Решение № 13218 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1433/2011 г.

Решение № 13218 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1433/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Благоевград против решение № 716 от 11.12.2010 г., постановено по адм. дело № 904/2010 г. по описа на Административен съд - Благоевград, в частта, с която е отменена заповед № 3158/12.10.2009 г. на директора на ОД "МВР", гр. Благоевград, по отношение на държавите членки на Европейския съюз. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Противно на изводите на първоинстанционния съд, счита, че наложената с процесната заповед принудителна административна мярка не противоречи на общностното право, тъй като неизпълнението на облигационно задължение в размер над 5 000 лева, за което е започнало принудително изпълнение, представлява съображение за обществен интерес по смисъла на Директива 2004/38, която в тези случаи допуска ограничаване на свободата на движение на граждани на Европейския съюз. Ответната страна - Петър Методиев Мазноков, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - Благоевград е отменил заповед № 3158/12.10.2009 г. на директора на ОД "МВР", гр. Благоевград, с която на основание чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), сега - чл. 75, т. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), спрямо Петър Методиев Мазноков е приложена принудителна административна мярка (ПАМ), изразяваща се в забрана за напускане на Република България и за издаване на нов паспорт, до настъпване на законното основание за нейната отмяна, в частта й по отношение на държавите-членки на Европейския съюз. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че макар да са налице визираните в националния закон /чл. 76, т. 3 от ЗБДС (отм.), сега чл. 75, т. 6 от ЗБЛД/ материалноправни предпоставки, заповедта за налагане на принудителната административна мярка на Петър Методиев Мазноков - български гражданин и гражданин на Европейския съюз, е незаконосъобразна, поради противоречие с общностното право. Счел е, че наложената мярка ограничава свободата на движение на гражданин на Европейския съюз, като е налице несъответствие на разпоредбите от вътрешното право - чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС (сега чл. 75, т. 6 ЗБЛД), с нормите на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/34/ЕИО, 75/148/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (Директива 2004/38). Като се е позовал на примата и на директния ефект на разпоредбите на директивата, в частност на чл. 27 от същата, определяща условията и основанията за ограничаване на свободното движение на граждани на Съюза на територията на държавите-членки, съдът е посочил, че в случая правото на излизане на жалбоподателя от Република България и правото му на свободно движение като гражданин на ЕС е ограничено на основание извън предвидените в общностното право такива. Според съда хипотезата на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС (сега чл. 75, т. 6 ЗБЛД) за налагане на забрана за напускане на страната сочи мярка в защита на финансовия интерес на частно лице - кредитор по парично вземане, което основание не представлява съображение за обществен ред и не попада сред изчерпателно изброените основания в Директива 2004/38. Решението е правилно. По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по случая, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Обосновани и в съответствие със закона са изводите на съда по същество за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Съдът е приложил правилно материалния закон, като е извършил преценка на оспорената заповед с оглед правото на Европейския съюз и правния статус на жалбоподателя като гражданин на Съюза. Законосъобразно е заключението му, че разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС (сега чл. 75, т. 6 ЗБЛД), в изпълнение на която е издадена процесната заповед, противоречи на норма на общностното право, поради което националната правна норма следва да се остави без приложение, като вместо нея следва да се приложат пряко разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО. В този смисъл Тълкувателно решение № 2 от 22.03.2011 г. на ВАС по по тълк. дело № 6/2010 г. С чл. 27, § 1 от директивата се допуска единственото ограничение на свободата на движение на гражданите на ЕС и то е от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Изрично е забранено позоваването на такива съображения за икономически цели. Освен това, мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. От своя страна, личното поведение на лицето трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция. Директивата позволява по-благоприятно третиране на лицата в рамките на националните правни системи (чл. 37), което означава, че не допуска мерки, отегчаващи правния им статус. Не може да се приеме, че неизпълнението на установено със съдебен акт парично задължение в размер над 5000 лв. при необезпечаване на дълга, предвидено във вътрешното ни право като предпоставка за принудително ограничаване на правото на свободно движение, представлява съображение за обществен интерес по смисъла на директивата. Видно от текста на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС (сега чл. 75, т. 6 ЗБЛД), въведената от българския законодател мярка не отговаря на допустимите от общностния акт ограничения. Тя налага ограничение на свободата на движение на основание, непредвидено в Договора за функциониране на Европейския съюз и в актовете по прилагането му. Частният финансов интерес, в чиято защита е установена мярката, не може да покрие съдържанието на понятието обществен ред или обществена сигурност, както правилно е посочил съдът. Наред с това, в противоречие с изискванията и гаранциите на общностния акт при прилагане на ограниченията на правото на свободно движение, националната норма, респективно - издадената въз основа на нея заповед, не отговаря на изискването на директивата за цел, пропорционалност и налагане на ограничение с оглед на личността. При това положение първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО и е отменил административния акт като незаконосъобразен, в частта му относно държавите - членки на Европейския съюз. По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд - Благоевград следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение