Решение № 9862 от 20.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14020/2008 г.

Решение № 9862 от 20.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14020/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Руси Димитров Дюлгеров от гр. Варна, против решение № 101 от 19.02.2008 г., постановено от Варненския окръжен съд, административно отделение, II състав по адм. д. № 2023/2004 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че неуведомяването на жалбоподателите по чл. 7 от ЗАП (отм.) и нарушението на чл. 11 от същия закон не са съществени и не влияят на правото им на защита. Касаторът твърди, че предоставянето на права върху имоти държавна собственост е по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.) и този ред е спазен със заповед № 695/16.05.1980 г. и заповед № 820/15.05.1981 г. за определяне на места за лодкостоянки. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и двете оспорени заповеди на кмета на община Аксаково като незаконосъобразни и претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответниците - кметът на община Аксаково и Благой Панайотов Филчев не изразяват становища по касационната жалба. Заинтересованите страни - Красимир Иванов Маринков, Марчо Панайотов Джамбазов, Александър Христов Димитров, Борис Дончев Илиев, Васил Дойчев Димитров, Димитър Дойчев Георгиев, Енчо Янков Великов, Фани Иванова Аврамова, Ивайло Иванов Аврамов, Иванчо Марков Люцканов, Мария Недева Димитрова, Димитър Николов Стефанов, Николай Николов Стефанов, Никола Петров Попов, Дочка Джурова Петрушева, Димитър Стоянов Петрушев, Стоян Георгиев Георгиев, Христо Петков Цанев, Красимир Иванов Куртев, Симеон Тодоров Семов, Велико Иванов Желязков, Людмила Стоянова Илиева, Николина Петрова Парушева, Ани Тодорова Иванова, Живко Тодоров Парушев, Мария Василева Семова, Стефан Тодоров Семов, Десислава Тодорова Йорданова, Агоп Гарабед Папазян, Веселин Мирчев Пенчев, Нина Викторова Кънчева, Димитър Стоянов Кънчев и "Златни пясъци" АД не заявяват мнение по касационната жалба. Заинтересованата страна - "РВБ" ЕООД, гр. Варна оспорва касационната жалба чрез управителя Михаил Астаркин и упълномощен адв. Росица Маврова, които в съдебно заседание и с писмено становище, пледират за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на направените в настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отмяна на съдебното решение, защото е основателно възражението, че неправилно окръжният съд е приел, че неизвестяването на жалбоподателя за образуването на административното производство не се явява съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на решението. С допускането му е нарушено правото на защита, което по смисъла на чл. 7, ал. 2 и чл. 11 от ЗАП (отм.) винаги води до неговата отмяна, тъй като е съществено. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Руси Димитров Дюлгеров от гр. Варна е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 101 от 19.02.2008 г. е отхвърлена жалбата на Благой Панайотов Филчев срещу заповед № 298/12.07.2004 г. на кмета на община Аскаково, с която е иззет от Марчо Панайотов Джамбазов, Красимир Иванов Маринков, Александър Христов Димитров, Агоп Гарабед Папазян, Борис Дончев Илиев, Веселин Мирчев Пенчев, наследници Дойчо Георгиев, наследници на Никола Димитров, Никола Петров Попов, наследници на Стоян Петрушев, Стоян Георгиев Георгиев, Благой Филчев, Христо Петков Цанев и Красимир Иванов Куртев, ползващи част от имот № 003004 без правно основание, като са поставили рибарски бараки и е предоставен имот № 003004, находящ се в м. "Кокар бунар", землището на с. Осеново, обл. Варненска, възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение № 11725/04.03.1996 г. на ПК - Аксаково на наследници на Георги Панайотов, с обща площ 1.976 дка. - изоставена нива по скица № К01266/11.11.2002 г. Освен това Варненският окръжен съд е отхвърлил жалбата на Иванчо Малков Люцканов срещу заповед № 297/12.07.2004 г. на кмета на община Аксаково, издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, с която е наредено да се изземе от Марчо Панайотов Джамбазов, Александър Христов Димитров, Агоп Гарабед Папазян, Борис Дончев Илиев, Веселин Мирчев Пенчев, наследници Дойчо Георгиев, Енчо Великов, наследници на Иван Иванов, Иванчо Люцканов, наследници на Никола Димитров, Никола Петров Попов, Стоян Кънчев, Людмила Илиева, наследници на Стоян Петрушев, Стоян Георгиев Георгиев, Благой Филчев, Христо Петков Цанев, Красимир Иванов Маринков и Красимир Иванов Куртев, ползващи част от имот № 003005 (в диспозитива на решението е допусната грешка в изписването, като погрешно е вписано № 003004, която ЯФГ следва да се отстрани от ВОС след постановяване на настоящото решение) без основание, като са поставили рибарски бараки и е предоставен имот № 003005, находящ се в м. "Кокар бунар", землището на с. Осеново, обл. Варненска, възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение № 11726/27.06.1995 г. на ПК - Аксаково на наследници на Никола Панайотов, с обща площ 1.669 дка. - изоставена нива, по скица № КО1410/20.05.2003 г. За да достигне до този резултат Варненският окръжен съд е приел, че оспорените заповеди са издадени от компетентни органи при спазване на всички изисквания, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, с която е регламентирано особено административно производство, при което носителят на административна власт - кметът на общината издава заповед и извършва определени действия при установена липса на правно основание за ползване на земеделския имот и ако владеещият имота не докаже по съответния ред правото си на владение. Първоинстанционният съд е преценил, че в конкретния случай са налице трите кумулативно формулирани от законодателя условия за осъществяване на процедурата по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ - искане, отправено до компетентния административен орган от лица с възстановено право на собственост върху земеделски имот, ползване на същия имот от трети лица и това ползване да е без правно основание. По делото изведен верен и обоснован извод, че посочените предпоставки са налице по отношение на двата оспорени административни акта. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и данните по делото, е произнесено законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е преценил, че по отношение на заповед № 298/12.07.2004 г. не следва отново да се обсъжда наличието на визираните предпоставки в нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, защото с влязло в сила решение от 29.04.2003 г. на Варненския окръжен съд по адм. д. № 1290/2009 г., оставено в сила с решение № 636/27.01.2004 г. по адм. д. № 8967/2003 г. на ВАС, този въпрос е разрешен със сила на пресъдено нещо. Посочените съдилища вече са приели, че изискванията на закона за издаване на такава заповед по отношение на имот № 003004 са осъществени, отменил е отказа на кмета на община Аксаково и е задължил последния да издаде заповед по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд правилно е установил, че заповед № 298/12.07.2004 г. е издадена в изпълнение на горепосочените съдебни решения и като такава, тя е законосъобразна. Относно заповед № 297/12.07.2004 г. обжалваното решение съдържа правилни мотиви за наличие на всички изискуеми предпоставки за издаване на заповед по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Между страните няма спор относно обстоятелството, че наследниците на Никола Панайотов се легитимират като собственици на спорния имот № 003005, находящ се в м. "Кокар бунар", землището на с. Осеново, обл. Варненска, който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение № 11726/27.06.1995 г. на ПК - Аксаково, с обща площ 1.669 дка. - изоставена нива, по скица № КО1410/20.05.2003 г., и че същият имот се ползва от лицата, вписани в заповед № 297/12.07.2004 г. като ползватели, които са изградили рибарски бараки от лодкостоянка "Френклиман". Основният спорен въпрос в случая е относно наличието на правно основание за ползването на процесния имот. Както в първоинстанционното производство, така и в касационното производство жалбоподателите се позовават на заповед № 695/16.05.1980 г. и заповед № 820/15.05.1981 г., като твърдят, че с тях се определят на места за лодкостоянки. Настоящият съдебен състав констатира, че сочената заповед № 695/16.05.1980 г. не е представена и не е приета като доказателство по делото, поради което съдът не е запознат със съдържанието й и касаторът не може да се ползва от нея. По отношение на заповед № 820/15.05.1981 г., първоинстанционният съд правилно е преценил, че не съдържа информация относно предоставяне на надлежно право на ползване на конкретните адресати на заповедта за изземване по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Визираната заповед № 820/15.05.1981 г. съдържа т. 1 и т. 2, но и от двете не може да се извлече извод относно правнорелевантното обстоятелство на кое лице какви права точно права са предоставени. От съществено значение в конкретната хипотеза е, че по силата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят с влизане в сила на ЗСПЗЗ, е прекратил правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани по силата на Президиума на НС, на ДС и на МС. В случая жалбоподателите не се легитимират с предоставени права с актове на Президиума на НС, на ДС и на МС и спрямо тях не е осъществена процедурата по § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Относно възражението, релевирано в касационната жалба, против изводите на Варненския административен съд за липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесните заповеди, настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно. Касаторът развива тезата, че неуведомяването на жалбоподателите по чл. 7 от ЗАП (отм.) и неизпълнението на чл. 11 от същия закон са нарушения, които във всички случаи изискват отмяна на административните актове само на това формално основание. Решаващият съдебен състав не споделя това становище, защото както в чл. 41, ал. 3 от ЗОП (отм.), така и в сега действащата норма на чл. 146, т. 3 от АПК е регламентирано, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила представлява основание за отмяна на оспорения акт, а само това което е съществено. Съобразно постоянната и непротиворечива съдебна практика по този въпрос, съществено нарушение е това, което е причинило лишаване от право на осъществяване на защита на заинтересованото лице. В случая такова нарушение не е налице, защото всички доказателства, с които са разполагали жалбоподателите, са могли да бъдат представени в съдебното производство, като не е съществувала никаква пречка за осъществяването на процесуалната им защита. Следва да се има предвид и факта, че заповед № 298/12.07.2004 г. е издадена в изпълнение на влезли в сила съдебни решения, поради което след връщане на делото на административният орган, той не е бил длъжен да започва ново административно производство, а да продължи висящото производство с издаване на надлежна заповед, като на адресатите на заповедта им е било известно това обстоятелство, защото те са страни в проведеното и приключило съдебното производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. Относно искането на заинтересованата страна "РВБ" ЕООД, гр. Варна за заплащане на направените в настоящата инстанция разноски, съдът счита, че също следва да се отхвърли, защото не са представени доказателства за реално направени по делото разноски от това дружество - в приложеното адвокатско пълномощно не е вписана сума за договорено и внесено адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение