Решение № 5 от 3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2206/2023 г.

Решение № 5 от 3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2206/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Албена Бонева Молителят обосновава молбата с твърдение, че решението е постановено по дело, образувано по касационна жалба на насрещната страна – "Х. 2018" ЕООД, която не била подписана от управителя на дружеството; приподписана е от адвокат с пълномощно, което не е подписано от управителя на дружеството. Поради всички тези съображения, съдът се е произнесъл по молба, подписана от лице без представителна власт. Също така, за проведеното открито съдебно заседание молителят не е бил редовно призован – публикация в ДВ за насроченото заседание във ВКС е в нарушение на чл. 48 ГПК, тъй като молителите са имали известен адрес, а и адвокат; получавали са съобщение на адреса си по делото. Ответникът по молбата "Х. 2018" ЕООД, чрез управителя Н. В. отговаря, че същата е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата е допустима - подадена от легитимна страна, срещу влязло в сила съдебно решение, ползващо се със сила на присъдено нещо. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Всяка страна по исков спор защитава своето субективно материално право и своите процесуални интереси. Отмяната по чл. 303 и чл. 304 ГПК предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на някое от основанията, уредени в хипотезите на цитираната норма. Производството е извънредно, а не извънинстанционна проверка за правилност на влязлото в сила съдебно решение. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са уредени три хипотези. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса и постановяване на законосъобразно решение. Поради това законът предполага, че страната не е могла да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна и за нея решението е неправилно. С отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се обезпечава правото на страната на защита по висящ процес, като се осуети опасността да бъде окончателно обвързана от силата на пресъдено нещо на неправилното решение и се даде възможност за законосъобразен краен резултат по материалноправния спор. Първото основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие. Второто основание е когато страната не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие. Последното основание за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК страната да не е могла да участва лично и/или чрез повереник за заседанието, за което е била призована, поради особените и непредвидени обстоятелства. Последните представляват такива пречки, които страната или повереникът не са могли да преодолеят. Такива могат да бъдат природни бедствия, внезапно заболяване, катастрофа и др. В случая се твърди нередовно призоваване на страната чрез ДВ за открито съдебно заседание в касационно производство пред ВКС и образуване на касационно производство по касационна жалба, подадена от противната страна по делото, чрез лице без представителна власт. Видно от данните по делото, В. К. А. и Е. Б. А., са били ответници в касационното производство по касационно гр. д. № 3098/2021 г., IV г. о. на ВКС. Касационно обжалване е допуснато по реда на чл. 288 ГПК с определение № 112/24.02.2022 г. След внасяне на определената държавна такса, с разпореждане от 16.03.2022 г. на председателя на IV г. о. на ВКС, делото е насрочено за открито съдебно заседание за 14.06.2023 г. от 10. 30 ч. Страните по делото, вкл. А., са надлежно призовани чрез обнародване в ДВ бр. 33.2.0022 г. на стр. 43, в съответствие с разпореденото в чл. 289 ГПК. Нормата е идентична с чл. 219д ГПК от 1952 г., отм., редакцията след ДВ бр. 124/1997 г., в сила от 01.03.1998 г., откогато е уредено касационното производство като редовна трета инстанция по граждански дела. Отклонение от правилото за призоваване на страните в касационно производство чрез обнародване в ДВ е предвидено при наличие на обстоятелства, които го налагат, каквито в случая нито се твърдят, нито се установяват. Това, че А. са имали процесуален представител поделото – адв. В. И., на която са връчвани призовки и съобщения по делото, не обуславя необходимост от отклонение от правилото за призоваване по чл. 289 ГПК, чрез обнародване в ДВ. Както е разяснено в решение № 3 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1/2010 г., 5-членен с-в, ГК, обстоятелството, че страната не е проверила предварително определената дата на насрочване на делото и не е изпълнила задължението си да следи публикациите в неофициалния раздел на "Държавен вестник", съобразно законоустановения способ за призоваване, сочи на проявена процесуална небрежност, не и на възпрепятстване на страната да вземе участие, лично или чрез надлежен представител, при водене на делото. Доводите на молителите във връзка с приложението на чл. 48 ГПК нямат отношение в случая. Второто основание за отмяна на влязлото в сила решение е поради "оспорване" на касационната жалба и адвокатско пълномощно, като подписани не от автора Н. В. – управител на търговското дружество – касатор, както и приподписването на касационната жалба от адвокат без надлежна представителна власт. В. К. А. и Е. Б. А. са имали възможност да направят възраженията си срещу автентичността на документите, съответно срещу редовността на касационната жалба, в касационното производство, в което са били надлежно конституирани като ответници, получили са преписи от касационната жалба, имали са възможност да се запознаят и с другите материали по делото, вкл. да възразят в открито съдебно заседание, за което, както стана ясно, са били надлежно призовани. След като не са го сторили, не могат да търсят ревизия на влязлото в сила решение по пътя на отмяната. В това извънредно като способ производство не могат да се упражняват права, които страната е имала възможност да реализира в редовния инстанционен контрол, но е пропуснала поради собствено процесуално бездействие; без значение е какъв е евентуалният порок на влязлото в сила решение. На второ място, подобно оспорване на документи, като неистински, е и недопустимо да се заявява в процедура по чл. 303 ГПК, независимо дали страната е имала възможност да го стори в инстанциите по същество. Неистинността на документ може да бъде основание за отмяна, само ако тази неистинност вече е била установена по надлежния ред, което означава установена неистинност на документа с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по посочените причини в НПК. Съгласно чл. 93, т. 6 НК неистински е този документ, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. С оглед на разликата в обхвата на понятието неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 НК и това, залегнало в гражданско процесуалното право, съответно в трайната практика на ВКС, включително и по приложението на чл. 231, ал. 1, б. в" ГПК (отм.) в разпоредбите на действащия понастоящем ГПК (ДВ бр. 59/20.07.2007 г.) в чл. 301, ал. 1, т. 2 ГПК, законодателят е предвидил възможност да се иска отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи "неистинност на документ". Употребата на понятието "подправен документ" в тази хипотеза е изоставено. Документ, върху който е основано решението по см. на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, съответно чл. 231, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), е не само този, въз основа на който е разрешен материалноправния спор, но и онзи, който обуславя наличието на процесуалните условия за съществуване и за надлежно упражняване на иска ( така и съдебната практика по приложението на разпоредбата в двете редакции). С т. 11 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, е уеднаквена противоречивата съдебна практика по въпроса допустимо ли е да се събират доказателства за установяване на твърдяното от молителя по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК нарушаване на правото му на участие в процеса, като е даден положителен отговор. Това разрешение не касае случаи на неистинност на документи, дори това да е твърдението на молителя, за да обоснове довода, че е била нарушено правото му на участие в процеса. За него уредбата е в чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая неистинност на двата посочени в молбата за отмяна документи не е установена с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. И накрая, без значение за отмяната по чл. 303 ГПК е дали действително касационната жалба е била подадена от името на насрещната страна по спора чрез субект, притежаващ представителна власт, съответно дали адвокатът, представлявал във ВКС тази страна, е бил надлежно упълномощен. Това е така, защото недопустимо е да се търси отмяна на влязлото в сила решение в защита на чужди процесуални права – арг. чл. 26, ал. 2 ГПК. Недопустимо е още и поради това, че както е изрично прието в т. 2 на ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност; целените с него правни последици, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, каквито А. не са. Нещо повече, по делото не се спори, че "Х. 2018" ЕООД (ответник по иска и касатор по касационно гр. д. № 3093/2021 г. на ВКС) е приело резултата по влязлото в сила решение, а сторените изявления по настоящото производство са по съществото си и форма на изрично писмено потвърждаване на извършените процесуални действия от името на юридическото лице по приключилото касационно дело. В заключение, производството по чл. 303 ГПК е извънредно и не подменя редовния инстанционен контрол. В него съдът не преценява допустимостта на влезлия в сила съдебен акт, нито правилността на фактическите и правни заключения на съда. Съгласно чл. 297-299 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за насрещните страни и техните правоприемници, които са длъжни да преустановят спора; недопустимо е разрешеният със сила на присъдено нещо спор да бъде пререшаван. Изключенията са строго и изрично определени. Производството за отмяна на влезли в сила решения е средство за извънинстанционен контрол и защита срещу решения, които са неправилни, но само поради някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 303 ГПК. С оглед на изложеното, молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, петчленен състав на гражданско отделение