Решение № 2288 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9519/2011 г.
ВАСVI отделение15.02.2012 г.докладчик Наталия Марчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 319 от 20.06.2011 г. по адм. дело № 814/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, седми състав, в частта му, с която жалбата на Медицински център за доболнична помощ "Вива" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик срещу писмена покана изх. № 13/29-04-1025 от 7.12.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пазарджик, е отхвърлена за сумата 343,75 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ писмена покана изх. № 13/29-04-1025 от 7.12.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пазарджик, за сумата 343,75 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2288 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9519/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Медицински център за доболнична помощ "Вива" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик срещу решение № 319 от 20.06.2011 г. по адм. дело № 814/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, седми състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директор на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пазарджик, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. С решение № 319 от 20.06.2011 г. по адм. дело № 814/2010 г., Административен съд - гр. Пазарджик, седми състав е отхвърлил жалбата на Медицински център за доболнична помощ "Вива" ЕООД против писмена покана изх. № 13/29-04-1025 от 7.12.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пазарджик. Така постановеният съдебен акт страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, в частта му относно сумата 343,75 лева. Административното производство е започнало със заповед № РД-09-1203 от 5.11.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пазарджик, с която е наредено извършването на финансова проверка на Медицински център за доболнична помощ "Вива" ЕООД относно броя на назначените специализирани медицински дейности и стойностите на назначените медико-диагностични дейности за първото тримесечие на 2010 г. Тази заповед е връчена на 18.11.2011 г. на представляващия лечебното заведение. Съставен е констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми № 124, и двата от 18.11.2010 г. Изпълнителят на медицинска помощ, след надлежното връчване на протокола за неоснователно получени е упражнил правото си по чл. 76а, ал. 2 ЗЗО - представил е писмено възражение пред директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пазарджик. След разглеждането му е била издадена писмена покана изх. № 13/29-04-1025 от 7.12.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пазарджик. Следователно процедурата по чл. 76а от Закона за здравното осигуряване е била спазена. В писмена покана изх. № 13/29-04-1025 от 7.12.2010 г., директорът на РЗОК се е позовал на протокол за неоснователно получени суми № 124 от 18.11.2010 г. относно фактическите основания за издаване на административния акт, което позоваване не е незаконосъобразно. Констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми № 124, и двата от 18.11.2010 г., са надлежно връчени на представляващия лечебното заведение и последният се е запознал със съдържанието им, съответно в какво се изразяват констатираните нарушения. В поканата за доброволно изпълнение са посочени фактическите основания, без отново да бъдат възпроизведени фактическите основания, посочени в протокола за неоснователно получени суми, което не е било необходимо. В писмената покана административният орган е обсъдил и възраженията на "Вива" ЕООД против протокола за неоснователно получени суми. Тези възражения, които са входирани в РЗОК - гр. Пазарджик, на 23.11.2010 г. сочат, че лечебното заведение е било напълно наясно какви нарушения му се вменяват. По изложените съображения не се възприема тезата на касатора, че в хода на административното производство е било нарушено правото му на защита, тъй като констатациите за нарушенията били неясни. Протоколът за връчването на процесните регулативни стандарти за първото тримесечие на 2010 г. е подписан от представляващия лечебното заведение на 2.03.2010 г. без възражение, което означава, че той се е съгласил тях. Впоследствие, на 29.03.2010 г., са отпуснати допълнителни РС за същото тримесечие, които пред вид изтичането на тримесечието, имат компенсационен характер и са намалили размера на превишението. По отношение на възражението на касатора за късното връчване на РС за това тримесечие се взема предвид, че съгласно § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с Решение № РД-УС-04-153 от 21.12.2009 г. на УС на НЗОК, до изготвяне на окончателния брой на цитираните дейности през първия месец от текущото тримесечие изпълнителите назначават СМД и МДД, съобразно медицинската целесъобразност, обема и честотата им по приложения № 6, 7, 8 и 9 към НРД 2010 г. и съобразно определения регулативен стандарт за предходното тримесечие. Цитираните правила са изготвени по силата на законовата делегация на чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. Следователно до връчването на протокола за РС за първото тримесечие на 2010 г. са съществували нормативно регламентирани критерии за определяне на РС, които лечебното заведение е трябвало да съблюдава. По първоначалното дело е била назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е констатирала надвишение от "Вива" ЕООД на РС за първо тримесечие на 2010 г. със сумата 9496,80 лева. Вещото лице е установило, че от 1.01.2010 г. доктор Костадин Николов Златарев не е работил в дружеството и не е издавал направления от името на здравното заведение. Експертът е извършил справка и в РЗОК гр. Пазарджик и тази констатация е била потвърдена от отдела, приемащ отчетите на здравните заведения. Освен това в представените с административната преписка отчети за извършена медицинска дейност по отделни лекари липсва такъв от доктор Златарев. При това положение сумата за възстановяване от "Вива" ЕООД, посочена в писмената покана, която е 9840,55 лв. трябва да бъде намалена със сумата 343,75 лв., която представлява надвишение от цитирания лекар и дължима остава сумата 9496,80 лв., както е посочил експертът. Незаконосъобразно е това лечебно заведение да възстановява суми, които са свързани дейността на лекар, който вече не осъществява медицинска дейност от името на "Вива" ЕООД. Съгласно чл. 42, ал. 2 от договор № 13/РД-29-392 от 25.02.2010 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, за всяко календарно тримесечие възложителят определя за всеки лекар-специалист от лечебното заведение - изпълнител броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности (МДД), съобразно Правилата по чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. Според третата алинея на същия текст от договора, за всяко тримесечие изпълнителят и възложителят подписват протокол за броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД. Следователно последният цитиран протокол е неразделна част от индивидуалния договор и подлежи на изпълнение. Ако изпълнителят на извънболнична медицинска помощ не е бил съгласен с така определените му регулативни стандарти, той е следвало да подпише протокола с възражение или впоследствие, преди изтичане на текущото тримесечие, да поиска отпускане на допълнителни РС. Последното е било сторено и въпреки отпуснатите допълнително регулативни стандарти за първото тримесечие на 2010 г. е било налице надвишение. В чл. 43, ал. 3 от индивидуалния договор е записано, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за СМД и МДД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Издаването на направления за СМД и за МДД в по-голям размер от определения от РЗОК представлява щета за бюджета на НЗОК, тъй като в него е определен лимит за тези медицински дейности, който лимит е финансово обвързан със Закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Превишаването на РС води до нарушаване на този бюджет. Правомощията на НЗОК и РЗОК за разпределение на бюджета на НЗОК са регламентирани с разпоредбите на чл. 3 и 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. С Решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г., Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. дело № 3696/2006 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, втора колегия и се произнесе в смисъл, че ограничителна норма на чл. 4 ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. да не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравна помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. От казаното се налага изводът, че регулативните стандарти са регулаторен механизъм, който трябва да кореспондира пряко с разполагаемия бюджет. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като основателна само относно сумата 343,75 лв. и в тази му част обжалваното решение се отменя, като вместо него се постановява ново, по съществото на спора, с което процесната писмена покана се отменя в тази й част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 3, ал. 2