Решение № 7644 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1833/2010 г.

Решение № 7644 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1833/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение "ТДКЦ" ЕООД (абревиатура на фирмата "Транспортен диагностично - консултативен център"), гр. Бургас, срещу Решение № 59 от 21.12.2009 г. по адм. дело № 383/2009 г. на Административен съд - гр. Русе. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Русенският административен съд е отхвърлил оспорването на "ТДКЦ" ЕООД срещу писмена покана изх. № 29-04-707 от 11.09.2009 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Русе, с която е поставено началото на производство за събиране на сумата 422,36 лв., с която лечебното заведение е превишило определените му регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2008 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че с чл. 42 и чл. 43 на индивидуалния договор, сключен от жалбоподателя и Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. (договор № 18-0362 от 07.02.2008 г.), са установени правила и рамки, в които лечебното заведение може да назначава специализирани медицински дейности (СМД) и медикодиагностични дейности (МДД) за сметка на бюджета на НЗОК и излизането извън тези рамки е за сметка на лечебното заведение, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК е приела да финансира. Този извод на Русенския административен съд е правилен, а касационната жалба е неоснователна. Основният довод, инвокиран с тази жалба, е за отпаднало материалноправно основание за издаване на оспорената писмена покана, защото с Решение № 13623 (от 10.12.2008 г. по адм. д. № 10382 от 2008 г.) на ВАС, обн., ДВ, бр. 1 от 2009 г., била обявена нищожност на Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса (УС на НЗОК) и в частност на т. 173, въвеждаща правило за определяне на броя на регулативните стандарти за специализираните медицински и медико-диагностичните дейности. Този довод е неоснователен. От съдържанието на мотивите, изложени към оспорената от касационния жалбоподател писмена покана е видно, че тя изрично е основана на т. 441 от Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК, според която контролът по изпълнение на регулативните стандарти за третото и четвъртото тримесечие на 2008 г. се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД-2006), като за целта се извършва проверка и за резултатите от нея, освен финансов протокол, се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006. Това правило в случая е спазено, за резултатите от проверката е съставен финансов протокол № 6046 от 15.06.2009 г. и протокол за неоснователно получени суми № 6047 от същата дата, а на лечебното заведение е дадена възможност да се запознае с тези протоколи и да направи възражения по тях. Останалите доводи в касационната жалба не са съобразени с Решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционния съд, на което е основана и константната вече съдебна практика, че специализираните медицински дейности и медико-диагностичните дейности могат да бъда изпълнявани безплатно за гражданите само до размера на утвърдените със съответния закон за бюджета на НЗОК средства. Превишението на тези средства представлява неоснователно плащане и е щета за НЗОК, която следва да бъде поправена от лицата, станали причина за това превишение. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,