Решение № 238 от 19.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1339/2011 г.

Решение № 238 от 19.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1339/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по: 1. протест на прокурор от Плевенската окръжна прокуратура и 2. жалба на гражданския ищец и частен обвинител С. О., срещу оправдателна въззивна присъда № 65/8.02.2011 г., постановена по в н о х д № 56/2011 г. по описа на Плевенския окръжен съд.

В протеста и допълнението към него са изложени доводи в подкрепа на двете касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК - за допуснато нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Твърди се, че неправилно не е приложен закона - чл. 198, ал. 1 и чл. 319 НК при квалификацията на деянието извършено от подсъдимия, както и опорочаване на принципа за вземане на решението по вътрешно убеждение, поради непълнота на анализа на доказателствата от въззивния съд.

Пред касационната инстанция прокурорът от ВКПр поддържа протеста по основанията и съображенията изложени в него и дава заключение за основателност на касационната жалба и отмяна на протестираната присъда, по същите съображения.

Касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец е изготвена от повереника на пострадалия С. О. - адвокат Г. Л. С. от Плевенския АК е напълно бланкетна, само с въведено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - допуснато нарушение на закона. Доводи в подкрепа на това основание не са посочени и не е депозирана допълнителна жалба по реда на чл. 353, ал. 3 НПК, до даване ход на делото пред ВКС.

Жалбоподателят С. О., редовно призован, не се явява и не изпраща представител пред третата инстанция.

Подсъдимият Е. В., се явява лично и с адвокат Валя П. от Плевенския АК и в последната си дума заявява, че не е извършил престъпленията описани в обвинителния акт.

Защитата му пледира протестът и жалбата да бъдат оставени без уважение, като неоснователни. Доводите в протеста за необсъдени свидетелски показания, не кореспондират със съдържанието на съобразителната част на протестираната присъда.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

1. Протестът е неоснователен.

С цитираното решение е отменена присъда № 746/14.12.2010 г. постановена от Плевенския районен съд по н о х д № 1757/2010 г. и вместо нея е постановена нова, с която подсъдимия Е. Г. В. е признат за невиновен в това, че на 11.12.2009 г. в гр. Плевен е отнел чужди движими вещи - сумата 12 620 лева, от владението на собственика С. О., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.

Със същата присъда същият подсъдим е оправдан и по обвинението за престъпление по чл. 319 от НК, тъй като на същото място в периода между 11-16 декември 2009 г. е скрил чужди документи - три броя записи на заповед, принадлежащи на С. О., с цел да набави за себе си облага.

Отхвърлен е като неоснователен гражданският иск предявен от С.. О. за сумата от 12 620 лева, като обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението по чл. 198, ал. 1 НК.

Въззивният съд постановил разноските по делото да останат за сметка на държавата.

Разпоредил се и с веществените доказателства.

Законосъобразността на въззивното решение се оспорва поради това, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда постановил протестирания съдебен акт. При проверката по делото се установи, че след нов, собствен анализ на доказателствата, въззивният съд е достигнал до обратния извод на този направен от първоинстанционния съд, относно основните въпроси, които съдилищата решават по наказателните дела - има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно и съставлява ли деянието престъпление. В съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1 НПК, решението за недоказаност на обвинението е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Правилно е констатирано, че първостепенният съд е обърнал установената от чл. 102 от НПК доказателствена тежест, като поставил подсъдимия в положение да доказва, че е невинен.

Видно от съдържанието на допълнението към протеста, касационните доводи на прокурора, от една страна, се свеждат до необоснованост на фактическите положения приети от втората инстанция, което съгласно закона /чл. 348, ал. 1 НПК/ и утвърдената практика, не е касационно основание за проверка на съдебните актове. От друга, в протеста се съдържат упреци към съда, че не е проверил каква е била организацията на работата в прокуратурата в деня, в който жалбоподателят е сезирал дежурния прокурор данни с за престъпление извършено от подсъдимия В.. Този довод е несериозен на фона на установеното от фактическа страна положение, за необоснованото и обективно безпричинно забавяне от страна на частния обвинител за това сезиране. Инкриминираното деяние е извършено на 11.12.2009 г., а прокурорът е сезиран на 15.12.2009 г.. Именно това обстоятелство е причина разследващите органи от досъдебното производство да реагират на сигнала на пострадалия със няколкодневно закъснение, което естествено е довело до значителна празнина в доказателствения материал. В резултат на това пред съда в състезателното производство между страните - на обвинението и на защитата от същите са представени предимно гласни доказателства, които са очертали две групи свидетели - такива, които са в подкрепа на тезата на обвинението /частно и държавно/ и такива, в подкрепа на защитата на подсъдимия. Проверяваният съд в изпълнение на задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК е изложил в мотивите към въззивното решение съображения, кои доказателства приема за достоверни и кои отхвърля като недостоверни. Тази преценка е суверенно право на съда и не подлежи на касационен контрол. По въведеното касационно основание за допуснато съществено процесуално нарушение - чл. 14, ал. 1 НПК, настоящият състав следва да провери дали при формирането на вътрешното убеждение не е допуснато процесуално нарушение свързано с превратно тълкуване на обсъжданите гласни доказателства, дали е подложен на цялостна проверка обжалвания съдебен акт, както и другата процесуална регламентация на доказателствения процес по НПК. В мотивите си въззивният съд изрично е приел за критерии при оценка на противоречивите гласни доказателства, наличието на такива свързани с установяването на мотива за извършване на двете престъпления. При това правилно се е позовал на приетото като писмено доказателство банково извлечение от движение по сметка на подсъдимия В., за периода от 10.12.2009 г. - 17.12.2010 г. издадено от ПроКредит Банк на същия подсъдими. Данните за движението по сметката кореспондират с обясненията на подсъдимия за получени суми по отпуснатия кредит от банката и липсата на интерес за получаване на заем от частния обвинител О., срещу висока лихва.

Тезата на протестиращия прокурор, че посочения извод не кореспондира с данните по делото не е верен. Именно пострадалия-жалбоподател и частен обвинител още в първоначалните си показания е въвел в инкриминирания с обвинителния акт инцидент участието като наблюдател на деянието още едно неустановено по делото лице, което подсъдимия довел по негово настояване като поръчител за нов заем.

Поради изложеното, настоящият състав намира, че в мотивите на проверяваното въззивно решение правно-релевантните доказателствени материали са обсъдени всестранно, обективно и пълно от което следва, че принципните процесуални изисквания по чл. 14, ал. 1 НПК за надлежно формиране на вътрешното убеждение на съда, в конкретния случай, са били спазени. Втората инстанция е имала пълното основание да отмени осъдителната присъда на първата инстанция и да постанови новата оправдателна присъда, с аргументите, че тежестта на доказване в наказателния процес по дела от общ характер е върху прокурора и разследващите органи. Последните, поради проявената мудност от страна на пострадалия от престъплението, не са събрали достатъчно доказателства в подкрепа на обвинителната теза, която да бъде подложена на правен анализ от страна на съда. Прокуратурата не е успяла да установи участието на подсъдимия В. в инкриминираната с обвинителния акт престъпна дейност по начина, който изисква чл. 303 от НПК.

1. По жалбата на частния обвинител и граждански ищец:

Поради липсата на доводи в касационната жалба на частния обвинител, настоящата инстанция е лишена от предмет за касационен контрол. Това обстоятелство прави жалбата процесуално недопустима и касационното производство, в частта образувана по нея, следва да се прекрати.

Поради изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение