Решение № 6866 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1139/2020 г.

Решение № 6866 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1139/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Трамбев, чрез адв. Благоева, срещу решение № 2148 от 17.10.2019 г., постановено по адм. дело № 322/2019 г. по описа на Административния съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-010-6500/26975 от 01.03.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София, с който е постановено Трамбев да възстанови изплатената субсидия за кампания 2012 - 2013 г. в размер на 4 370, 63 лв., представляваща 100% от изплатената сума по мярка 211 от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че е нарушено правото му на защита в провелото се административно производство, тъй като в нарушение на чл. 26 АПК не е уведомен по надлежния ред за започналото административно производство по издаване на акта. Твърди, че оспореният акт е издаден и в нарушение на чл. 146, т. 2 АПК, тъй като в него липсват фактически и правни основания, мотивиращи претенцията на административния орган. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – София, не изразява становище Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Благоевград е отхвърлил жалбата на Б. Трамбев срещу АУПДВ № 02-010-6500/26975 от 01.03.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София, с който е постановено лицето да възстанови изплатената субсидия за кампания 2012 - 2013 г. в размер на 4 370, 63 лв., представляваща 100% от изплатената сума по мярка 211 от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Приел е, че е издаден от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания за форма и при спазване на процесуалните правила. Изложени са мотиви, че актът е материално законосъобразен, като издаден и в съответствие с целта на закона. Посочено е в съдебното решение, че са спазени условията и процента по чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2008 г., размерът на подлежащата на възстановява субсидия е правилно определен в акта и безспорно установен по делото. Решаващият съд е посочил в мотивите си, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото Б. Трамбев е уведомен за започналото административно производство по издаване на оспорения акт, чрез връчване на екземпляр от него, като му е дадена възможност за представяне на становище и доказателства. Лицето не е упражнило правото си на защита, като не е подало възражение. Съдът се е аргументирал, че по делото не са ангажирани доказателства за опровергаване на посоченото обстоятелство, нито за наличието на изключителни и форсмажорни обстоятелства и тяхното съобщаване от страна на земеделския стопанин по надлежния ред пред ДФЗ-РА. Като е съобразил, че е налице влязъл в сила стабилен административен акт, подлежал преди това на съдебен контрол – Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент с изх. № 02-010-6500/26975 от 29.11.2016 г., който акт е основанието за издаването на оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, съдът е приел, че всички въпроси относно предпоставките, водещи до прекратяване на ангажимента са относими единствено към издаването и обжалването на акта за прекратяване на ангажимента. На основание гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и е разгледал всички възражения от подадената жалба, отговаряйки на спорните въпроси изчерпателно и в съответствие със закона. Оспореният АУПДВ е валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона. При извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност административният съд е направил обосновани фактически и правни изводи. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на фактите по делото. С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане. По делото безспорно е установено, че с акт изх. № 02-010-6500/26975 от 29.11.2016 г. е прекратен многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програма за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г. поради неподадено заявление за подпомагане за втората година от поетия петгодишен ангажимент, а именно за 2013 г. Правилно съдът е установил, че с решение № 7227/31.05.2018 г., постановено по адм. дело № 9243/2017 г. по описа на Върховния административен съд, жалбата на Трамбев против издадения акт за прекратяване на ангажимента е отхвърлена като неоснователна. Съответно въпросът относно прекратяването на този ангажимент е решен с влязъл в законна сила акт. Обосновано съдът е приел, че при издаване на АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото е установено, че с писмо изх. № 02-010-6500/26975 от 09.11.2018 г. лицето е уведомено, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК, ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция открива производство по издаване на АУПДВ, тъй като при извършването на административна проверка на основание чл. 37, ал. 2 ЗПЗП е установено, че за кампания 2013 г. не е подал заявление за подпомагане, с което не е спазил изискването на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., поради което е издаден и акт за прекратяване на многогодишен ангажимент изх. № 02-010-6500/26975 от 29.11.2016 г. В писмото е отбелязано, че в съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2008 г. следва да възстанови 100% от изплатената сума за подпомагане в размер на 4 370, 63 лв. Правилно съдът е счел, че АУПДВ е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 5 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., финансовата помощ се предоставя под формата на ежегодни компенсаторни плащания за хектар допустима площ, която попада в обхвата на районите по чл. 1, ал. 2, като 82 на сто от помощта се осигуряват от Европейския съюз и 18 на сто - от бюджета на Република България. Тя се предоставя в течение на период от пет последователни години, съгласно отбелязания в заявлението агроекологичен код. При неспазване на нормативните изисквания, ДФ "Земеделие" може да прекрати агроекологичния ангажимент, при което подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление. В разглеждания случай, това е видно от съдържанието на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент изх. № 02-010-6500/26975 от 29.11.2016 г. по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програма за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г. поради неспазване на чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 година. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и в чл. 4, ал. 2, т. 3 (нова - ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г.) да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. "първо компенсаторно плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките. Последица от това е и предвиденото в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. задължение за лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента. Доколкото е налице влязъл в сила административен акт с правно основание чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/2008 г., преценката, която административният орган е направил се свежда единствено до това дали са осъществени предпоставките по чл. 14 от Наредбата и какъв е размерът на изплатените суми, с оглед определяне размера на задължението за възстановяване на получените до момента компенсаторни плащания. В съответствие с доказателствата по делото съдът е преценил, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото Б. Трамбев е уведомен на основание чл. 26 АПК за започналото административно производство по издаване на оспорения акт, чрез връчване на екземпляр от него - писмо изх. № 02-010-6500/26975 от 09.11.2018 г., като му е дадена възможност за представяне на становище и доказателства. Неоснователно е поддържаното твърдение от касатора и пред настоящата инстанция жалбата, че акта по чл. 26, ал. 1 АПК не му е връчен. Видно от данните по делото същият е изпратен с известие за доставяне R PS 2700 0184 LU 1, което с оглед удостоверяването в справката от Български пощи - Пощенска станция Разлог, пратката е връчена лично на получателя Б. Трамбев (л. 57 по адм. дело № 322/19 г. на Административен съд - Благоевград). Обстоятелството, че пощенската пратка е оформена неправомерно от пощенския раздавач, правилно е приета, че е без правно значение, доколкото с нея е връчен обжалваният в настоящото производство акт, поради което редът, датата и начинът на връчване са относими към преценката за спазване на срока за обжалване на акта във връзка с допустимостта на жалбата, но не рефлектират върху неговата законосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение