Решение № 7778 от 25.8.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична община, гр. София, ул. Московска 33, срещу Решение 5591 от 06.10.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 1488/2021 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу Решение РД-02-36-164 от 27.01.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020 г." (ОПРР), с което й е определена финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи от допустимите разходи по договори от 04.06.2019 г. с Интерхолд ЕООД на стойност 598 908,06 лв. без ДДС, от 31.07.2019 г. с Климатроник ЕООД на стойност 2 800 045,55 лв. без ДДС, от 08.07.2019 г. с Калистратов груп ООД на стойност 1 792 895, 34 лв. без ДДС и от 04.06.2019 г. с Д&Д ООД на стойност 873 757,69 лв. без ДДС, за нередности за нарушения на чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във вр. чл. 171а от Закона за устройство на територията (ЗУТ); чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗОП; чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 6 ЗОП, във вр. с чл. 3, ал. 3 от Закона за камарата на строителите (ЗКС) и на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3, буква б) във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП, във връзка с чл. 33, ал. 1 ППЗОП, във връзка с чл. 107, т. 2, буква а), във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП. Касационният жалбоподател Столична община, счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно - неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Твърди липса на мотиви по относимите към производство факти и обстоятелства, в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Счита, че съдът не е извършил надлежна проверка на компетентността на административния орган, издал оспорения акт. Твърденията си за недопустимост на съдебното решение касаторът обосновава с липсата на мотиви относно начина, по който е определен размерът на финансовата корекция. Оспорва изводите на съда за наличие на установените от административния орган нередности, като твърди неправилна правна квалификация на същите. В депозирани допълнение към касационната жалба и писмени бележки излага аргументи за допуснати нарушения на материалния закон. По отношение на първото твърдяно нарушение, оспорва извода на първоинстанционния съд, че възложителят е формулирал ограничаващо изискване спрямо потенциалните чуждестранни участници в обществената поръчка, тъй като видно от текста на обявлението, възложителят се е позовал на чл. 67, ал. 6 ЗОП, в който изрично е посочено, че възложителят изисква от участника, определен за изпълнител да представи актуални документи, преди сключване на договора за обществена поръчка, т. е. изискването е към участника, избран за изпълнител, след като етапът на оценяване на офертите е приключил. Счита, че по тези съображения нарушението не попада в приложното поле на нередност по т. 10 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. По аргумент на чл. 171а ЗУТ, счита, че не е нарушена забраната на чл. 2, ал. 2 ЗОП. По отношение на второто и третото твърдяни нарушения, касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че спорните изисквания необосновано ограничават участието на стопанските субекти в обществената поръчка. Счита, че, с оглед предмета на поръчката, възложителят е преценил, че характеристиките и професионалната компетентност на лицето, което ще отговаря за безопасността и здравето на работещите най-добре биха се осъществили от лице, с посочените в обявлението данни. Сочи, че длъжността "Координатор по безопасност и здраве" е ръководна и изискването за висше образование, степен магистър в областта на строителното инженерство не е прекомерно и ограничително, а съответно на чл. 63, ал. 1, т. 1, б. а) ЗОП. Във връзка със спазването на принципите, заложени в ЗОП възложителят е предоставил възможност на участниците да предложат и други лица, като е добавил към изискването и пояснението "или еквивалентна" професионална квалификация. Според касатора, методиката за оценка на постъпилите оферти е изготвена съобразно приложимите нормативни актове, предоставя достатъчно информация на участниците в процедурата за начина на оценка на офертите, за минималното им съдържание и необходимите надграждащи обстоятелства за получаване на максимална оценка и е съобразена с принципите заложени в европейското и национално законодателство, поради което не е налице установеното от органа нарушение. На следващо място, счита че част от правните изводи, до които е достигнал първоинстанционния съд са в разрез със събрания по делото доказателствен материал, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира разноски по делото по представен списък. Касаторът се представлява от адв. С. Йовчева и адв. Р. Иванов от Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020 г., счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Ответникът се представлява от юрк. Димова-Велинова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 28.06.2018 г. между Столична община и Управляващия орган на ОПРР е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 57 973 285,20 лв. по проект Изграждане, основен ремонт/реконструкция на 26 училища и детски градини на територията на Столична община. На 26.03.2018 г. с Решение СОА18-РД93-46, кметът на Столична община открива открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Строителство/основен ремонт/реконструкция и внедряване на мерки за повишаване на енергийна ефективност на училища и детски градини на територията на Столична община по 8 обособени позиции. В обявлението за поръчката и в документацията за участие, Раздел ІІІ.1 - Икономическо и финансово състояние, т. 2 е заложено изискване участниците да имат застраховка по чл. 171 ЗУТ с покритие, съответстващо на обема и характера на поръчката или произтичащо от нормативен акт. В раздел ІІІ.2.2. от документацията, Технически и професионални възможности, възложителят е посочил изискваното минимално ниво спрямо техническите лица, с които следва да разполага участникът, между които: ключов експерт по Безопасност и здраве - висше образование, степен магистър в областта на строителното инженерство или еквивалент, да притежава валидно удостоверение Координатор по безопасност и здраве, Специалист по БЗР или еквивалентен документ; ключов експерт - Отговорник по контрола на качеството да има придобито образование и професионална квалификация, отговаряща на изискванията на чл. 163а, ал. 2 ЗУТ, да притежава минимум 3 г. професионален опит като контрол по качеството в строителството; да има валиден сертификат за преминат курс за контрол на качеството. В забележка възложителят е посочил, че за отговорника по качеството, координатора по безопасност и здраве и техническия ръководител, е допустимо съвместяване на две длъжности, при изпълнение на една обособена позиция, но при подаване на оферта за повече от една обособена позиция, следва да се осигури различен инженерен състав за всяка от тях, като не се допуска участие на едни и същи експерти в различни обособени позиции. В раздел III.3. от документацията за участие - Изисквания за годността (правоспособността) за упражняване на професионална дейност, възложителят е заложил изискване, според което, в случай на участие на обединение, което не е юридическо лице спазването на изискването за вписване в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) се доказва от тези членове на обединението, които съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението са ангажирани с изпълнението на строителството. Възложителят е приел критерий за възлагане оптимално съотношение качество/цена при показатели за оценка: А) Показател Техническо предложение за изпълнение на строителството с максимален брой точки 35 т., които ще се присъждат по два подпоказателя: І. Управление на риска максимално 10 точки, съгласно посочени в методиката критерии; ІІ. Организация и начин на изпълнение на строителството максимално 25 точки, съгласно посочените в методиката критерии; Б) Цена за изпълнение (Ц) с относителна тежест 65 точки. Документацията по поръчката е публично достъпна на адрес: https://platform.negometrix.com/PublicBuyerProfile/PublishedTenderInformation.aspx?tenderId=88493&companyId=20779. На 04.06.2019 г. Столична община сключва с Интерхолд ЕООД договор, с предмет: Основен ремонт/реконструкция и пристройка на асансьор на бивш филиал на Втора английска езикова гимназия "Томас Джеферсьн" (нова 33 Езикова гимназия "Света София", ул. "Русе" 28, район "Илинден", по обособена позиция 1, на стойност 598 908,06 лв. без ДДС. На 04.06.2019 г. Столична община сключва с Д&Д ООД договор, с предмет: Основен ремонт/реконструкция на ОДЗ 90 "Веса Паспалеева" - сграда I, ул. "Иван Момчилов" 44, район "Надежда, по обособена позиция 7, на стойност 873 757,69 лв. без ДДС. На 08.07.2019 г. Столична община сключва с Калистратов груп ООД договор, с предмет: Основен ремонт/реконструкция на ОДЗ 42 (нова ДГ 42) "Чайка", ж.к. "Връбница -1" до бл. 507, район "Връбница, по обособена позиция 6, на стойност 1 792 895, 34 лв. без ДДС. На 31.07.2019 г. Столична община сключва с Климатроник ЕООД договор, с предмет: Основен ремонт/реконструкция на 140 СОУ (ново 140 СУ) "Иван Богоров", ж.к. "Обеля-2", ул. "Дико Илиев" 9, район "Връбница, по обособена позиция 2, на стойност 2 800 045,55 лв. без ДДС. На 16.12.2020 г. РУО на ОПРР уведомява Столична община за установени нередности и предстоящо определяне на финансова корекция. На 29.12.2020 г. Столична община представя възражение. На 27.01.2021 г., с Решение РД-02-36-164, РУО на ОПРР определя на Столична община финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи по договорите от 04.06.2019 г. с Интерхолд ЕООД, от 31.07.2019 г. с Климатроник ЕООД, от 08.07.2019 г. с Калистратов груп ООД и от 04.06.2019 г. с Д&Д ООД, за нередности за нарушения на чл. 2, ал. 2 ЗОП във вр. чл. 171а ЗУТ; чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗОП; чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 6 ЗОП, във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС и на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3, буква б) във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП, във връзка с чл. 33, ал. 1 ППЗОП, във връзка с чл. 107, т. 2, буква а), във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП. Първото от посочените нарушения е квалифицирано като нередност по т. 10, б. б) от към Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), а останалите нарушения са квалифицирани като нередност по т. 11 б. б) от приложението. На основание чл. 7 от Наредбата е определена обща корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи разходи в размер на 10 %. По делото е представена Заповед РД-02-36-1179/26.09.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която определя ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020 г." Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на административното производство органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е материално законосъобразен като излага подробни мотиви по всяко едно от установените от административния орган и приети за осъществени от Столична община нарушения, съответно тяхната доказаност. Въз основа на горното първоинстанционният съд прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е правилно като краен резултат. Неоснователни са и доводите за недопустимост на съдебното решение. За да бъде едно съдебно решение недопустимо трябва да е постановено, без да са налице изискванията, при които делото може да се реши по същество. Съдебното решение е недопустимо, когато е постановено при липса на положителна процесуална предпоставка или при наличие на отрицателна процесуална пречка за възникване и упражняване на правото на оспорване. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е недопустимо, поради липсата на мотиви относно начина, по който е определен размера на финансовата корекция, но липсата на мотиви има отношение към законосъобразността на индивидуалния административен акт, а не към допустимостта на съдебното решение. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел доводите на жалбоподателя не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Съдът е направил анализ на доказателствата, относими към правния спор. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Неоснователни са и твърденията за липса на компетентност на издателя на оспорения акт. Съгласно чл. 9, ал. 5 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. Изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. С приложената по делото Заповед РД-02-36-1179/26.09.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството се определя заместник-министъра на регионалното развитие за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. В раздел I, т. 3 от същата заповед е предвидено правомощие на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на ръководител на УО на ОПРР да издава всички административни актове по смисъла на ЗУСЕФСУ, включително и решения за налагане на финансови корекция по смисъла на чл. 73 ЗУСЕФСУ. Макар и лаконични, съдът е изложил мотиви за компетентност на издателя на оспорения акт, обратно на твърденията на касатора. По приложението на материалния закон: Спорът е за наличието на втория и третия от елементите на фактическия състав на нередността нарушението и финансовото му влияние върху бюджета на Съюза, както и правната квалификация на установените нередности. По нарушението на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 171а ЗУТ - въвеждане на ограничителни критерии по отношение на изискването за застраховка професионална отговорност": В обявлението за поръчката и в документацията за участие, Раздел ІІІ.1 - Икономическо и финансово състояние, т. 2 е заложено изискване участниците да имат застраховка по чл. 171 ЗУТ с покритие, съответстващо на обема и характера на поръчката или произтичащо от нормативен акт. Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗУТ, проектантът и строителят, които ще извършват дейността, предмет обществената поръчка, трябва да имат застраховка за професионална отговорност, а според чл. 171а, ал. 1 ЗУТ от тези лица, когато са лица на държава членка, не се изисква застраховка за професионална отговорност по чл. 171, ал. 1 ЗУТ, ако са предоставили еквивалентна застраховка за професионална отговорност или гаранция в друга държава членка. Следователно самият закон изрично изисква при поставяне на изискване за застраховка за професионална отговорност задължително да се поставя и изискването за еквивалент. В случая това изискване не е спазено от бенефициера, тъй като в обявлението и документацията за обществената поръчка не се съдържа изрично позоваване на разпоредбата, отнасяща се до чуждестранните лица чл. 171а ЗУТ. В документацията липсва друга формулировка, с която възложителят да покаже, че не пренебрегва изискването на чл. 171а ЗУТ, поради което е правилен изводът на административния орган и на съда, че е нарушена забраната на чл. 2, ал. 2 ЗОП за ограничаване конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки. Неоснователен е доводът на касатора, че липсата на изрично посочена възможност за участие от чуждестранните лица по чл. 171а, ал. 1 ЗУТ не може да се квалифицира като забрана за нейното прилагане. Чуждестранните лица съобразяват своето участие с посоченото от възложителя в обявлението и документацията за поръчката, поради което липсата на посочването или еквивалент или изричното позоваване на 171а ЗУТ представлява нарушение свързано с ограничителен критерий. По нарушението на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗОП - въвеждане на ограничителни критерии спрямо експерт координатор безопасност и здраве"(КБЗ): В раздел ІІІ.2.2. от документацията, Технически и професионални възможности, възложителят е посочил изискваното минимално ниво спрямо техническите лица, с които следва да разполага участникът, между които: ключов експерт по Безопасност и здраве - висше образование, степен Магистър в областта на строителното инженерство или еквивалент, да притежава валидно удостоверение Координатор по безопасност и здраве, Специалист по БЗР или еквивалентен документ. Както РУО, така и съдът приемат, че за лицата, експерти по безопасност и здраве, не е регламентирано изискване за определен вид образование и образователно-квалификационна степен (ОКС), поради което изискването на възложителя за висше образование с ОКС магистър в областта на строителното инженерство или еквивалент, необосновано ограничава участието в процедурата на лица, които разполагат с експерти с друг вид образование и образователно-квалификационна степен. Изводът е правилен. Безспорно е, че в оперативната самостоятелност на възложителя е да определи онези критерии за подбор, които счита, че най-пълно биха гарантирали качественото изпълнение на предмета на поръчката. Но тази негово оперативна свобода не е неограничена. Тя е ограничена от изискванията на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП. Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗОП възложителят няма право да ограничава конкуренцията чрез включване на условия и изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с нейния предмет, стойност, сложност, количество или обем. С оглед на това границите на неговата оперативна самостоятелност при определяне на критериите за подбор са от една страна, определени в чл. 59, ал. 1 ЗОП като сфера, до която се отнасят, а от друга - в чл. 59, ал. 2 ЗОП, като съдържание с оглед на изискването да бъдат ограничени до тези, които са необходими за установяване на възможността за изпълнение на поръчката при съобразяване с нейния предмет, стойност, обем и сложност и от трета с оглед на изискванията на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Следователно преценката за законосъобразност на критериите за подбор, а с оглед на това и за наличието на нарушение, следва да бъде направена при отчитане на тези изисквания за упражняване на правото на възложителя да определи критерии за подбор, които да му гарантират в най-пълна степен искания начин на изпълнение на поръчката. Правилно в административния акт и решението е посочено, че чл. 15, ал. 1, т. 5 във вр. ал. 1, т. 4, б. в ЗКС не поставя специални изисквания за образование за лицето, което ще отговаря за контрола по спазването на безопасни и здравословни условия на труд изисква се наетият технически персонал да притежава необходимата правоспособност съобразно придобитата специалност и образователно-квалификационна степен, професионален опит, познания и техническа компетентност по отношение на националното му законодателство. Правилно също така е посочено, че в Наредба 2/2004 г., която съдържа специфични изисквания и правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) на временните и подвижните строителни площадки, не се съдържат други минимални изисквания към компетентността на тези лица, освен че трябва да са в областта на проектирането, строителството и безопасното и здравословно изпълнение на СМР, доказани съответно с диплома, лицензи, удостоверения и др. Член 229 ЗУТ също сочи, че техническата правоспособност е съобразно придобитата специалност и образователно-квалификационна степен, като технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация "архитект", "строителен инженер", "инженер", "урбанист" или "ландшафтен архитект", без да ограничава нито специалността до областта на строителното инженерство, нито поставя магистър като минимум за образователно-квалификационна степен. Общият нормативен акт в областта на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 поставя само изискване за подходящо образование и квалификация на лицето, без да го индивидуализира. Правилен е изводът на административния орган и на съда, че съществуващата нормативна уредба, която регламентира възможността за упражняване на дейността свързана със здравословните и безопасни условия на труд, не обвързва възможността за придобиване на обучение и/или конкретни умения с определено образование и ОКС. Но този факт, сам по себе си, не е основание да се приеме автоматично, че поставеното от касатора изискване за магистърска степен и професионална квалификация в областта на строителното инженерство, е ограничително. Ограничеността на дадено изискване, е в резултат на преценката за съответствието му с предмета, обема, стойността и сложността на поръчката. Предметът на разглежданата обществена поръчка е извършването на строителство/основен ремонт/реконструкция и внедряване на мерки за повишаване на енергийна ефективност на училища и детски градини на територията на Столична община или най-общо на строително-монтажни работи по образователната инфраструктура. Видно от документацията за поръчката, проектът на Столична община цели осигуряване на модерна, здравословна и функционална образователна инфраструктура с високо ниво на енергийна ефективност в общински градини, средни и общообразователни училища на територията на град София, с конкретни цели извършване на основен ремонт/реконструкция и внедряване на енергоефективни мерки на 8 обекта на територията на Столична община. Не може да се направи извод, че по своята същност предметът на обществената поръчка се отличава с някаква изключителна специфика, нито със значителна сложност от гледна точка на предвидените за извършване строително-монтажни работи, независимо от броя на обектите на предвидените интервенции, доколкото същите са обособени в отделни позиции. С оглед на това правилен е изводът, че не се установяват специфики, които да отличават поръчката от други със сходен предмет на СМР-дейностите, поради което и доводите на възложителя, че от тази гледна точка е приемливо поставянето на определените в документацията изисквания към КБЗ, са неоснователни. С оглед на това правилен е изводът на първоинстанционния съд, че поставеното от касатора изискване в случая се явява необосновано ограничително, тъй като не е съобразено с чл. 59, ал. 2 ЗОП. Доводът на касатора, че чрез използването на термина еквивалент се разширява кръга на експертите, които могат да осъществяват тази дейност като излиза извън рамките на строителното инженерство, не се подкрепя от нито от фактите, нито от логиката. Видно от текста на изискването в обявлението, терминът еквивалент следва непосредствено след израза висше образование, степен магистър в областта на строителното инженерство, следователно се отнася именно към областта на строителното инженерство. А доколкото строителното инженерство, макар и да представлява образование в областта на техническите науки, не е равнозначно на образование в областта на архитектурата или геодезията, то допускането на еквивалентно образование не означава, че търсеният от възложителя експерт КБЗ би могъл да е с професионална квалификация архитект, например. С оглед горното, правилен е изводът на административния орган и на съда за осъществено нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. чл. 59, ал. 2 ЗОП. По нарушението на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗОП - въвеждане на ограничителни критерии спрямо експерт контрол на качеството: В раздел ІІІ.2.2. от документацията, Технически и професионални възможности, възложителят е посочил изискваното минимално ниво спрямо техническите лица, с които следва да разполага участникът, между които: ключов експерт - Отговорник по контрола на качеството да има придобито образование и професионална квалификация, отговаряща на изискванията на чл. 163а, ал. 2 ЗУТ, да притежава минимум 3 г. професионален опит като контрол по качеството в строителството; да има валиден сертификат за преминат курс за контрол на качеството. Съгласно чл. 163а, ал. 2 ЗУТ, технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация "строителен инженер", "инженер" или "архитект", както и лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите "Архитектура и строителство" и "Техника". Разпоредбата следва да се разглежда систематично с ал. 1 на чл. 163а ЗУТ, тъй като посочените в ал. 2 лица са тези, извършващи техническо ръководство на строежа. Техническото ръководство на строежа е дейност, различна от контрола върху качеството. За да бъде вписан в Централния професионален регистър на строителя, лицето осъществяващо строителството следва да отговаря на определени изисквания, сред които да разполага с необходимия персонал за контрол върху качеството на изпълнение на строителството, за съответствие на влаганите в строежите строителни продукти със съществените изисквания за безопасност, като наетият технически персонал притежава необходимата правоспособност съобразно придобитата специалност и образователно-квалификационна степен, професионален опит, познания и техническа компетентност по отношение на националното му законодателство (чл. 15, ал. 1, т. 4, б. б и т. 5 ЗКС). Разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 ЗУТ не включва лицата по чл. 15, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗКС, респ. изпълняващите функции на длъжността специалист за контрол по качеството". Право да осъществяват контрол на строителството имат лицата, които са придобили съответната професионална квалификация по смисъла на §1, т. 5 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). Квалификацията се придобива въз основа на проведено обучение, което не е нормативно ограничено от исканото от възложителя висше образование с професионална квалификация строителен инженер "инженер" или "архитект", както и лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите "Архитектура и строителство" и "Техника". Следователно, не е налице специално нормативно изискване за експерта "контрол на качеството" досежно образованието и професионалната квалификация. Както беше посочено по-горе предметът на обществената поръчка не налага извода за наличието на някакви специфики при изпълнението, включително по отношение влаганите в строителството продукти и материали. Следователно, от гледна точка на задълженията на лицето, отговорно за контрола на качеството, процесната обществена поръчка, с оглед на нейния предмет и сложност, не поставя някакви специфики, които да обуславят необходимостта от висше образование в посочените от възложителя области на образование, чрез препращане към разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 ЗУТ. Сами по себе си стойността и обемът на поръчката също не предпоставят необходимост от висше образование в някоя от тези области, защото стойността и обемът са функция не на специфики (или сложност) в предмета, а на териториалния обхват на поръчката. Още повече, че възложителят кумулативно е изискал лицето да има валиден сертификат за преминат курс за контрол на качеството и 3-годишен професионален опит като контрол по качеството, които изисквания безспорно са необходими и относими за проверка възможността на участника да изпълни поръчката. Горното прави извода на административния орган и на съда за осъществено нарушение нарушението на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗОП правилен. По нарушението на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 6 ЗОП, във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС - ограничителен критерий за подбор спрямо участниците в обединения, които ще извършват строителни дейности в рамките на обединението: В раздел III.3. от документацията за участие - Изисквания за годността (правоспособността) за упражняване на професионална дейност, възложителят е заложил изискване, според което, в случай на участие на обединение, което не е юридическо лице спазването на изискването за вписване в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) се доказва от тези членове на обединението, които съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението са ангажирани с изпълнението на строителството. Приетият от органа начин на квалифициране на осъщественото от бенефициера нарушение значи, че той твърди две самостоятелни, но кумулативно осъществени нарушения на чл. 2, ал. 2 ЗОП и на чл. 59, ал. 6 ЗОП във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС. От твърдените от органа факти, с които доказва приетата правна квалификация на нарушението, е видно, че всъщност става въпрос за нарушение на чл. 59, ал. 6 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС, а не за някакво самостоятелно нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП и на още едно нарушение на чл. 59, ал. 6 ЗОП във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС. Съгласно чл. 59, ал. 6 ЗОП при участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него, с изключение на съответна регистрация, представяне на сертификат или друго условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт и съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението. Законът за Камарата на строителите урежда специални изисквания към лицата, извършващи строителство на територията на Република България, като налага строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство", да бъдат вписани в ЦПРС. Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗКС, когато физически или юридически лица се обединяват за изпълнение на строежи или отделни видове строителни и монтажни работи по ал. 2, поне един от участниците в обединението трябва да е вписан в регистъра, като ал. 4 изрично предвижда, че участието в обединението по ал. 3 не поражда права за лицата, които не са вписани в регистъра, самостоятелно да изпълняват отделни строителни и монтажни работи по ал. 2. В съответствие с чл. 163, ал. 2, т. 6 ЗУТ, строителят носи отговорност за изпълнението на строежи, съответстващи на направената регистрация по чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите за съответната група и категория строежи, в случаите, когато тя е задължителна. Видно от посочената нормативна уредба, регистрацията по чл. 3, ал. 2 ЗКС, чрез вписване в ЦПРС, не се изисква за всички видове СМР, а само за строежите от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ или за отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство". Изискването на чл. 3, ал. 3 ЗКС поне един от участниците в обединението да е вписан в ЦПРС следва да се тълкува във връзка с ал. 2 на същия член, изискващ регистрация в ЦПРС за всеки от строителите, извършващ посочените в разпоредбата строежи и/или строителни и монтажни работи, т. е. то не може да води до заобикаляне на закона. С оглед на това изискването поне един от участниците в обединението да бъде вписан в ЦПРС е приложимо тогава, когато с оглед на разпределението именно той ще извършва тези от строежите или тези от строително-монтажните работи, за които се изисква регистрация. Ако повече от един от членовете на обединението ще извършва дейности в обществената поръчка, за които се изисква регистрация, то и тези членове на обединението следва да бъдат вписани в ЦПРС. Разпределението на дейностите в обществената поръчка между членовете на обединението, даващо отговор и на въпроса кой от тях следва да е вписан в ЦПРС, се предвижда в договора за създаване на обединението. В случая възложителя е поставил изискване за вписване на всички членове на обединението, които ще извършват строителство, без да се държи сметка дали вписването е задължително, съгласно изискванията на относимия нормативен акт, конкретно на чл. 3, ал. 2 ЗКС. Използваният от възложителя израз "са ангажирани с изпълнението на строителството" не е равнозначен на "лицата извършващи строежи и/или строителни и монтажни работи, за които се изисква регистрация съобразно чл. 3, ал. 2 ЗКС", защото членове на обединението могат да извършват строителни дейности, за които не се изисква регистрация. Предвид на това, правилен е направеният от органа извод, че така формулирано изискването е ограничително, спрямо обединения, част от чиито членове ще извършват строителство, съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението, за които не се изисква вписване, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКС. Видно от горното, правилен се явява изводът за осъществено нарушение на чл. 59, ал. 6 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС. По нарушението на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3, буква б) ЗОП във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП, във вр. с чл. 33, ал. 1 ППЗОП, във вр. с чл. 107, т. 2, б. а) във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП - незаконосъобразните критерии за възлагане в методиката за оценка на офертите: Възложителят е приел критерий за възлагане оптимално съотношение качество/цена при показатели за оценка: А) Показател Техническо предложение за изпълнение на строителството (ТПИС) с максимален брой точки 35 т., които ще се присъждат по два подпоказателя: І. Управление на риска максимално 10 точки, съгласно посочени в методиката критерии; ІІ. Организация и начин на изпълнение на строителството (ОНИС) максимално 25 точки, съгласно посочените в методиката критерии; Б) Цена за изпълнение (Ц) с относителна тежест 65 точки. Административният орган е приел, че възложителят е утвърдил методика, която в частта по показателя ТПИС, не осигурява достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по разглеждания показател, което пречи да се осигури възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, както и да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения на участниците. За тях липсва яснота относно начина на подготовка на офертите им, така че да бъдат оценени с максимален брой точки, а също така се създават предпоставки за влагане на субективно разбиране от тяхна страна, което да не съвпада с това на оценителната комисия. И по отношение на двата подпоказателя на този технически показател, административният орган е приел, че подходът на възложителя при оценяването отчита пълнотата и начина на описанието в техническото предложение. В допълнение, по подказател ОНИС органът е приел, че с оглед дефинираните условия за присъждане на 5 и 10 точки на оценяване подлежат предложения, които не съответстват на изискванията на възложителя и следва да бъдат отстранявани, а не оценявани с по-малко точки, в нарушение на чл. 107, ат. 2, б. а ЗОП. Тези изводи са неправилни. Съгласно чл. 70, ал. 7 ЗОП в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Целта е да се гарантира възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации (т. 1); да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите (т. 2); да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател (т. 3), като за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. Следователно законодателят е въвел императивно изискване методиката за оценка на предложенията да съдържа точни указания за оценяване, които да гарантират запознаване на участниците с параметрите на оценяване, в рамките на които да предложат оферта, целяща най-добро класиране при предлагано най-добро качество при оферираното ниво за изпълнение на поръчката. Показателите следва да имат точно и конкретно формулирано съдържание и с оглед степента на съответствие, да са определени точни указания за тяхното оценяване. В случая тези императивни изисквания на закона са спазени. Касаторът е утвърдил два подпоказателя за оценка по показателя ТПИС, посочена е скалата за оценяване като всяка стъпка от нея съдържа собствено точно и конкретно формулирано съдържание, което дава достатъчно информация, за да бъдат сравнени и оценени отделните оферти и относно правилата за оценяване, така че участниците да знаят как да подготвят офертите си, за да получат възможно най-много точки. Неправилен е изводът на административния орган и съда, че методиката съдържа неизяснени изрази, които предпоставят субективност при определяне на смисъла им. При подробно запознаване с методиката за оценка не се установява, възложителят да е използвал неясните според РУО изрази извън обичайното им разбиране/съдържание като в контекстът на конкретния показател те са напълно разбираеми. Следва да се има предвид, че потенциалните участници извършват строителство по занятие и следователно разбирането им към изискванията към тях, в контекстът на предмета на поръчката, данните от техническата спецификация и заложените от възложителя цели са ясни, разбираеми и достатъчни, за да подготвят офертите си по най-добрия начин. Оценителната комисия също е запозната с предмета на поръчката, данните от техническата спецификация и заложените от възложителя цели, поради което оценката й също ще бъде съобразена с тези параметри и обичайното разбиране/съдържание на всички употребени в методиката изрази и понятия, доколкото не са употребени такива, които да са специфични и да налагат изрично дефиниране. Не е ясно защо административният орган свързва нарушението по чл. 70, ал. 7, т. 1 3 ЗОП основано на незаконосъобразна методика, с нарушението по чл. 107, т.2 б. а ЗОП отнасящо се до отстраняването на участник, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката. Двете нарушения са различни и самостоятелни и не следва да бъдат обвързвани. Изискванията към съдържанието на методика за оценка по чл. 70, ал. 7, т. 1 3 ЗОП се отнасят до документацията за провеждане на поръчката, като дават необходимата информация на потенциалните участници как да подготвят офертите си по най-добрия начин. Нарушението по чл. 107, т. 2, б а ЗОП се проявява след отварянето на офертите като неправилно прилагане на методиката и се квалифицира като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. В случая административният орган е съчетал двете нарушения и това прави неясни мотивите в тази част на оспорваното решение за определяне на финансова корекция, доколкото остава неясно утвърдената методика ли е незаконосъобразна като неотговаряща на чл. 70, ал. 7, т. 1 3 ЗОП или е приложена неправилно спрямо определен участник и неговата оферта. Съответно неясно е кое нарушение обосновава от фактическа страна нередността в тази част. Неправилен е и изводът за нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Органът приема, че чрез методиката се оценява пълнотата на представената информация във връзка с показателя ТПИС, като в зависимост от подробността на описанието им се получава по-висока или по-ниска оценка. Констатацията е обоснована включително с неясните понятия в указанието за разработване на показателя. Яснотата на начина на оценяване на всеки показател е функция на изискванията по чл. 70, ал. 7 ЗОП и значи разбираемост, логичност на начина на оценяване. Липсата на яснота на начина на оценяване не значи автоматично оценяване на пълнотата и на начина на представяне на информацията в предложението и съответно осъществяване на фактическия състав на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. За да е налице нарушение на така посоченото изискване на закона е необходимо пълнотата и начинът на представяне на информацията сами по себе си да са елемент на оценяването-показател, а не да са резултат на неясни изисквания, по отношение на които да се презумира възможност за оценяването им. Следователно в случая не е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, още повече че спорният показател е ясен и е налице логичност при оценяването. Установената незаконосъобразност на акта в тази му част, не се отразява на правилността на крайния извод на административния орган и на съда за осъществени нарушения на чл. 2, ал. 2 ЗОП във вр. чл. 171а ЗУТ; чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗОП и на чл. 59, ал. 6 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС. Видно от горното бенефициерът е допуснал нарушения, за които, с оглед на характера им и при прилагане на теста на Съда на Европейския съюз за преценка на третия елемент на фактическия състав на нередността вредата не може да се изключи възможността да има отражение върху бюджета на Съюза (решение от 14 юли 2016, Wroclaw, С-406/14, EU:C:2016:562, точка 45), което прави доказан фактическият състав на нередността. Нередността е основанието на финансовата корекция. Що се отнася до нейния размер, административният орган правилно е мотивирал приложимите нормативни актове като квалификацията на нередностите правилно е по т. 10, б. б) (за първото нарушение) и т. 11, б. б) (за второто, третото и четвъртото нарушения) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, в които е предвиден конкретен размер на корекцията. По изложените съображения, като е обосновал извод за законосъобразност на оспореното решение на ръководителя на УО на ОПРР и е отхвърлил жалбата на Столична община, първоинстанционният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура е органът-ответник, разноски в размер на 100 (сто) лева, определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд