Решение № 6269 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4662/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Р. Г. от гр.София чрез процесуален представител-адв. Чакалов срещу решение 528 от 31.01.2023 г., постановено по адм. д. 11185 от 2021 г., по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане от 30.09.2021 г. на П. Т. К. на длъжност К.О. при 03 ср. ОСПС - Столична дирекция на вътрешните работи СДВР), гр. София. С цитираното разпореждане на основание чл. 64 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и в изпълнение на възложените правомощия по опазване на обществения ред , е разпоредено на В. Г. , от гр. София, да не нарушава обществения ред, да спазва законите в Република България и да не се саморазправя с лицето С. В. И., а спорните въпроси да решава по законоустановения ред. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът полицейски служител при ОСПС- СДВР-София, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореното пред него разпореждане е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, в съответствие с изискването за форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му. Решението е правилно. Споделят се изводите на АССГ, че разпореждането е издадено от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, и е материално законосъобразно. В случая полицейските органи са били изпратени на адрес в гр. София/[улица]/ по сигнал за съдействие на общински служители във връзка с разполагаемост на паркинг елементи. От приетите по делото доказателства се установява, че полицейския орган е действал по сигнал за възникнал скандал между лица, т. е. в хипотезата на чл. 64, ал. 1 ЗМВР при изпълнение на възложените му функции по опазване на обществения ред, като предвид установените от него факти на място, чрез снетите обяснения на присъствалите и лица и представените от тях документи, полицейския орган е предприел при необходимост предвидените в ЗМВР мерки по недопускане нарушение на обществения ред чрез възпрепятстване от страна на Г. общински служители да извършват действия по разполагаемост на паркинг елементи. Не се кредитират доводите в касационната жалба. С оглед посочените по-горе данни е достатъчно оспорения акт да е мотивиран с изпълнение възложени правомощия по опазване на общественият ред, което в процесния случай е сторено. Противно на тезата на касатора, в случая действията на полицейския орган са осъществени при спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна, като по делото няма данни, че с издаване на разпореждането не са зачетени или гарантирани на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Установено е наличието на скандал свързан с демонтаж на паркинг елементи. В тази връзка полицейския служител по опазване на обществения ред е разпоредил на лицата / В. Г. и С. И. / да спазват обществения ред и да не се саморазправят помежду си. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение