Решение № 9172 от 26.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12745/2015 г.

Решение № 9172 от 26.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12745/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - гр. С., против решение № 358/30.09.2015 г., постановено по адм. дело № 600/2015 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново, с което е отменена заповед № 404/15.07.2015 г. на директора на дирекция "СП" - гр. С. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че отказът за предоставяне на целева помощ за закупуване на акумулаторна инвалидна количка е постановен въз основа на точно приложение на закона, тъй като в колона 5 на т. 12, б. "б" от Приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания /ППЗИХУ/ е предвидено, че акумулаторна количка не може да бъде отпускана едновременно с рингова такава, а в случая на лицето е била отпусната рингова количка през 2013 г. и нейният експлоатационен срок не е изтекъл. Касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответната страна по касационната жалба - Д. Х. Л. от гр. С., не е изразила становище. Изпратеното по делото писмено становище от същата, чрез пълномощника й Г. А. Л. не е подписано, поради което не следва да бъде обсъждано. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. В. Търново е отменена заповед № ДСП 404/15.07.2015 г. на директора на дирекция "СП" - гр. С., потвърдена с решение № РДСП 14-28/7.08.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ - гр. В. Търново и преписката е изпратена на директора на дирекция "СП" - гр. С. за ново произнасяне по подаденото от Д. Х. Л., чрез упълномощения й съпруг Г. А. Л., заявление - декларация вх. № СП-08-292/6.08.2015 г., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорената заповед незаконосъобразно е отказано отпускане на целева помощ на Д. Л. по чл. 44, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/, във връзка с чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ, тъй като жалбоподателката отговаря на всички условия, предвидени в т. 12, б "б", вр. т. 12, б. "а" от Приложение № 7 към 40, ал. 1 ППЗИХУ за предоставяне на акумулаторна инвалидна количка - частична /пълна парализа на долни крайници или други увреждания, при които самостоятелното придвижване е невъзможно и увреждане и на горните крайници, което не позволява самостоятелно ползване на рингова инвалидна количка. Наличието на такива обстоятелства е установено с медицински протокол от специализирана ЛКК по профила на заболяването, чиято истинност не е оспорена пред съда. Този протокол е издаден на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 ПУОРОМЕРКМЕ, тоест за да послужи за снабдяване с медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения и в него изрично е посочено, че лицето има нужда от акумулаторна инвалидна количка поради наличие на промени в опорно-двигателния апарат, довели до невъзможност за ползване на друго помощно техническо средство. Съдът е приел за неправилен единствения мотив на административния орган да откаже отпускането на акумулаторна количка, за това че не се допуска едновременно отпускане на рингова и акумулаторна количка, а през 2013 г. вече е била отпусната рингова количка, чийто експлоатационен срок не е изтекъл. В тази връзка съдът е развил съображения, че органът не е съобразил спецификата на обществените отношения, регламентирани със ЗИХУ и ППЗИХУ, а оспорената заповед е постановена в нарушение на целта на закона. Обжалваното съдебно решение е правилно. Същото е постановено при изяснена и правилно отразена фактическа обстановка, след обстойно обсъждане на събрание по делото доказателства и доказателствената им сила. Изложените от съда правни съображения са обосновани, последователни и задълбочени, съответстват на приложимите правни норми и се споделят напълно от настоящия съдебен състав. От фактическа страна по делото е безспорно, че Д. Х. Л., чрез пълномощника си Г. Л., е подала заявление - декларация вх. № СП-08-292/6.08.2015 г. до директора на дирекция "СП" гр. С. с искане да й бъде отпусната целева помощ за закупуване на акумулаторна инвалидна количка. Към заявлението е приложено заверено копие от медицински протокол на лекарска консултативна комисия /ЛКК/ при "ДКЦ П." ЕООД изх. № 2517/24.06.2015 г., в който е дадено заключение, че лицето се нуждае от акумулаторна инвалидна количка по точка 12, б. "а" от Приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ, поради наличните промени на опорно-двигателния апарат, описани в същия протокол, довели до невъзможност за самостоятелно придвижване и самообслужване /изразен лумбален вертебрален синдром; напрегната паравертебрална мускулатура, долна парапареза с тежка хипотония и хипотрофия на подбедрена мускулатура, ограничени активни движения в кръста, долните и горни крайници, невъзможна флексия и екстензия в двете стъпала и гривнени стави, хипестезия от Л4 до ЕС1/, както и поради невъзможност за ползване на други помощни технически средства; в протокола са отразени водеща диагноза и придружаващи заболявания - полиартроза, коксартроза и гонартроза; поясно дискова болест, стеноза на гръбначния канал, тежка спондилоартроза, парамед. дискова херния Л5-ЕС1 вляво; дискови протрузии от Л3 до ЕС1, сегменти долна парапареза/. Поисканата целева помощ е отказана със заповед № 404/15.07.2015 г. на директора на дирекция "СП" гр. С., която е предмет на оспорването пред съда. Като мотиви на заповедта е посочено, че лицето е закупило рингова инвалидна количка с експлоатационен срок до 19.12.2019 г.; на основание чл. 40, ал. 1 и чл. 42, ал. 2 ППЗИХУ, вр. чл. 44, ал. 5 ЗИХУ - не е изтекъл експлоатационният срок на закупената инвалидна количка. Не се спори също така, че със заповеди № 702 и 703 от 15.11.2013 г. на директора на дирекция "СП" гр. С. на Д. Л. са отпуснати целеви помощи за закупуване на рингова инвалидна количка и комбиниран стоп за тоалет и баня; същите са закупени по фактура от 19.12.2013 г. и предадени на Д. Л. с приемо-предавателен протокол от същата дата. Експлоатационният срок на ринговата количка е 6 години съгласно б. "а" на т. 12 от Приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ, поради което този срок очевидно не е бил изтекъл към датата на подаване на искането и към датата на издаване на оспорената заповед. При установената фактическа обстановка, спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали е налице пречка за отпускане на целева помощ за закупуване на акумулаторна инвалидна количка на лице с увреждания, което отговаря на изискванията по б. "б" на т. 12 от Приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ за предоставяне на такава количка, когато на същото лице е била отпусната целева помощ и е била закупена рингова инвалидна количка, чийто експлоатационен срок не е изтекъл към датата на подаване на искането. Първоинстанционният съд е дал обоснован и правилен отговор на този въпрос. От правна страна, в чл. 44, ал. 2 ЗИХУ е предвидено, че хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви помощи за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1, с изключение на медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса. Според чл. 44, ал. 5 ЗИХУ, условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето и прекратяването на целевите помощи и размерите на целевите помощи по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона. В чл. 39 ППЗИХУ е регламентирано, че хората с увреждания имат право на целева помощ за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 ЗИХУ, а според чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, за които лицата ползват целева помощ, са посочени в приложение № 7. В чл. 35г, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че министърът на труда и социалната политика съгласувано с министъра на здравеопазването утвърждава ежегодно списъци на: 1. помощните средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания; 2. медицинските изделия, предназначени за хората с увреждания. В Приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ са определени медицинските условия, експлоатационните условия и необходимите медицински документи за предоставянето им. В настоящия случай не се спори, че са изпълнени всички изисквания, предвидени в б. "б", вр. б. "а" на точка 12 от Приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ за отпускане на целева помощ за закупуване на акумулаторна инвалидна количка - Д. Л. има парализа на долните крайници и други увреждания на опорно-двигателния апарат, при които самостоятелното придвижване е невъзможно, освен това има увреждане на горните крайници, което не позволява самостоятелното използване на рингова инвалидна количка; същата е физически и психически годна да управлява такава количка; тези обстоятелства са установени с медицински протокол от специализирана лекарска консултативна комисия по профила на заболяването. Следователно, отказът за предоставяне на исканата целева помощ противоречи на материалния закон. В приложимите правни норми не съществува ограничение за отпускане на целева помощ за закупуване на акумулаторна инвалидна количка, ако преди това на същото лице е била отпускана и е закупена рингова инвалидна количка и експлоатационният й срок още не е изтекъл. В забележка към б. "а" на т. 12 от Приложение № 7 е посочено, че нуждаещите се лица имат право на изброените в колона 2 инвалидни колички или на акумулаторна количка, но не и на двете едновременно, а в забележка към б. "б" на т. 12 е посочено, че акумулаторна количка не се отпуска едновременно с инвалидна количка по б. "а". Такава хипотеза в случая обаче не е лице, тъй като Д. Л. не претендира отпускане на целева помощ за два вида колички едновременно. През 2013 г. средствата за рингова количка са били отпуснати при наличие на условията, предвидени в буква "а" на т. 12 от Приложение № 7, но след този момент обстоятелствата са се променили и здравословното състояние на Д. Л. не й позволява да използва повече ринговата количка. Именно с тази промяна в здравословното й състояние се изпълняват предпоставките по б. "б" на същата точка за отпускане на целева помощ за закупуване на акумулаторна количка. Въпреки че в приложимите нормативни актове не е предвиден ред и процедура за връщане или замяна на вече закупена рингова количка при промяна на обстоятелствата, водещи до обективна невъзможност тази количка да се ползва от лицето, на което е предоставена, такава възможност не е изключена и за да се ограничи ненужно разходване на средства за подпомагане, следва административният орган при упражняване на своите правомощия, да прецени по какъв целесъобразен начин следва да се подходи, за да се използва по предназначение ринговата инвалидна количка, която вече не може да бъде използвана от лицето, на което е предоставена. Това разрешение обаче няма никакво отношение към правото на нуждаещото се лице, което отговаря на изискванията по б. "б" на т. 12 от Приложение № 7 да получи целева помощ за закупуване на акумулаторна инвалидна количка. В тази връзка се споделят напълно изложените от първоинстанционния съд съображения за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона, което представлява самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 5 АПК. Мерките за социално-икономическа защита на хората с увреждания, предвидените в раздел V от Закона за интеграция на хората, са насочени към осъществяване на основната цел на закона да се създадат условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, за тяхната социална интеграция и упражняване на правата им, за интеграцията им в работна среда, както и за подкрепа на хората с увреждания и техните семейства. Затова, при преценката по основателността на конкретно искане, подадено от лице с увреждане при упражняване на предоставените му от закона правомощия, съответният административен орган следва във всички случаи да отчита особеностите на обществените отношения, регламентирани със ЗИХУ и ППЗИХУ, както и да съобрази дали с издавания от него административен акт се осъществява целта на закона. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Не са налице твърдяните касационни основания, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски по делото, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,