Решение № 4648 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 37/2018 г.

Решение № 4648 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 37/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. МОХАМАД [гражданство], срещу Решение № 752 от 16.11.2017 г., постановено по адм. д. № 850 по описа за 2017 г. на Административен съд – Хасково, с която и е отказано предоставянето на хуманитарен статут и статут на бежанец. Релевират се всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати от състава на АС - Хасково нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател, при постановяване на съдебния акт, предмет на контрол, съдът неправилно е приложил Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-465/07 и е приел, че на цялата територия на Сомалия не е налице безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Неправилни са направените от съда изводи въз основа на приложената по делото справка за обстановката в страната на произход на Х. Мохамад доколкото, според ответника, се касае за огромна хуманитарна криза в тази африканска страна, която криза се задълбочава в последните години, но тя се дължи на фактори, които не се обхващат от разпоредбите н на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Съдебният акт не е мотивиран. Предвид изложеното се иска отмяната на решението. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалбоподателка не се представлява. Представя се писмено становище от адв. Манолов, който от негово име поддържа жалбата. По същество иска нейното уважаване. Ответникът - Председател на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрск. Минкова, представя в съдебно заседание докладна записка от която е видно, че Х. Мохамад е напуснала самоволно РПЦ-Харманли и е в неизвестност. Поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Приема, че са обосновани и в съответствие с материалния закон изводите на съда в мотивите на решението за липсата на основания за прилагане на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, с оглед установената бежанска история. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че преценката на председателя на ДАБ относно липсата на предпоставките за предоставяне на бежански или хуманитарен статут е правилна. Съдът е съобразил, че касаторката не е посочила данни и не твърди наличието на тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, както и такива за изтезания, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ), нито пък такива по смисъла на чл. 8, ал. 1 от същия закон. Изнесените от касаторката причини да напусне страната не обосновават основателен страх от преследване, поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Приел е, че не се установява на територията на Сомалия да има прояви на въоръжени сблъсъци или въоръжен конфликт, който да обхваща територията на страната и да създава опасност за граждански лица. Решението предмет на съдебен контрол, е правилно. Неоснователни са възраженията на касационната жалбоподателка за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. От доказателствата, събрани в хода на административното и съдебното производство, не се установява Х. Мохамад да е била подложена на преследване, упражняване на физическо насилие и обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. В обясненията си в съдебно заседание, касаторката излага факти за извършено спрямо нея опит за изнасилване и за нанасянето на телесни вреди, но както правилно е посочил и съда, те следва да се определят като криминален акт спрямо нея, но не и като преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. В интервютата касаторката и посочила, че целта й е да стигне до Германия, т. е. целта й е търсене на по-добър стандарт на живот, но не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. От бежанската й история става ясно, че тя нито е арестувана, нито осъждана в държавата си по произход. Въз основа на бежанската история на чужденката първостепенния съд е направил правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1, от ЗУБ. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. В конкретния случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сомалия поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на решаващия съд, че за касаторката не са налице предпоставките на специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Видно от събраните от органа данни за положението в Сомалия, не се установява на територията на тази страна да има прояви на въоръжени сблъсъци, нито са налице данни за проява на такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната на оспорващата, които в значителна степен да създават състояние на несигурност в тази страна, включително и да има прояви на насилие, в резултат на които да загиват граждански лица. Вярно е, видно от приложената на л. 18 справка за общото положение в Сомалия, че все пак са налице единични самоубийствени атентати, но правителството полага усилия за овладяването им. Ето защо правилно положението в Сомалия не е определено от органа, като такова на въоръжен конфликт, който да достига такава степен на безогледно насилие, по отношение на което да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.);. Проблема в страната по-скоро е от наличието на хуманитарна криза и потенциален глад водещи до лоши условия за живот на населението като цяло, въпреки усилията на правителството за преодоляването на проблема чрез търсене на международна помощ от всички заинтересовани страни. Следва да се отбележи, че съдът е изложил подробни мотиви, анализирал е събраните доказателства, направил е обосновани изводи, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. С оглед изложеното първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено в съответствие с приложимия материален закон, при липса на твърдяните в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение