Решение № 9956 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15553/2008 г.

Решение № 9956 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15553/2008 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Център за спешна медицинска помощ гр. София против Решение № 230/04.11.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че на 03.08.2007 г. в гр. София при осъществяване на дейността на Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) гр. София е допусната дискриминация при оказване на спешна медицинска помощ, по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), по отношение на Анна Петрова Веселинова от гр. София, кв. "Факултета", ул. "Вл. Куртов" № 33, наложена е, на основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗДискр. принудителна административна мярка (ПАМ), като е предписано на директора на ЦСМП да предприеме конкретни и ефективни мерки за недопускане на дискриминация от страна на служителите на ЦСМП гр. София при изпълнение на служебните им задължения и е даден тридесет дневен срок от уведомяването за изпълнение на задължителните предписания и в същия срок уведомяване на КЗД за изпълнението им. Твърди се, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованите страни - Методи Веселинов Ангелов и Елена Миленова Янкова-Георгиева, редовно призовани, не се явяват и представляват и не ангажират становище по жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по доклад за самосезиране с вх. № 12-20-1721/24.09.2007 г. на зам. председателя на КЗД за извършена дискриминация по етнически признак. За да постанови решението си КЗД е приела, че ненавременното реагиране на деветте повиквания за спешна помощ, подадени от близките на Анна Петрова Веселинова съставлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. - по-неблагоприятно третиране по признак "етническа принадлежност" при сходни обстоятелства, в сравнение с пациенти от други етноси. Изложени са мотиви, че приетото в 17, 33 часа съобщение от медицински специалист Елена Миленова Янкова-Георгиева за нуждата от спешна медицинска помощ за лицето Анна Веселинова е предадено на дежурния екип след 40 минути, а полученото в 17, 33 часа съобщение за припаднала жена в кв. "Овча купел" е предадено на дежурния екип 3 минути след получаването му. Административният орган е изложил съображенията си, че нарушението е извършено при осъществяване на дейността на ЦСМП гр. София и за предотвратяване на бъдещи такива е необходимо предприемане на ефективни мерки за недопускане на дискриминация от страна на служителите на ЦСМП гр. София. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр, където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 65, т. 1, и т. 4, вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по, ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства - чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В разпоредбата на т. 7 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране" - всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., какъвто е признакът "етническа принадлежност". За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в тежест на страната, която твърди, че е потърпевша от дискриминационно третиране, е да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице такова. В случая в тежест на жалбоподателя е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране не е нарушено. Фактическата обстановка е напълно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Изводите, които прави Комисията въз основа на релевантните за административния спор факти са правилни. Безспорно се установява от писмените доказателства, приобщени към административната преписка, че в 17, 33 часа са приети две съобщения за нужда от спешна медицинска помощ, едното от които е предадено на дежурния екип 3 минути след получаването му, а другото, относно Анна Веселинова, след 40 минути. Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи извод за незаконосъобразност заключението на Комисията за дискриминация, че спрямо Анна Веселинова е осъществена дискриминация по признака "етническа принадлежност". В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решение си. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД за законосъобразно, като издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение