на 21725,30 лв. и определените лихви в размер на 4458,32 лв. Според констатациите в РА през ревизирания период данъчният субект е извършвал вътреобщностни доставки на стоки втора употреба, за които не е протоколи по реда на чл. 117 от ЗДДС във връзка с чл. 84 от ЗДДС, поради което данъчните органи са начислили съответните размери на ДДС. Административният съд е приел, че за спорът е приложима разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС (в сила от 01.01.09 г.) като в съдебната фаза на производството дружеството (чрез процесуалния си представител) е изразило желание за ползва право на приспадане на данъчен кредит при условията на § 18, ал. 1 от ЗИД на ЗДДС. Съобразно това тълкуване на закона АС-Пловдив е обосновал извод, че поради неначисляване на ДДС и неползване на данъчен кредит като краен резултат се получава задължение в нулев размер и издаденият РА з определени в него данъчни задължения за внасяне и лихва е незаконосъобразен. Така постановеното съдебно решение е неправилно. При постановяване на атакуваното съдебно решение административният съд не е определил възприетата от него фактическа обстановка по спора, а само е възпроизвел съдържанието на доказателствата по делото и посочил като безспорни фактическите констатации на РА. Съдът не е съобразил основания спорен между страните по делото въпрос - относно характера на осъществените спорни доставки. Според данъчнозадълженото лице доставките не представляват вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, защото по отношение на тях е приложима нормата на чл. 13, ал. 4, т. 1 от ЗДДС във връзка с правилата на Глава Седемнадесета от ЗДДС. Според данъчната администрация извършените доставки представляват вътреобщностни придобивания (ВОП) и за тях е приложим общия ред за облагане - включително и самоначисляване на данъка от получателя чрез издаване на протоколи по чл. 117 от ЗДДС. По отношение на този основен спор административният съд не е изложил абсолютно никакви мотиви. Съдът е пристъпил към тълкуване и прилагане на влезлите в сила на 01.01.09 г. нови разпоредби в ЗДДС, без да съобрази, че като основна предпоставка за наличието на хипотезата на чл. 73а от ЗДДС или § 18 от ЗИД на ЗДДС е необходимо да е доказано извършването на ВОП. Неправилното тълкуване на материалния закон е довело до допускане и на съществено нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в липса на мотиви относно основни факти и доводи на страните по делото, а именно дали извършените спорни доставки представляват ВОП. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е основателна и съдебното решение следва да бъде отменено като постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на решението, делото трябва да бъде върнато за разглеждането му от друг състав на Административен съд -Пловдив. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат присъждани, като направените от страните бъдат определени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение,