Решение № 11942 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5878/2017 г.

ВАСVIII отделение10.10.2017 г.докладчик т Мирослав Мирчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 502 от 21.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1603/2016 г. по описа на Административен съд - Б.. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 11942 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5878/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Стоян и синове - С. С.", подадена чрез адв. Топалова, против решение № 502 от 21.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1603/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което съдът е отхвърлил жалбата на търговеца срещу Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 0150-1/6.06.2016 г., издаден от старши експерт "Ревизии" при О. П.. Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението в следствие нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което оспореният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при О. П. не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като провери допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на спора е Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 0150-1/6.06.2016 г., издаден от старши експерт "Ревизии" при О. П., с който на ЕТ "Стоян и синове - С. С." са установени задължения за ДПС за периода 1.01.2001 г. - 31.12.2015 г. общо в размер на 755,39 лева, от които 582 лв. - главница и лихви за просрочие - 173,39 лева. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е установил, че ЕТ е собственик на лек автомобил "Мерцедес 207Д" с рег. № РА2117АА и товарен фургон "Мерцедес 813" с рег. № РА4191АК, придобити въз основа на договори за покупко-продажба на МПС, сключени през 2007 г. (л. 42 и л. 45 от делото), за които са подадени декларации по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ (л. 40 и л. 44 от делото). Съгласно представена справка с рег. № 769000-17081/02.11.2015 г. (л. 47-50 от делото) от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Б., на името на ЕТ "Стоян и синове - С. С." са регистрирани товарен автомобил "Мерцедес 207Д" с рег. № А3088КМ и товарен автомобил "Мерцедес 813" с рег. № А8711КВ. Според решаващия съд е налице идентичност на автомобилите, посочени в договорите за покупко-продажба и представената справка, тъй като рамите им съвпадат. След като търговецът е собственик на посочените автомобили, той е данъчно задълженото лице и правилно е определен като адресат на акта, съответно установени са му задълженията за данък върху превозните средства за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2015 г. Съдът е приел за неоснователно възражението за недължимост на данъка, аргументирано с наложен запор върху процесните МПС, както и липсата на предпоставки по чл. 58 от ЗМДТ за освобождаване на лицето от заплащане на ДПС. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото не е спорно, че ЕТ "Стоян и синове - С. С." е собственик на две МПС - лек автомобил "Мерцедес 207Д" с рег. № РА2117АА и товарен фургон "Мерцедес 813" с рег. № РА4191АК, придобити през 2007 г., за които са подадени декларации по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ. Спорният по делото въпрос е дали в периода, през който процесните автомобили са били запорирани, собственикът дължи данък за превозното средство, респ. налице ли са налице предпоставките на чл. 58 от ЗМДТ за освобождаване на ЕТ от заплащане на данъка. Съгласно разпоредбата на чл. 52, т. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. Б., а според чл. 53 ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Разпоредбата на чл. 58 от ЗМДТ регламентира хипотезите за освобождаване от заплащане на ДПС, а именно: освобождават се от ДПС -1. държавните и общинските органи и организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, линейки и пожарни на други лица, както и на Държавна агенция "Технически операции" за изпълнение на дейностите, определени със закон; 2. дипломатическите представителства и консулства при условията на взаимност; 3. Б. Ч. кръст, когато се използват за целите на организацията; 4. лекият автомобил - собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 kW; ал. 2 - освобождават се от данък електрическите автомобили, мотоциклети и мотопеди; ал. 3 -при прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година. В случая правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 58, ал. 1-3 ЗМДТ. Според чл. 58, ал. 4 ЗМДТ за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване. Не е налице и хипотезата на чл. 58, ал. 4, изр. 1 ЗМДТ за недължимост на ДПС, защото двата автомобила са регистрирани за движение през целия процесен период. Обстоятелството, че същите са запорирани, не води до друг извод. Единственият правнорелевантен факт за недължимост на данък за превозното средство, е прекратяване регистрацията на автомобила. От доказателствата по делото такъв извод не може да бъде обоснован. В чл. 143 от Закона за движение по пътищата законодателят регламентира снемане от отчет на МПС след събиране на документи за разкомплектоване и/или предоставяне на табелите с регистрационните номера. Видно от приложената справка на ОД на МВР - Б., сектор "Пътна полиция" /л. 47/, регистрацията на процесните автомобили, които са с идентични номера на двигател, рама, модел, цвят, с тези посочени в декларациите по чл. 54 ЗМДТ /л. 12,15/, не е прекратена, от което следва, че данък е дължим за периода 2011-2015 г., включително. Неоснователно е възражението на касатора, че МПС - Мерцедес 813, с рег. № РА4191АК, е отчислен от "ПП" - П. през 2007 г. преди да е наложен запор, позовавайки се на приложеното по делото писмо изх. № 100600-4964/9.05.2016 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - П. /л. 67/. Съгласно това писмо горепосоченият автомобил Мерцедес 813, собственост на ЕТ "С.-В. С.", представляван от В. Х. С., е отчислен от "ПП" - П. през 2007 г. Трябва да се има предвид, че касаторът е придобил именно от ЕТ "С.-В. С." процесния автомобил, съгласно договор за покупко-продажба от 11.04.2007 г. - л. 16, за което е подадена и декларация по чл. 54 ЗМДТ /л. 15/, т. е. през процесния период собственик на МПС - Мерцедес 813, с рег. № РА4191АК, е ЕТ "Стоян и синове - С. С.", автомобилът не е бил с прекратена регистрация, поради което за същия се дължи ДПС. Предвид изложените съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и не е засегнато от посочените в жалбата пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

2