Решение № 1251 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2749/2019 г.

Решение № 1251 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2749/2019 г., V о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 179 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение "Ловно сдружение Зеленка" със седалище с. Българево, общ. Каварна, област Добрич, представлявано от председателя на Управителния съвет П. Борисов срещу заповед № РД 48-101/28.12.2018 година на министъра на земеделието, храните и горите. С оспорената заповед е изменена заповед № РД 48-89/13.11.2018 година, изменена със заповед № РД 48-91/21.11.2018 година, изменена и допълнена със заповед № РД48-94/10.12.2018 година, всичките издадени от министъра на земеделието, храните и горите като Приложение I към т. 1 е заменено с Приложение I към оспорената в настоящето производство заповед и Приложения II и III към т. 2 са заменени съответно с Приложения II и III от настоящата заповед. В жабата се поддържат оплаквания за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК във връзка с чл. 184 от АПК. Претендира се отмяна й. Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител ст. юрк. В. Гашева, в писмени бележки и в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 179 от АПК, от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на съдебен контрол общ административен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената в производството заповед е изменена заповед № РД 48-89/13.11.2018 година на министъра на земеделието, храните и горите. Изменението се състои в следното: Приложение I към т. 1 е заменено с Приложение I към оспорената в настоящето производство заповед и Приложения II и III към т. 2 са заменени с Приложения II и III, неразделна част от настоящата заповед. Със заповед № РД 48-89/13.11.2018 година на министъра на земеделието, храните и горите е забранено използването на кучета при провеждане на групов лов на дива свиня в ловностопански райони, изброени в Приложение I и е забранен лова в инфектирани зони около огнища на АЧС, изброени в Приложение II към заповедта. В тази заповед е допусната поправка на очевидна фактическа грешка със заповед № РД 48-91/21.11.2018 година, като в Приложение I са променени определени ловностопански райони. Оспорената в настоящето производство заповед е съгласувана с министъра на околната среда и водите, подписана от заместник-министъра Н. Кънчев, съгласно заповед за заместване № РД-799/27.12.2018 година, приложена на л. 77 от делото и е издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА) във връзка с чл. 54, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и с оглед изготвени доклади на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), приложени на л. 58 и л. 59 от делото. Съгласно посоченото в заповедта правно основание в зависимост от епизоотичната обстановка министърът на земеделието, храните и горите, по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните и след съгласуване с министъра на околната среда и водите, със заповед може да ограничава или забранява лова на някои видове дивеч, както и да прилага санитарен отстрел на диви животни като част от мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните. В случая по отношение на процесната заповед тези законови изисквания, относно компетентността на издателя й, са спазени. Докладите на изпълнителния директор на БАБХ, въз основа на които е издадена заповедта са изготвени от заместник изпълнителния директор на БАБХ доц. д-р Т. Стефанова. Със заповед № РД 11-2626 от 17.12.2018 година на изпълнителния директор на БАБХ на Стефанова е наредено да замества изпълнителния директор на БАБХ за времето от 27.12.2018 година до 31.12.2018 година като подписва входящата и изходящата кореспонденция на БАБХ и всякакви документи, свързани с дейността на БАБХ. Безспорно е, че изготвянето на доклади до министъра на земеделието, храните и горите относно констатирането на нов случай на Африканска чума при дива свиня в община Алфатар и ограничаването и ликвидирането на болестта, са част от дейността на БАБХ, поради което изготвянето на тези доклади от заместник изпълнителния директор попада в компетентния обхват, определен със заповедта за заместване. Наведените с жалбата в обратен смисъл оплаквания са неоснователни. В жалбата се навежда и оплакване за издаване на оспорената заповед въз основа на заповед № РД 11-2218/1.11.2018 година на изпълнителния директор на БАБХ, която се твърди, че е издадена от некомпетентен орган. Следва да се отбележи, че подобно препращане в оспорения в настоящето производство административен акт към посочената в жалбата заповед липсва. Дори и да се приеме това твърдение, то заповед № РД 11-2218/1.11.2018 година, с която е обявен първично възникнал случай на болестта Африканска чума при диви свине в землището на с. Българево е издадена отново в условията на валидно заместване на изпълнителния директор на БАБХ от заместник изпълнителния директор на БАБХ доц. д-р Т. Стефанова, съгласно заповед № РД 11-2207 от 30.10.2018 година, приложена на л. 39 от делото. Ето защо обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а наведените в жалбата оплаквания в обратна насока са неоснователни. Наведените в жалбата оплаквания за нарушения от административния орган на чл. 26, чл. 34 и чл. 35 от АПК настоящият съдебен състав намира за неоснователни. С оглед характера на оспорената заповед, неотложните действия по изпълнението й, предотвратяването на нарушения, свързани с осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, както и посоченото в нея правно основание - чл. 73 от АПК, то нестриктното спазване на част от разпоредбите на Раздел II на Глава Пета от АПК следва да се приеме, че не е довело до съществено нарушаване на административнопроизводствените правила при издаването на акта. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма като съдържа задължителните съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. В самия акт, както и в предхождащите го подготвителни документи за издаването му са посочени достатъчно фактически и правни основания, обуславящи издаването на заповед със съдържание на оспорената. По отношение на оплакванията в жалбата за издаване на заповедта в противоречие с материалноправните разпоредби, конкретни пороци на акта не са посочени. В жалбата са изброени нормативни актове – Наредба № 102 от 2006 година за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта африканска чума по свинете и реда за прилагането им, както и множество директиви, но конкретни нарушения на техни разпоредби със заповедта не са изложени. Посочено е в жалбата, че общата политика на ЕС за установяване на наличието на АЧС при посочване на нередности, би следвало да се извършат арбитражни проверки и те да са последвани от други подходящи административни процедури, и когато е необходимо, от проверки на място, като се твърди, че в случая такива мерки не са били извършвани от страна на БАБХ. Това оплакване се опровергава от приложените по делото доказателства, а именно от двата доклада рег. индекс № 13-3330 от 28.12.2018 година на изпълнителния директор на БАБХ, в които е посочено, че с оглед констатирането на нов случай на Африканска чума при дива свиня в община Алфатар и с оглед лабораторните резултати от Изпитвателната лаборатория "Екзотични и особено опасни инфекции" към НДНИВМИ в град София и именно с оглед спазването на законодателството на ЕС и в съответствие с изискванията на Наредба № 102 от 2006 година са предприети конкретно изложените в докладите мерки, като с тях е предложено на министъра на земеделието, храните и горите в застрашените от инфектиране територии да бъде забранен лова с изключение на санитарния отстрел на диви свине от ловци, обучени за мерки за биосигурност по време на лов. С оглед направените от жалбоподателя доказателствени искания и оплаквания ответникът е представил сертификат за акредитация на Изпитвателната лаборатория "Екзотични и особено опасни инфекции" към НДНИВМИ в град София, в която е извършено изследването на заразения вид, като резултатите са обективирани в съответния протокол за изпитване. По изложените съображения следва да се приеме, че нарушение на посочените от жалбоподателя със заповедта нормативни актове не е налице, като изследванията и предприетите със заповедта мерки са извършени в съответствие с Наредба № 102 от 2006 година за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта африканска чума по свинете и реда за прилагането им. Следва да се посочи, че оспореният общ административен акт е издаден и в съответствие с целта на закона, с оглед ограничаване опасностите за живота и здравето на гражданите предвид нарастването на броя на случаите на заразени от Африканска чума животни в близост до и в територията на Република България. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че спрямо заповед № РД 48-101/28.12.2018 година на министъра на земеделието, храните и горите не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 – т. 5 във връзка с чл. 184 от АПК, поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора на ответника по касация ще следва да бъдат присъдени своевременно поисканите от процесуалния му представител разноски в размер на 100. 00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като те следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя - Сдружение "Ловно сдружение Зеленка" със седалище с. Българево, общ. Каварна, област Добрич. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, във връзка с чл. 184 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,