Решение № 18 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3359/2013 г.

Решение № 18 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3359/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпили касационни жалби от М. Д. Г., чрез пълномощника адв. проф. д-р К. М. и от Национално музикално училище/НМУ/ "Л. П.", чрез пълномощника адв. К. Г. срещу решение № 571/28.01.2013 г. по гр. д. № 13232/2012 г. на Софийски градски съд, IV-а въззивен състав. Ищцата М. Д. Г. обжалва решението на въззивния съд в частите, с които е възстановена на длъжността "учител" с код по НКПД 2320 5006, вместо на заеманата преди уволнението длъжност "преподавател по солфеж", както и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата от 2 700 лв. до претендирания размер от 3 186 лв. Ответникът обжалва решението на въззивния съд в частите, с които са уважени исковете, предявени от ищцата по чл. 344, ал. 1, т. 1-т. 3 КТ, т. е. решението е обжалвано изцяло. Страните поддържат оплаквания за неправилност, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, като оспорват взаимно касационните си жалби. С определение № 999/09.10.2013 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението, поради вероятност да е произнесено по нередовна искова молба, в съответствие с разрешенията дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК. Върховният касационен съд, състав на III г. о. установи по делото следното: С обжалваното решение е отменено решение № II-78-191/28.06.2012 г. по гр. д. № 17221/2012 г. на Софийски районен съд, 78 състав в частите, с които са отхвърлени предявените от ищцата искове по чл. 74, ал. 4 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, както и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ до размер на сумата 2 700 лв. и вместо това е постановено прогласяване недействителността на клаузата за шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя по допълнително споразумение № 207/20.09.2011 г. на основание чл. 74, ал. 1 КТ, признато е за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № I-027/19.03.2012 г. на работодателя, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "учител теоретично обучение" с код НКПД 2320 5006 и е присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа в периода от 19.03.2012 г. -19.09.2012 г. в размер на сумата 2 700 лв. За да постанови своя съдебен акт въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността "учител", код НКПД 2322-6004 при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, до завръщане на титуляра. По време на изпълнението на този договор се явила на конкурс, проведен от ответника, за длъжността "преподавател по солфеж и елементарна теория на музиката", който спечелила, но протоколът на конкурсната комисия от 13.09.2011 г. с резултата не й бил връчен. Поради невръчването и тъй като не е бил спазен двуседмичния срок по чл. 96, ал. 1 КТ за постъпване на работа, въззивният съд е направил извод, че трудовото правоотношение на ищцата не е възникнало от конкурса, тъй като не е осъществен сложния фактически състав за възникването му. Седмица след провеждането му, тя сключила допълнително споразумение № 207/20.09.2011 г. към първоначалния трудов договор, в което е посочено, че заема длъжността "учител теоретично обучение" с код по НКПД 2320 5006 и че трудовият договор се сключва за неопределено време, със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя. Независимо че като основание за сключване на споразумението е посочено успешно издържан конкурс за щатен преподавател, въззивният съд е счел, че същото няма характер на такова по чл. 107 КТ, а е по чл. 119 КТ, в съответствие с посоченото в него. Тъй като няма реална промяна в заеманата длъжност, е намерил клаузата за изпитателен срок за недействителна, като противоречаща на чл. 70, ал. 5 КТ Приел е, че посочената в заповедта за уволнение длъжност "учител теоретично обучение" е сходна със заеманата по първоначалния договор за заместване и различна от конкурсната длъжност. Направил е извод за основателност на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и е възстановил ищцата на длъжността "учител теоретично обучение" с код НКПД 2320 5006,посочена в допълнителното споразумение, тъй като за длъжността "преподавател по солфеж", въпреки спечеления конкурс, няма надлежно сключен договор. Ищцата е сезирала съда с искова молба, в обстоятелствената част на която е поддържала, че по време на действието на сключен между нея и ответника, на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, трудов договор за длъжността "учител", се явила на обявен от работодателя конкурс за длъжността "преподавател по солфеж", който спечелила. На основание спечеления конкурс, на 13.09.2011 г., между нея и ответника било създадено трудово правоотношение, като длъжността по него е "преподавател по солфеж" и от този момент трудовоправното й положение се определя от трудовото правоотношение, възникнало от конкурс, а не от предишния срочен трудов договор. За него счита, че е приключил своето действие. Същевременно е поискала установяване недействителност на клауза за шестмесечен изпитателен срок в допълнителното споразумение № 207/20.09.2011 г. именно към трудовия договор. Ищцата е твърдяла, че вече заема длъжността "преподавател по солфеж". Същевременно е поискала да бъде призната за незаконна и да бъде отменена заповед № 1-027/19.03.2012 г. на работодателя, с която е прекратено трудовото й правоотношение на длъжност "учител теоретично обучение" с код по НКПД 2320 5006, която е посочено, че заема и в допълнителното споразумение. При така твърдяните обстоятелства в исковата молба, въззивният съд е следвало да проведе производство по чл. 129 ГПК, с оглед отстраняване на противоречията между тях и петитума. Изложените в обстоятелствената част фактически твърдения следва да са ясни и логически свързани, а петитумът от своя страна също трябва логически да следва от изложените фактически твърдения. Всеки предявен иск трябва да е с ясно и конкретно съдържание, съобразно предвиденото в закона . Така ответната страна и съдът могат да направят преценка по допустимостта и основателността му. Когато нередовността се изразява в несъответствие между основание и петитум, възниква невъзможност да се индивидуализира спорният предмет по делото. При наличие на такова несъответствие съдът е длъжен, на основание чл. 129, ал. 1 и 2, вр. чл. 127, т. 4 и 5 ГПК, да предостави възможност на ищеца да отстрани тази нередовност . В противен случай той не би могъл да определи предмета на делото и границите на решаващата си дейност. В случая неотстраняването на тези нередовности е довело до уважаване на иска за обявяване клаузата за шестмесечен изпитателен срок за недействителна поради противоречието й с чл. 70, ал. 5 КТ, а не както е поискано в исковата молба- като противоречаща с правилата уреждащи трудовите правоотношения, възникнали от конкурс. Като не е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил своя съдебен акт по нередовна искова молба, в противоречие с някои от разрешенията дадени с т. 4 на ТР ОСГК № 1/17.01.2001 г. на ВКС на РБ, които не са загубили своята стойност на задължителна практика, поради това, че са насочени към разрешаване на въпроси относими общо към характера и спецификата на въззивното производство и съответно приложими и към процесуалния ред по действащия ГПК и на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013.- т. 5. С оглед тези разрешения, постановеното от въззивния съд по нередовна искова молба решение като недопустимо, следва да бъдат обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да проведе производство по чл. 129, ал. 2 от ГПК, със задължителни указания за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127 ГПК . Проверката по допустимостта на постановения съдебен акт, предхожда тази по основателността на жалбите и след констатация за това, че постановеният съдебен акт е недопустим, съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да разгледа направените в тях оплаквания. По исканията за разноски следва да се произнесе въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК . Поради изложеното ВКС, състав на III г. о.