Решение № 13379 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9117/2015 г.

Решение № 13379 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9117/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на С. М. Л., подадена чрез процесуален представител срещу заповед № 8121 К-1694/20.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, като постановен в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител и в представено от него писмено становище оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли и осъди жалбоподателя да заплати направените деловодни разноски. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: По повод подадена жалба до Районна прокуратура Д. от Д. Д. Д. срещу Л. е извършена проверка от дирекция "Сигурност на МВР", приключила със справка рег. № 365-2486/26.01.2015 г., като на директора на посочената дирекция е предложено материалите от проверката да бъдат изпратени на РП - Д. за образуване на досъдебно производство срещу жалбоподателя за извършено престъпление по чл. 159а от Наказателния кодекс, а екземпляр от тях да бъде предоставен на министъра на вътрешните работи, предвид събраните данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Въз основа на тази справка Директорът на Областна дирекция на МВР изготвя предложение за образувани на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина с рег. № 357р-1670/24.02.2015 г. до министъра на вътрешните работи. Въз основа на така постъпилите материали дисциплинарно наказващия орган (ДНО) - министърът на вътрешните работи със заповед № 8121К-598/27.02.2015 г. образува дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМВР срещу С. Л., полицейски инспектор в група "ОП" на Второ РУМВР Д. за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - нарушения по т. т. 15, 19, 20, 24, 31 и 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2007 г. на министъра на вътрешните работи (ЕК). Със заповедта е определен съставът на дисциплинарно разследващия орган (ДРО) и служителят е отстранен временно от длъжност. Л. е запознат със заповедта на 10.03.2015 г. След проведено производство ДРО изготвя обобщена справка с рег. № 357р-2592/24.03.2015 г., с която предлага на служителя да бъда наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Л. е запознат с обобщената справка, материалите по дисциплинарното производство, като е уведомен за правото му да даде допълнителни обяснения и възражения в срок от 24 часа на 26.03.2015 г., но не е депозирал възражение. На 27.03.2015 г. ДРО изготвя становище до ДНО, в което предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". На 20.05.2015 г. ДНО постановява процесната заповед, с която за това, че за периода от месец юли 2014 до 06.09.2014 г. в гр. Д. установил и поддържал контакт с Д. Д. Д. от с. С., финансирал пътуването й до Германия, където Д. трябвало да бъде използвана за развратни действия (да проституира и част от получените пари да предава на служителя, с обещанието да се омъжи за него и за закупуването на апартамент), като случаят е станал обществено достояние, с което е уронен престижът на службата и му налага дисциплинарно наказание "уволнение". ДНО приема, с описаното Л. е нарушил т. т. 4, 7, 8, 15, 19, 20, 31, 64 и 64 от ЕК и представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Заповедта е съобщена на служителя на 29.05.2015 г., който депозира жалба срещу нея на 10.06.2015 г. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Оспореният акт е издадена от министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 1 ЗМВР, в предвидената по чл. 210, ал. 1 ЗМВР форма, като са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, както и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При това неоснователен е наведеният в жалбата довод, че заповедта не съответства на предвидените за законовите изисквания за формата й. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121К-598/27.02.2015 г. на ДНО, в която е определен поименно състава на ДРО, при наличие на данни за извършено нарушение, посочени в предложение за образувани на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина с рег. № 357р-1670/24.02.2015 г. на директора на ОДМВР Д. ДРО извършва необходимите действия по доказване на извършеното нарушение и след приключване на действията си изготвя обобщена справка, с която служителят е запознат срещу подпис. В същата са посочени поводът за образуване на дисциплинарното производство, получените предварителни данни, установената фактическа обстановка, извършителят на нарушението, събраните доказателства, нарушените разпоредби и правното основание за предлаганото наказание. В хода на производството на жалбоподателя е предоставена възможност да даде писмени обяснения и да се запознае със събраните материали, като това е удостоверено от него с подпис, имена и дата. Служителят не е сочил доказателства и не е правил възражения. В срока по т. 7 от заповед № 8121К-598/27.02.2015 г. на министъра ДРО приключва дисциплинарното производство, като изготвя становище рег. 357р- 2713/27.03.2015 г. до ДНО, в което излага становището си за наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на Л. за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, за което да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Обжалваната заповед е издадена след запознаване на ДНО с материалите по дисциплинарното производство, включително с дадените от служителя писмени обяснения, като последното е удостоверено с подписа на ДНО. Предвид така установеното настоящият състав намира, че заповедта е постановена при спазване на административнопроизводствените правила, предвидени за издаването й. Обстоятелството, че срещу Л. изготвен и внесен в съда обвинителен акт от Районна прокуратура Д. за извършено престъпление по чл. 159б от Наказателния кодекс за същото деяние не води до извод за допуснати нарушения, тъй като дисциплинарното наказание е наложено за осъществените с деянието нарушения на ЕК, а не за осъждане за умишлено престъпление - дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В случая дисциплинарното производство е проведено независимо от наказателното, като дисциплинарно разследващия орган е установил фактите в хода на същото самостоятелно и независимо от проведеното такова в наказателното производство, а наложеното наказание е за извършено нарушение на служебната дисциплина. Актът е постановен в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства безспорно е установен факта, че на посочените в заповедта време и място служителят Л. е поддържал отношения с Д., като е финансирал пътуването й до Германия с цел същата да проституира, като му предава част от получените средства. В жалбата има твърдение, че се оспорва фактическата обстановка, но не са посочени доказателства, които да я опровергават. При това законосъобразно ДНО приема, че в случая с деянието служителят е нарушил т. т. 4, 7, 8,15, 19, 20, 64 и 83 от ЕК, с който служителят е запознат на 04.11.2013 г., удостоверено с копие от протокол (л. 54 от административната преписка). Посочените разпоредби задължават държавния служител да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да спазват закона, като дава пример с поведението си да зачита и спазва правата и основните свободи на всички граждани, както и да предприема необходимите действия за предотвратяване и пресичане на станали му известни правонарушения. Правилно предвид така установените нарушения на ЕК ДНО приема, че в случая деянието е несъвместимо с тях и уронва престижа на службата, при което наложеното му наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, при което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на МВР деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение