Решение № 1157 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5987/2018 г.

Решение № 1157 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5987/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД - гр. София чрез процесуалния си представител юриск. Д. Василева срещу решение № 399/28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 61/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу АУПВД № 31/2017/06.12.2017 г., издадена от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" за установено публично задължение в размер на 24 510, 87 лв., представляващо част от годишна такса за правото на водовземане от язовир "Тича" с цел напояване на 274 928 дка поливни площи. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се в касационната жалба, че съдът не е взел предвид, че таксата за разрешителното за водовземане от язовир "Тича" за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 729, 63 лв. и е заплатена на база 792260 куб. м (а не кв. м., както е посочил касационния жалбоподател) актувани водни маси, доставени на водоползвателите в НС "Виница". Според касатора източените водни маси за напояване от язовира през 2016 г. са 25 240 500 куб. м., което показва, че загубите по съоръженията на напоителната система са много големи и до крайния потребител достига едва 1-2% от иззетите количества. Подробно в касационната жалба са посочени факторите, на които се дължи това положение и счита в тази връзка, че решението е неправилно постановено и се иска неговата отмяна на посочените отменителни основания, както и се иска отмяна на АУПДВ № 31/06.12.2017 Г. Ответникът по касационната жалба директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" - гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед за установяване на задължение за такса за водовземане е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност, издаден е в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59 АПК. Според съда в акта е отразен алгоритъма, по който е определена дължимостта на таксата и правното основание за това. Съдът се е позовал на чл. 195б, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) според който, актът се съставя въз основа на писмени доказателства – извлечения от сметките, които постъпват таксите, платежни и други счетоводни документи документи от лицата, ползващи водите, констативни протоколи за извършения контрол за изпълнение на задължението. Въз основа на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ да заплаща такса за правото на използване на водите и съдът е приел въз основа на законовите разпоредби, че таксата се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми на водопотребление, определени с наредба. Във връзка с приложението на посочената разпоредба съдът е изложил мотиви, че отнетият при водовземане обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства, както и че разрешения на жалбоподателя разрешен годишен лимит е 40 милиона куб. м. вода от язовир "тича", както и че начинът на използване на водите, се определя в годишен и месечни графици, утвърдени от МОСВ. За поливния сезон през 2016 г. съдът е обсъдил заявените, съотв. разрешени 36 милиона куб м. вода за напояване и на база показание на измервателното устройство при ежемесечното отчитане на водния баланс на язовира, отразено в констативен протокол № 99 Ш/12.04.2017 г. годишните иззети водни количества от язовира са 25 240 500 куб. м., определени за напояване. За ирелевантно съдът е приел количеството, което е достигнало до крайния потребител, респ. невъзможността иззетото количество да бъде напълно оползотворено. Според съда въз основа на приложимите разпоредби от ЗВ таксата се заплаща за иззетото количество води, отчетено по показанията на измервателните уреди, поради което е прието, че определената такса за заплащане в АУПДВ е законосъобразно определена и е дължима. Обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е приложил относимите разпоредби на чл. 194, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗВ и на чл. 3 от Тарифата за определяне на таксите за водовземане, за използване на воден обем и замърсяване (отм.);, но действаща за процесния период. Правилно първоинстанционният съд е приел, че определената такса за внасяне за водовземане е законосъобразно определена от административния орган, издал АУПДВ – директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" предвид, че законодателят нормативно е определил размера на таксата, която се изчислява по определена формула по чл. 8 от цитираната тарифа, към която препраща чл. 194, ал. 6 ЗВ. Според нея таксата за водовземане от повърхностни води, които използва жалбоподателя се определя по формулата Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса, Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, съгласно таблиците по чл. 10 (изчислена в лв. /куб. м), а W - размерът на разрешения годишен воден обем в куб. м. По този начин е изчислена и процесната такса въз основа на показанията на измервателното устройство предвид представените от дружеството справки за ежемесечното отчитане на водния баланс на язовир "Тича" и съгласно констативен протокол № 99 Ш/12.04.2017 г. и съгласно тях годишните иззети водни количества са именно 25 240 500 куб. м. В годишната такса според чл. 194, ал. 2 ЗВ се включва цялото количество иззета вода, а не реално ползвания от крайните потребители количества, затова и неоснователно е оплакването, че тази такса се дължи само за реално потребеното и подадено към абонатите на дружеството количество вода. В този смисъл неоснователно в касационната жалба се сочи, че върху неоползотвореното количество вода не се дължи такса, което не се споделя от настоящия касационен състав, тъй като не намира опора в чл. 194 и чл. 195б, ал. 2 ЗВ. С оглед гореизложеното при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения, тъй като е приложил относимите към правния спор материалноправни разпоредби, спазил е съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка е изградил и правните си изводи, поради което съдебният му акт е и обоснован. След като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение