Решение № 11073 от 5.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16337/2010 г.

Решение № 11073 от 5.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16337/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по реда на чл. 145 вр. чл. 62, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалба на "Тони К" ЕООД, ЕИК 115749476, против решение № 318 от 18.11.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 101 от 08.04.2010 г. на същия административен орган, постановено по заявление за изменение на разрешително № 016100112 от 08.07.2008 г. за водовземане на минерална вода. Жалбоподателят поддържа, че с обжалваното административно решение не е извършена поправка на очевидна фактическа грешка, а е променена действителната воля на административния орган и се извършва изменение на решение № 101 от 08.04.2010 г.. Претендират се разноски без приложен списък. Ответникът - министърът на околната среда и водите, оспорва основателността на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество. От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят "Тони К" ЕООД е носител на разрешително № 016100112 от 08.07.2008 г. за водовземане на минерална вода за срок от 10 години от находище "Велинград-Чепино" № 18 чрез водовземно съоръжение - каптиран естествен извор № 2, при разрешен дебит от 0,9 л/сек. и годишен обем от 28 382,4 м3/г. за водоснабдяване на почивна станция. Със заявление вх. № ПВ-22 от 07.01.2010 г. при МОСВ дружеството е отправило искане по чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за водите (ЗВ) за изменение на разрешението за водоползване чрез намаляване на разрешения дебит води до 0,38 л/секунда. Посоченото фактическо основание на искането е недостатъчното и нередовно водоподаване, като искания относно момента на изменение или неговата срочност не са отправяни. С решение № 101 от 08.04.2010 г. и на основание чл. 76, ал. 1 във вр. с чл. 52, т. 2, б. "а" (бб) (ред. преди ДВ, бр. 61 от 2010 г.) министърът на околната среда и водите е уважил исканото изменение в дебита на ползваните води до 0,4 л/сек., като служебно е изменил и годишния воден обем до 120 614,4 м3/година. Съгласно разпоредителната част на акта изменението е считано от 07.01.2010 г.. Решение № 101 от 08.04.2010 г. е съобщено на дружеството на 16.04.2010 г. и като неоспорено в срок е влязло в сила на 30.05.2010 г. Мотиви към акта от страна на административния орган относно действието на допуснатото изменение не са изложени. Същите не могат да се извлекат и от позоваването на чл. 72 и 78а от ЗВ. Със сега обжалваното решение № 318 от 18.11.2010 г. министърът на околната и среда и водите в качеството си на издател на решение № 101 от 08.04.2010 г. е допуснал поправка в текста на изменителния акт по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, като изразът "считано от 07.01.2010 г." в т. 1 от диспозитива е заличен. Заличаването е прието като поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като е налице явно несъответствие между волята на МОСВ, обективирана в мотивите на решение № 101 от 08.04.2010 г., че конститутивният ефект на акта е занапред, и изразената воля в диспозитива на акта, че промяната във водовземането настъпва "считано от 07.01.2010 г.". При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира, че оспорваният административен акт е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН. Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е и издал, и след изтичане на срока за обжалване. По делото е спорен въпросът представлява ли моментът на изменение в правото на водовземането, респ. настъпването на конститутивния ефект на административния акт върху процесното право, очевидна фактическа грешка, която може да бъде отстранена чрез поправка, или е налице очевидна "правна" грешка, отстранена по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Фактическата грешка е несъответствието, разминаването между формираната в мотивите към акта воля и нейното последващо изразяване в разпоредителната му част. Към поправяното решение № 101 от 08.04.2010 г. и в представената по делото административна преписка не са изложени каквито и да било мотиви относно момента на изменение във водовземането. В самото заявление на дружеството за изменение също не е посочен такъв момент. При това положение е неясно защо - въз основа на кои факти и въз основа на коя правна норма, административният орган е разпоредил изменение в съдържанието на административното правоотношение, настъпващо с обратна сила спрямо момента на влизане в сила на акта, разпореждащ изменението. В тази връзка изложеното в решение № 318 от 18.11.2010 г. за наличие на воля в мотивите към решение № 101 от 08.04.2010 г. относно действието на акта занапред е невярно. Такива липсват, което прави обективно невъзможно да се прецени позицията на органа относно момента на изменение в параметрите на водовземането спрямо разпоредителната му част, респ. да се установи наличието на очевидна фактическа грешка във властническото волеизявление. Настоящият съдебен състав възприема като правилно тълкуването на закона от страна на МОСВ, че ЗВ към момента на издаване на акта не е давал възможност на орган да преурежда с обратно действие правоотношенията, свързани с водовземане, но не споделя извода, че допуснатият порок в прилагането на материалния закон може да бъде приет като фактическа грешка, и то очевидна, която може да бъде отстранена чрез поправка на акта. Не могат да бъдат споделени и мотивите на решение № 7667 от 01.06.2011 г. по адм. дело № 16474 от 2010 на Върховния административен съд, че поради липса на норма за придаване на обратно действие на административния акт от страна на органа, то макар и да е постановено с акта такова действие, същият не поражда валидно действие, респ. не засяга правоотношението по водовземане, поради което може да се приеме, че актът може да бъде поправен по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Липсата на норма за придаване на обратно действие от страна на МОСВ е равнозначна на липса на властническо правомощие, а издаването на акт без наличието на компетентност е особено съществено нарушение на материалния закон, водещо до нищожността му. Нищожният административен акт не поражда действие, но докато този вече материализиран акт не бъде пререшен по чл. 91, ал. 1 от АПК, не бъде обявен за нищожен по чл. 97 от АПК, не бъде отменен в производство по чл. 99 от АПК или обявен за нищожен по чл. 172, ал. 1 от АПК, той създава правна несигурност относно съществуването или не на определено правоотношение между страните, в което са изразява и неговият засягащ ефект. Освен това, ако се приеме, че издаването на акт при липса на компетентност за това у органа може да бъде поправено като фактическа грешка, то ще се допусне смесване между предпоставките за издаване на действителен акт и предпоставките за поправка на издаден акт. Предвид изложеното Върховният административен съд намира, че жалбата на "Тони К" ЕООД е основателна, поради което следва да бъде уважено и искането на жалбоподателя за разноски, като му бъдат присъдени такива на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в размер от 56 лв. с оглед заплатената държавна такса в размер на 50 лв. (л. 10) и разходи за банковия превод на таксата - 6 лв. (л. 11). Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,