Решение № 1598 от 14.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на С. Найденов, [ЕГН], срещу Решение 1746 от 14.10.2020 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 3066/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт Р-16001618007500-091-001/11.06.2019 г. на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите Пловдив, потвърден с Решение 530 от 16.09.2019 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността му за задължения за ДДС, за данък по чл. 42 ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски на СОМАТОСТРОЙ ЕООД, [ЕИК], в общ размер 53 613,50 лв. и лихви в общ размер 26 191,69 лв. С. Найденов е осъден да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 2 924,16 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно на основание чл. 209, т. 3 АПК, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че първоинстанционният съд в нарушение на материалния закон не е отчел факта, че данъчната администрация е приложила разпоредба, която не е била в сила към датата на настъпване на фактите. Съдът неправилно приел, че в случая са доказани предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като не е налице знание на управителя към момента на проявление на поведението му, че ще възникнат впоследствие публични задължения на дружеството, които възникнали с издаването на РА. Посочва, че в случая липсват доказателства, които да обосноват по недвусмислен и категоричен начин извода, че конкретното поведение на ревизираното лице е причината, довела до несъбирането на данъците. Излага съображения, че съгласно цитираната съдебна практика нормата на чл. 19 ДОПК изисква уникалност на причинно-следствената връзка между поведението на управителя на СОМАТОСТРОЙ ЕООД и невъзможността за събиране на публичните задължения, т.е. поведението на управителя да е единствената причина за невъзможността да бъдат събрани публичните вземания. Претендира отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на разноски по списък за двете съдебни инстанции. Ответната страна, Директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, след като обсъди твърденията на страните и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С оспорения пред първоинстанционния съд ревизионен акт е реализирана отговорността на С. Найденов на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК за непогасени публични задължения на СОМАТОСТРОЙ ЕООД, както следва: -за данък върху добавената стойност за данъчни периоди м.07, м.10 и м.12.2013 г., м.02., м.03, м.05, м.07, м.09 12.2014 г. и м.02.2015 г. в общ размер на 31 949,77 лв. и лихви в общ размер на 14 752,36 лв.; -за данък по чл. 42 ЗДДФЛ за периодите м.06-07.2013 г., м.06.2014 г. м.01.2015 г., м.03-11.2015 г. и м.01-05.2016 г. в общ размер на 3 374,17 лв. и лихви в общ размер на 1 489,98 лв.; -за вноски за ДОО като осигурител за периода м.12.2012 г. м.12.2014 г., м.02.2015 г. м.04.2016 г. в общ размер на 10 758,71 лв. и лихви в общ размер на 5 810,58 лв.; -за вноски за ДЗПО УПФ като осигурител за периода м.12.2012 г. м.04.2016 г. в общ размер на 3 070,85 лв. и лихви в общ размер на 1 622,47 лв. и -за вноски за ЗО като осигурител за периода от м.12.2012 г. до м.10.2016 г. в общ размер на 4 460 лв. и лихви в общ размер на 2 516,30 лв. Задълженията на СОМАТОСТРОЙ ЕООД са установени по подадените справки-декларации по ЗДДС и декларации обр. 6 за дължими осигурителни вноски на наетите по трудови правоотношения 11 лица. Касаторът е управител от 15.09.2010 г. и един от тримата съдружници до 26.11.2014 г. на СОМАТОСТРОЙ ООД, заедно с Н. Емин и К. Смаилов. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 04.12.2007 г. и дерегистрирано на 18.11.2015 г. поради установени обстоятелства по чл. 176 ЗДДС. Считано от 26.11.2014 г. (вписване в ТР на 02.12.2014 г.) след прехвърляне на дружествените дялове от капитала на СОМАТОСТРОЙ ООД от другите двама съдружници, дружеството става еднолично ООД. С решение на едноличния собственик на капитала от 06.01.2016 г. е прекратена дейността на дружеството, като прекратяването е вписано в ТР на 07.04.2016 г., а на 14.04.2016 г. е обявена покана до кредиторите и е назначен за ликвидатор С. Найденов. С Решение 485 от 31.08.2018 г. по дело 443/2018 г. на Окръжен съд Пловдив, дружеството е обявено в несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността/свръхзадлъжнялостта 31.12.2016 г. Установено е, че срещу СОМАТОСТРОЙ ЕООД е образувано изпълнително дело 16140012476/2014 г. за публични вземания към дружеството, като част от публичните задължения са заплатени в периода 2012 г. 2015 г., след което е пристъпено към публична продан на МПС, предмет на обезпечителна мярка. Около периода на извършване на изземването на запорираните МПС, с протоколи от 15 до 30, издадени в периода от 05.01.2015 г. до 25.03.2015 г. са върнати парични вноски на съдружниците в СОМАТОСТРОЙ ООД на обща стойност 216 000 лв. Между страните по делото е било спорно дали са налице условията по чл. 19, ал. 2 ДОПК, в приложимата за случая редакция, за ангажиране на отговорността на Найденов в качеството му на управител на СОМАТОСТРОЙ ООД във връзка с горепосочените парични плащания от касата на дружеството към бившите му съдружници. С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт, като приема, че задълженото лице е било управител на дружеството и по отношение на него са налице предпоставките на чл. 19, ал. 2 ДОПК (ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) за ангажиране отговорността на Найденов като управител на СОМАТОСТРОЙ ООД за задълженията на дружеството. Съдът споделя извода на органите по приходите, че от косвените доказателства в ревизионното производство е установено разпореждане с парични средства и недобросъвестност на Найденов. Съдът приема, че в случая е налице и причинно-следствена връзка между невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на дружеството и поведението на управителя С. Найденов, в резултат от което управителят носи отговорност за несъбраните задължения. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав не споделя изводите на административния съд, че са доказани предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК в приложимата редакция за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Към периода на настъпване на фактите, за които органите по приходите считат, че осъществяват състава на чл. 19, ал. 2 ДОПК м.01-м.03.2015 г. върнатите парични вноски на съдружниците в СОМАТОСТРОЙ ООД на обща стойност 216 000 лв. е действала редакцията на чл. 19 ДОПК, обн. ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.), ал. 2 от който гласи: Управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Очертаните от разпоредбата предпоставки за реализиране на отговорността на управителя предполагат той недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или да е отчуждил имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните и вследствие на това имуществото на задълженото лице да е намаляло, вследствие от което да не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. При доказване на тези елементи се носи отговорност по посочената разпоредба до размера на намалението на имуществото. Тежестта на доказване на предпоставките за реализиране на отговорността на лицето е на органите по приходите. В случая безспорно е установено, че касаторът е имал качеството на управител на дружеството към момента на извършените разпореждания с парични суми от касата на СОМАТОСТРОЙ ЕООД, поради което може да носи отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Не е доказано обаче недобросъвестното извършване на плащания в натура или в пари от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество на дружеството, включително предприятието, безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Тези действия трябва освен това да са довели до намаление на имуществото на задълженото лице, вследствие от което да не са погасени публичните задължения. Това е така, тъй като връщането на парични вноски на бившите към момента на плащането съдружници в СОМАТОСТРОЙ ООД на обща стойност 216 000 лв. няма как да бъде квалифицирано нито като скрито разпределение на печалбата, нито като плащане на дивидент, тъй като към вземането на решение за извършването му дружеството е с едноличен собственик и управител С. Найденов. Това действие не може да бъде квалифицирано и като безвъзмездно отчуждаване на имущество. Не е доказано и скрито разпределение на касовата наличност между вече бившите съдружници, както съгласно изложените мотиви приема административният съд. Както е отбелязано и в решението на директора на Дирекция ОДОП Пловдив и в съдебното решение, при анализа на заключението от изготвената съдебно-счетоводна експертиза, в счетоводните документи на СОМАТОСТРОЙ ООД са констатирани редица несъответствия. На с. 9 от решението на административния орган е посочено, че по отношение на наличните парични средства прави впечатление, че в ГФО за 2014 г. са отразени налични пари за 2 хил.лв. към 31.12.2014 г., а в отчета за 2015 г. като начално салдо на наличните парични средства е посочена сума 151 хил.лв.. Т.е. не е безспорно установено наличието на тези суми в касата на дружеството, за които са съставени документи, че са били изплатени, следователно не е безспорно установено извършено разпореждане с имущество, вследствие на което да са останали непогасени публичните задължения. Съгласно чл. 51 ДОПК, вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. В процесния случай, както от ревизиращите, така и от вещото лице при изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза е установена нередовност на счетоводството, вследствие на което началните и крайните салда на счетоводните сметки на дружеството не си съответстват. В случай, че се приеме, че такива суми са били налични в касата и са били платени, то предвид установената с влязло в сила съдебно решение начална дата на неплатежоспособност едва 31.12.2016 г. не може да се приеме, че единствено тези действия са довели до намаление на имуществото на задълженото лице, вследствие от което да не са погасени публичните задължения. Установено е, че към 31.12.2014 г. са били налице вземания към клиенти в значителен размер 82 хиляди лева, които органите по приходите посочват, че са били несъбираеми, без да са предприемани действия по изпълнение върху тях. С оглед изложеното настоящият състав намира за недоказан извода за наличие на причинно-следствена връзка между евентуалното недобросъвестно действие, намаляване на имуществото и непогасяване на задълженията. Предвид това първоинстанционният съд неправилно е приел, че фактическият състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК е осъществен и отговорността на Найденов е ангажирана незаконосъобразно. Това налага отмяна на решението на административния съд и отмяна на ревизионния акт. При този изход на делото на касатора следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер 11 103,44 лв. (държавна такса пред административния съд в размер на 10 лв., държавна такса пред касационна инстанция в размер на 638,44 лв., адвокатски хонорар пред административен съд 3 000,00 лв. и адвокатски хонорар пред касационна инстанция 7 035 лв.). Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, предвид претенцията за юрисконсултско възнаграждение в същия размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение,