Решение № 5771 от 1.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Агенция Митници, подадена чрез процесуален представител, против решение 7251/30.11.2022 г., постановено по адм. д. 6533/2022 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която агенцията е осъдена да заплати на Ю. Даскалов сумата от 500 лв. обезщетение за имуществени вреди - сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване на Наказателно постановление 1054/2015 от 09.05.2016 г., издадено от заместник-началник на Митница Столична, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 15.07.2022 г. до окончателното изплащане. Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон касационни основания по чл.209, т.3 АПК. По същество твърди, че действително са налице предпоставките на закона за уважаване на иска, но съдът неправилно е присъдил претендираната сума в пълния ѝ размер, като не се е съобразил с възражението за прекомерност на присъдения размер на обезщетението. Претендира разноски. Ответната страна Ю. Даскалов, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваната част на посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Агенция Митници е осъдена да заплати на Ю. Даскалов сумата от 500 лв. обезщетение за имуществени вреди сторени разноски за адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита пред Софийски районен съд по НОХД 10603/2016 г., във връзка с обжалване на издадено от заместник-началник на Митница Столична Наказателно постановление 1054/2015 от 09.05.2016 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 15.07.2022 г. до окончателното изплащане. С останалата част от решението е отхвърлен искът на Даскалов до пълния му претендиран размер от 800 лева като недоказан. В тази си част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Първоначалният съд установил, че с Наказателно постановление 1054/2015 от 09.05.2016 г., издадено от заместник-началник на Митница Столична, на Ю. Даскалов е наложена глоба от 2 000 лева за извършено административно нарушение по Закона за акцизите и данъчните складове, като в полза на Държавата са отнети 30 кутии с цигари. Наказателното постановление е оспорено от Ю. Даскалов пред СРС, който го отменил с решение от 26.07.2017 г., постановено по НАХД 10603/2016 г. Съдебният акт е обжалван и оставен в сила с решение 7607/11.12.2017 г., постановено по КНАХД 10205/2017 г. поописа на Административен съд София-град. При така установеното, съдът е приел от правна страна, че искът за обезщетение с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е основателен, но само за сумата от 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на Наказателно постановление 1054/2015 от 09.05.2016 г., издадено от заместник-началник на Митница Столична, пред СРС. Посочено е, че са налице всички предпоставки за това, а именно: налице е незаконосъобразен акт отменено по съответния ред наказателно постановление, настъпването на вреда - за защитата си срещу така издаденото наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат пред съответната съдебна инстанция, за което е заплатило възнаграждение; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото ангажирането на адвокатската защита е във връзка с установяване незаконосъобразността на наказателното постановление. Решението е правилно. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. по тълк. дело 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и в касационната фаза не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваната част от съдебно решение е правилна. Също така следва да се посочи още, че правилно административният съд е уважил исковата претенция, представляваща заплатения от Даскалов пред СРС адвокатски хонорар, в пълния й размер. Действително, сумата е малко над предвидената като минимален размер на адвокатското възнаграждение съгласно Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но предвид предмета на делото, настоящият състав не счита че същата е завишена. По изложените съображения, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат, а ответникът не претендира такива. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,