Решение № 1565 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8743/2016 г.

Решение № 1565 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8743/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от пълномощник на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, срещу решение № 4159 от 15.06.2016 г., постановено по адм. дело № 11417/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-30-161/29.07.2015 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, за премахване на незаконен строеж. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от юрк. К. К., надлежно упълномощен, по съображенията изложени в нея. Ответната в касацията страна - Л. Б. А., чрез пълномощника си адв. М. К., настоява съдебният акт да бъде оставен в сила, по съображенията изложени в отговора по жалбата, като се присъдят направените по делото разноски за тази инстанция. Доводите за недопустимост на касационната жалба не се поддържат в с. з. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на Л. Б. А. срещу горепосочената заповед, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Остъкляване на открита тераса на първи етаж на съществуваща северна сграда близнак", находящ се в ПИ с идентификатор 68134.4339.626 по кадастралната карта на С., включен в УПИ VII-626,491, кв. 80 по плана на С., м. "Овча купел", ул. "К." ..№.... Съдът е приел, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което е отменил оспорения пред него административен акт. Посочил е, че административният орган не е установил годината на извършване на процесния строеж, не е осъществил проверка на търпимостта му на нито едно от основанията по § 16 ПР на ЗУТ, съответно - на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ Решението е правилно. Обоснован е изводът, че при издаването на заповедта, административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, каквото е изискването на чл. 35 от АПК. От данните по делото, събраните гласни доказателства и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че строежът - предмет на процесната заповед, не е ново строителство, остъкляването с винкел е извършено на тераса, предвидена в наличните строителни книжа от 1959 г., чието предназначение не е променено, а с нея не се променят отстоянията, височината или застроената площ на етажа и не се засягат конструктивни елементи. Безспорно е и това, че извършеното е допустимо по предвижданията на действащите подробни устройствени планове. При тези данни обосновано административният съд е приел, че в нарушение на административнопроизводствените правила директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" не е установил всички релевантни обстоятелства, нито е събрал относимите доказателства, което е довело и до нарушаване на материалноправни разпоредби. В случая, както законосъобразно е посочено в оспореното решение, са налице предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, а това е пречка за премахването на констатирания незаконен строеж. С оглед горното и предвид липсата на релевираното в касационната жалба отменително основание, оспореното решение, като правилно, ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски за производството пред настоящата инстанция по приложения списък, своевременно претендирани и доказани като реално заплатени с приложения договор за правна помощ, в размер на 600 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,