Решение № 6527 от 19.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Стоянов от гр. Русе, против Решение 85/20.03.2023 г., постановено по адм. дело 463/2022 г., по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлен предявеният от него против Община Русе иск по реда на ЗОДОВ за заплащане обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 300.00 лв., причинени от отменен незаконосъобразен акт - Наказателно постановление П371/30.09.2016 г., издадено от заместник - кмета на Община Русе, ведно със законната лихва от датата на издаване на незаконосъобразното наказателно постановление - 30.09.2016 г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение, както и направените по делото разноски и е осъден за заплати на Община Русе направените по делото разноски в размер на 360.00 лева. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен. Претендира направените за двете съдебни инстанции разноски. Ответникът - Община Русе, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Русе е отхвърлил като неоснователен предявеният от Н. Стоянов иск по реда на ЗОДОВ против Община Русе за заплащане обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 300.00 лв., причинени от отменен незаконосъобразен акт - Наказателно постановление П371/30.09.2016 г., издадено от заместник - кмета на Община Русе, ведно със законната лихва от датата на издаване на незаконосъобразното наказателно постановление - 30.09.2016 г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение, както и направените по делото разноски и е осъдил Н. Стоянов за заплати на Община Русе направените по делото разноски в размер на 360.00 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан поради липсата на всички елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по ЗОДОВ. Била налице първата предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред. Но съдът приел, че липсват втората и третата кумулативни предпоставки за основателността на иска, а именно настъпването на неимущеснтвени вреди и причинно-следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление и претендираните вреди. С тези мотиви съдът отхвърлил исковата претенция. Решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Установените по делото факти водят до правния извод, че не са налице всички необходими предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за неимуществени вреди. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и при липсата на възражение за прекомерност от страна на касационния жалбоподател, в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 360.00 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал. 2, предл. 1- во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение