Решение № 4331 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15466/2018 г.

Решение № 4331 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15466/2018 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. и по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Спасов срещу решение № 608/17.10.2018 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по административно дело № 691/2018 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Д. Спасов срещу Решение рег. № 315 з-96/3.07.2018 г., издадено от Началник на РУ Пещера при ОД на МВР Пазарджик с което е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие № 201703884778/26.09.2017 г., валидно до 25.09.2022 г. и е иззето огнестрелно оръжие – 1 бр. ловна гладкостенна пушка надцевка "ИЖ-27 М", кал. 12, № 9314060. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че съдът неправилно е достигнал до изводи, че са налице материално-правните предпоставки за постановяване на оспореният административен акт, тъй като е налице на първо място допусната от органа в административният акт незаконосъобразност между мотиви и решение, касаеща разлика в срока който се сочи че жалбоподателят е престоял в психиатрично заведение. На второ място не е взето от съда в предвид, че няма как за срок от три дена прекаран в психиатрия да се постави такава тежка диагноза на жалбоподателя, което е довело до издаване на обжалваният акт и на трето място се сочи, че са представени доказателства пред съда, невзети в предвид при постановяване на акта, че жалбоподателят няма предишни провинения, не е осъждан, нито има висящи наказателни дела. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени оспорвания административен акт на началника на районното управление. Ответникът по касационната жалба - Началникът на РУ-Пещера при ОД на МВР Пазарджик, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи се, че съдът е постановил обжалваният акт след изясняване на фактите от значение за правния спор, като е изложил подробни аргументи за извършените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение изискването на чл. 236, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и тези изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че жалбоподателя се е явил в РУ Пещера и е предал личното си ловно оръжие, като след извършена справка от началника на РУ Пещера до ДПБ се установило, че лицето било хоспитализирано в ДПБ Пазарджик на 2.03.2018 г., с диагноза "Други психични и поведенчески разстройства, предизвикани от употребата на алкохол" и е изписан на 5.03.2018 г. На 3.07.2018 г. е издадено оспореното решение, в чийто мотиви органът е посочил, че с настаняване на жалбоподателя за лечение в ДПБ Пазарджик за периода от 2.03. -5.03.2018 г., с диагноза "Други психични и поведенчески разстройства, предизвикани от употребата на алкохол" е възникнало основанието на чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ, поради което и е отнето притежаваното разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и то е иззето. Въз основа на така установеното съдът приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административно-производствените правила. Приел, че е спазен и материалният закон - чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ, като при така поставената на жалбоподателят диагноза, свързана с наличие на психично заболяване, законодателят императивно е предвидил това като правоизключващ юридически факт, относно възможността за извършване на дейности под режима на ЗОБВВПИ. Съдът е посочил още, че съгласно чл. 213, ал. 1 от ЗОБВВПИ при издаване на разрешение по чл. 155 за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия или при прекратяване на разрешението, поради прекратяване на дейността на лицето, органите по чл. 152 от с. з. изземват с протокол по образец съответното оръжие, което е извършено с оспореното решение. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспореният административен акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Правоотношенията по издаване на разрешенията за носене, употреба и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси са специфични обществени отношения, регулирани от специалния закон. Същият предвижда разрешителен режим за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и възлага контрола върху него на компетентния административен орган. Въведените строги специфични правила за придобиване и боравене с огнестрелно оръжие са насочени към елиминиране и максимално ограничаване на възможността за увреждане на трети лица или самонараняване. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ разрешение за придобиване, носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия не се издава на лице, което страда от психическо разстройство т. е. касае е се за психическо заболяване. Кога е налице психично заболяване са компетентни да определят съответните специалисти. В случая на 2.03.2018 г. касаторът е диагностициран с диагноза "Други уточнени психични и поведенчески разстройства, предизвикани от употреба на алкохол". По делото са приети и неоспорени писмени доказателства – официални документи, които установяват фактическите обстоятелства дали основание на административния орган да постанови обжалвания отказ. Представената по делото епикриза /л. 35 и медицинско удостоверение /л. 16 не са били оспорени от жалбоподателя и като официални свидетелстващи документи се ползват с обвързваща формална и материална доказателствена сила, не само по отношение на съда, но и по отношение на административния орган. Решаващият съд е тълкувал правилно релевантната правна норма и я приложил към неоспорените факти, за установяването, на които се е позовал на представените по делото доказателства. Това прави релевираните от касатора отменителни основания неоснователни, а обжалваното съдебно решение - правилно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът установи, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са доводите, че е налице противоречие между формираните в обжалваният административен акт мотиви и диспозитив, касаещ посочването на срока на настаняване на жалбоподателя за лечение тъй като посочването на грешният период не е в мотивите към обжалваният акт, а в описателната част на акта и се дължи на техническа грешка. Изрично в мотивите към обжалваният административен акт, издателят посочва че е настъпило обстоятелство по чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ поради настаняване на лицето за лечение в ДПБ за периода 2.03. -5.03.2018 г. т. е. не е налице разминаване между мотивната част на акта и диспозитива му. Наличието на грешка в описателната част на обжалваният административен акт не води до неговата незаконосъобразност. Останалите наведени доводи са ирелевантни за спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение