Решение № 5696 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 637/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Хасково чрез процесуален представител юрисконсулт, против Решение 4996/25.11.2024г. на Административен съд-Хасково по адм. дело 960/2024г. С него се отменя Решение 1012-26-332-1/02.10.2024г. на директора на ТП на НОИ- Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-26-757/23-08.2024г. и делото изпратено като преписка на органа за ново произнасяне по подаденото заявление от Н. М. К., съобразно указанията в мотивите по тълкуването и прилагането на закона. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Н. М. К., чрез процесуален представител адвокат В. Челебиев взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалваното решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Н. М. К. срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ- Хасково. С него се отхвърля жалба на К. срещу разпореждане, с което се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО, по заявление от Н. М. К.. Установен и зачетен е осигурителен стаж към дата на заявлението 07.05.2024г., към която дата има навършени [възраст], от трета категория 15г. 03м. и 17 дни, от който като действителен стаж е признат 13г. 05.м. и 28 дни, поради което няма необходимия действителен стаж от 15г. Зачетения осигурителен стаж като неработеща майка за периода от 01.01.1981г. 22.10.1981г. 9м. и 21 дни, от 01.01.1984г. до 01.07.1984 - 06м. и от 03.07.1984г. до 31.12.1984г.-05м. и 28 дни стаж общо 1г. 9м. и 19 дни не е зачетен за действителен стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Възраженията са за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението и разпореждането. Спорът относно дали стажът е действителен такъв по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е разрешен в полза на жалбоподателката, като съдът е приел, че е налице нарушение на материалния закон -отменително основания по чл. 146 АПК. Придобитият стаж е преценен от съда в съответствие с материалната уредба, действаща до 31.12.1999г. както постановява разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Приел, че е приложима разпоредбата на чл. 80 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм/, ПМС 61 от 28.12.1967г. при анализа на която е извел фактически и правен извод, че нормативната уредба относима към периодите за придобиване на осигурителния стаж, води до извод, че липсва правно основание за непризнаването на този стаж като действителен осигурителен стаж, както неправилно приема административния орган. Приел също така, че легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, в сила от 01.01.2015г. не цели отпадане на правото на зачитане майчинството за трудов и осигурителен стаж, както и действителен стаж, поради което процесните периоди следва да бъдат зачетени за такъв. При изложените съображения съдът е постановил решението си. Решението е правилно. Административният съд, правилно е приел, че процесните осигурителни периоди следва да бъдат зачетени за действителен осигурителен стаж. Незачитане на периодите на майчинство като действителен осигурителен стаж противоречи и на Конституцията, регламентираща закрила на майчинството и равенството на майките относно трудови и осигурителни права, като такива съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение 2/04.04.2006г. по к. дело 9/2005г. на Конституционен съд на Република България. Съдът е приложил правилно относимата към спора материална уредба, действаща към 31.12.1999г. и е извел обосновани изводи от фактическа и правна страна. Предвид изложеното доводите в касационната жалба са неоснователни, като по отношение на прилагането на закона е налице многобройна практика на Върховен административен съд, която е непротиворечива. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 650 лева, като възражението за прекомерност е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение