Решение № 6782 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9968/2011 г.

Решение № 6782 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9968/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби съответно на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София, при ЦУ на НАП и на "Пчелин"АД, със седалище и адрес на управление с. Пчелин, община Костенец, представлявано от изпълнителния директор Димитър Костадинов Радонов, чрез адв. М. Чечова, против Решение № 3236 от 30.06.2011 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2558/2011 г., съответно в частта му, с която по жалба на "Пчелин"АД е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № 2300-1071/19.02.2008 г., на орган по приходите при ТД на НАП София-област, в частта му за данъчни периоди м. 03 и 06.2007 г. по ЗДДС и в тази, с която жалбата на дружеството против останалата част на РА е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП се твърди, че решението в уважаващата жалбата част е постановено при неправилна преценка относно действителността на РА в посочената част при неправилно тълкуване на чл. 129, ал. 3 ДОПК. Ответникът по тази жалба "Пчелин" АД, чрез адв. Чечова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. В касационната жалба на дружеството, се твърди, че в останалата част, съдебното решение е неправилно, тъй като съдът не съобразил, че за м. 07.2007 г. също имало влязъл в сила АПВ, който е основание за нищожност на РА и в тази част, тъй като за този данъчен период независимо че не са определени задължения е намален декларирания ДДС за възстановяване. Иска се обявяване на нищожността на РА и в тази част и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба -директорът на Д "ОУИ" София, чрез юрк. Михайлова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на Д"ОУИ" и за основателност на тази на ревизираното лице, в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: По жалбата на директора на данъчната дирекция. Жалбата е неоснователна. Решението в тази част е постановено в съгласие с непротиворечивата практика на двете данъчни отделения по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК в редакцията му след изменението с ДВ бр. 109/2007 г. При наличието на АПВ, издадени преди посоченото изменение за посочените данъчни периоди, с които е признат претендирания данъчен кредит, той не може да бъде отказан с РА, издаден в резултат на ревизия, възложена по общия ред. По жалбата на ревизираното лице. С РА за данъчен период м. 07.2007 г. е намален декларираният ДДС за възстановяване от 37 274,71 лв. на 21 600 лв. С АПВ № 1865/12.12.2007 г. на ревизираното лице е признат декларираният ДДС за възстановяване за м. 07. в пълен размер. Основателно, при това, в касационната жалба на ревизираното лице, се поддържа, че РА е следвало да бъде обявен за нищожен и в частта му за м. 07.2007 г. Решението в тази обжалвана част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което РА бъде обявен за нищожен и в посочената част. При този изход на процеса, данъчната дирекция следва да заплати на ревизираното лице още 773 лв. деловодни разноски. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 222, ал. 1 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение