Решение № 6330 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14107/2009 г.

Решение № 6330 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14107/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е образувано по жалба на Ахмед Халаф Али, гражданин на Ирак, против решение № 478/12.10.2009 г. на председателя на ДАБ като постановено в нарушение на приложимия материален закон. Процесуалният представител на ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок жалба е неоснователна. С обжалваното административно решение на жалбоподателя е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по изложени от административния орган подробни съображения за липса на основанията, предвидени в разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Решението е издадено от компетентния по чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ административен орган в изискуемата се писмена форма и изложени правни съображения за липсата на материалноправните предпоставки на приложимия материален закон. От проведените интервюта с жалбоподателя е видно, че жалбоподателят напуска легално Ирак през м. април 2009 г. с двамата си братя и влизат в България нелегално без национални документи. Жалбоподателят мотивира молбата си за статут на бежанец с общото положение в Ирак. Като допълнителна причина изтъква, че баща му е бил умит в армията на Махди през 2006 г. като брат му Ибрахим е получил заплашително писмо, което жалбоподателят не е виждал, но това е причината, поради която решават да напуснат страната. Други причини за напускането на страната в интервюто не е посочил. Законосъобразни са изводите на административния орган, че за жалбоподателя не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Той не е преследван поради принадлежност към раса, религия, националност, социална група или политическо мнение. Същият няма основание и за хуманитарен статут по критериите на чл. 9 ЗУБ, тъй като няма тежки и лични заплахи срещу живота или личността му. Видно е от справка с вх. № 612/26.02.2009 г., че понастоящем на територията на Ирак властта се упражнява от легитимно правителство, което се подпомага в дейността си от коалицията на международни въоръжени сили като приетата през 2005 г. конституция гарантирането на спазването на основните човешки права на населението на страната. От информацията в становище на МВнР с вх. № 2122/20.07.2009 г. е видно, че цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа на общоприетите критерии и дефиниции, не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. В момента отсъстват основания към който и да било район или провинция на страната да се приложи квалификация за наличие на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт". При тази информация се обуславя извода, че жалбоподателят не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. По изложените съображения, Върховният административен съд, III отделение