Решение № 9101 от 18.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Веселинова и А. Веселинова, чрез адв. Ц. Сачанска, против Решение 4309 от 01.07.2021г., постановено по адм. дело 3598/2021г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед ДК 02-С-2/19.03.2021г. на Началник РДНСК София. В касационната жалба се излагат доводи за нищожност на решението, поради некомпетентност на органа, който го е издал, тъй като се касае не само за преустройство на обект в сграда от трета категория, а и за пристройка, която има характер на нов строеж и за нейната законност е компетентен да се произнесе органа по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Твърди се и допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизвършване на служебна проверка за изследване търпимост на процесния строеж и нарушение на материалния закон погрешно тълкуване нормата на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ. Претендира се отмяната му и уважаване на жалбата срещу оспорения адм.акт. В съдебно заседание, чрез адв. Сачанска, поддържат жалбата като правят и алтернативно искане за отмяна на обжалваното решение и връщане делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът - Началник РДНСК София, чрез процесуалния си представител юриск. Цветков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на С. Веселинова и А. Веселинова против Заповед ДК 02-С-2/19.03.2021г. на Началник РДНСК София, с която на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Пристройка към апартамент 4, ет.1, вх.1, на жилищен блок 361, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.4083.280 по КККР на гр. София, с административен адрес гр.София, ж.к. Младост 3, бл. 361 вх.1, ет.1, ап.4. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - Началник РДНСК София, по силата на делегирани му правомощия от органа по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ /заповед РД-13-171/13.06.2019г. на началник ДНСК/, тъй като се касае за незаконен строеж от трета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.3, б. Ж от ЗУТ. Не възприел възражението, че съставянето на констативния акт за установяване на незаконен строеж, в отсъствието на собствениците на строежа без възможност да възразят по него, представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Обосновал се с обстоятелството, че и двамата жалбоподатели са уведомени за констативния акт и единият от тях е депозирал възражение и приел, че твърдяното нарушение не е от категорията на съществените. Обосновал е извод, че разпореденото за премахване представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който не са представени строителни книжа, а липсата им го определя като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приел е за правилни изводите на административния орган, в оспорената заповед, и се обосновал подробно защо, че строежа следва да се квалифицира като пристройка към съществуващ балкон на апартамента, която започва от кота терен, продължава с изграждане на удължение на плочата на балкона на първия етаж и достига със зид до плочата на балкона на втория етаж, който е тип лоджа. Съответно, не уважил възраженията на жалбоподателите, че не се касае за строеж, а само за усвояване на балкон. С подробни съображения, приел, че строежът е извършен през 1996г., с оглед датата от протокола на етажната собственост 12.02.1996г., със съгласието на етажните собственици, но без съгласието на собственика на терена и без необходимите строителни книжа. Предвид годината на извършване на процесния строеж и липса на предпоставките за търпимост по § 16, ал. 2 от ПР ЗУТ, съдът е достигнал до извод, че процесния строеж не може да се определи като търпим. Приел, че по сега действащия ПУП от 2009г. не се предвижда възможност за пристрояване на сградата към която е изградена процесната пристройка, също, че по действащия чл.148, ал.1 от ЗУТ и по действащия до 2001г. чл.55 от ЗТСУ /отм./ за този вид строежи, се изсква издаване на разрешение за строеж. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след преценка на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства, включително заключението на приетата съдебно - техническа експертиза. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените касационни основания за нищожност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, са неоснователни. Обосновано е заключението на съда за спазване на предвидената в чл. 225, ал. 3 от ЗУТ процедура. Съставеният акт е надлежно връчен на жалбоподателите, като един от тях е депозирал възражение в определения срок, без да представя доказателства, опровергаващи констатираното в него. Правилен е изводът, че в случая се касае за пристрояване на съществуващ балкон, по начина описан в констативния акт и в заключението на СТЕ и в тази връзка са неоснователни възраженията на касаторите, че не се касае само за преустройство на обект в сграда от трета категория, а и за пристройка, която има характер на нов строеж и за нейната законност е компетентен да се произнесе органа по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Изграденото помещение на кота терен има за таван плочата на съществуващия балкон, включително с извършеното и удължаване, а съответно така получения таван на това помещение е плочата върху,която е изградена зидарията до ниво плочата /лоджа/ на втория етаж. Двете процесни помещения това на кота терен и това над него от кота балкон на първи етаж, са конструктивно и функционално свързано цяло, неразривно включващи в себе си балкона на първия етаж, част от апартамента на жалбоподателите и плочата на балкона на втория етаж и като такива са част от сградата - жилищен блок, която е от трета категория. Те представляват, съответно, пристрояване и настрояване и са видове строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. За извършването им са необходими одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, с каквито собствениците не разполагат. При липсата на такива строителни книжа процесният строеж се явява незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В случая разпоредбата на чл. 151 ЗУТ е неприложима, защото тя визира извършването на текущи ремонти и вътрешни преустройства на сгради, с които не се засягат конструктивни елементи, каквато хипотеза в случая не е налице. По делото е установено, че е променено функционалното предназначение на балкона, същият е уширен със стоманобетонова плоча, създадени са нови конструктивни елементи, извършено е пристрояване от нивото на терена до балкона на втория етаж. Съществуващият към жилището на жалбоподателите балкон, изпълнен съобразно проекта на сградата, е вграден в констатираната пристройка. Безспорно е установено по делото, че касаторите са собственици на имота, в който е извършена реконструкцията /преустройството/, чрез която е реализирано незаконното строителство, поради което правилно са посочени в мотивите на процесната заповед като адресат на същата. Неоснователно е касационното възражение, че първоинстанционния съд не е извършил служебна проверка за изследване търпимост на процесния строеж. Предвид времето на изграждане на пристройката правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за определянето й като търпим строеж съгласно § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. От назначената и приета СТЕ, безспорно се установява, че към момента на издаване на процесната заповед, действащите ПУП и ЗРП от 2009г. не предвиждат възможност за пристрояване на сградата към която е изградена процесната пристройка. Такава не се предвижда и по действащия към 1996г. ПУП. И по действащия чл.148, ал.1 от ЗУТ и по действащия до 2001г. чл.55 от ЗТСУ /отм./, за този вид строежи, се изисква издаване на разрешение за строеж. По делото не е установено декларирането на строежа от собствениците пред одобряващите органи в предвидения срок до 31.12.1998г., а внесеният в УАГ проект за узаконяване не може да бъде приравнен на деклариране по §16, ал.2 от ЗУТ. Ето защо, изводът на съда, за законосъобразност на оспорената пред него заповед, е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,